Британският паунд се изкачи в средата на седмицата до най-високата си цена от 5 август насам – 1.3172 щ. долара, след което, вече към края на европейската валутна сесия на 18 август, се понижи до 1.3130 щ. долара. Английската валута поскъпна и към всичките си основни парични конкуренти от Г-10, след като на 18 август националната статистическа служба на Острова публикува анализ, който показа, че горещото лято е компенсирало по-дългосрочните опасения около бъдещето на страната извън Европейския съюз. По-топлото от обичайното време е стимулирало покупките на летни дрехи, на храни и продукти за барбекю. Юлските продажби на дребно пък неочаквано са скочили с 1.4% в сравнение с юни (най-силно от 2002-а досега) и с 5.9% на годишна база. Въпросът е дали подемът на британския паунд ще продължи.
Английската валута се е обезценила с над 12% към зелените пари след вота на англичаните за BREXIT на 23 юни. Първото свидетелство за отражението на тази слабост върху стопанските показатели стана известно на 16 август, когато бе отчетен ръст на юлските потребителски цени от 16%, а разходите за материали скочиха с 4.3% – най-много за последните три години. Всичко това показва натрупването на по-висока инфлация по производствената верига. Икономисти прогнозират, че тя ще се ускори до 2.3% през първото полугодие на 2017-а и до 3% към края на идната година.
Като цяло по-високата инфлация води до увеличение на валутните котировки. Същевременно обаче английските домакинства няма да могат толкова лесно да увеличават потреблението без съответния ръст на доходите.
Ден по-късно (на 17 август) пазарът на труда също изпрати противоречиви сигнали. Свободните работни места са продължили да намаляват през юли – признак за предпазливостта, която проявяват компаниите при реализацията на инвестиционната си политика и при наемането на работна ръка. Юнската безработица пък се е повишила до 5.1 процента.
За ръста на английската валута в средата на седмицата принос има и слабостта на американския долар, който вече се котира над 1.13 за едно евро. Причината за обезценяването му е огласената стенограма от последното официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв на 26 и 27 юли. От нея става ясно, че паричните стратези са били разделени в мненията си дали се налага незабавно повишение на щатските лихви. Част от тях са предпочели да изчакат, защото инфлацията продължава да е доста ниска. Други пък са настоявали за лихвено увеличение, защото пазарът на труда е близо до пълна заетост. Очевидно централните банкери ще продължат да изчакват още данни, доказващи подем на инфлацията и засилване на икономическия растеж, преди да решат, че повишението на кредитните разходи е обосновано.
Оттук нататък инвеститорите ще следят плътно за нови сигнали коя ще е евентуалната дата на бъдещото лихвено движение. Между най-важните ще е изказването на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън на годишния банков симпозиум в Джаксън хол, щата Уайоминг, на 26 август.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше необичайно активен за август. Средният дневен валутен оборот достигна 2191 млн. евро (4285.6 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.3% дял от купената и продадена валута.
