След като половин България се изнесе да живее и да работи зад граница, предприемачите у нас все по-често запълват липсите на трудовия пазар, като наемат чужденци. В началото на летния туристически сезон министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че през август чужденци от страни извън Европейския съюз ще започнат да работят в хотелите по морето, за да попълнят незаетите работни места. Разчита се така те да решат проблема с кадрите в туризма и с конкурентоспособността на курортите ни. Представители на туристическия бизнес започнаха да наемат през този сезон персонал от Молдова, от Украйна, от Грузия, от Армения, от Сърбия и Македония.
„Летните“ работодатели се ориентират към внасяне на работна ръка от държави, където масово се ползва руски език. Чужденците ще получават бонуси и изгодни предложения, включително и за целогодишна работа в морските и зимните курорти, както и в спа центровете. Според шефа на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин това е глобалното решение, тъй като нашият персонал е отишъл в Европа, а европейците са в САЩ, в Норвегия и в Швеция.
На мода като работодатели са и комшиите ни от Сърбия и Македония. Неотдавна завод за преработка на стари автомобилни гуми в община Драгоман назначи на работа 30 души от Цариброд. Сърбите от Западните покрайнини са доволни от условията на работа – мъжете работят на пресите, а жените контролират производствения процес. Заплатите на служителите там са между 300 и 400 евро, а ръководството на завода е създало специален режим по границата – автобус чака работниците им на ГКПП "Градина"-"Калотина" и ги закарва на работа. Изглежда, все повече другоземци ще търсят прехраната си у нас, след като с последните промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност режимът на престой у нас бе значително улеснен.
По настояване на туристическия бранш вече има възможност за внос на сезонни работници за секторите туризъм и селско стопанство от трети страни. Процедурите са ускорени – едноседмична за 90 дни престой и 15-дневна за деветмесечна работа. С правилника за прилагането на закона, който е пуснат за обществено обсъждане, чужденците ще влизат още по-лесно в България. Така например се предвижда чужденец – член на семейство на българин или такъв от български произход, да получава най-много до един месец виза тип "D" за дългосрочно пребиваване след положително становище от ДАНС и външно министерство. Чужденците от едно семейство пък ще могат да се събират тук без никакви законови пречки.
Сезонните работници ще получават работна виза срещу копие от паспорта си, медицинска застраховка, документ за платена такса и доказателство за осигурено жилище. Естествено, „зелен сигнал“ трябва да даде и Агенцията по заетостта. Както отбелязахме, за хора, които вече са работили тук, процедурата е опростена. По-лесно ще се случват и вътрешнокорпоративните трансфери, които водят тук доста чужденци.
Предвижда се и създаването на Национален съвет за трудова миграция и трудова мобилност, който ще бъде подчинен на министъра на труда и социалната политика. Той ще се състои от представители на работодателските организации, на синдикатите, експерти от министерства, агенции, комисии, както и от общините. Съветът ще подпомага министъра на социалната политика в областта на трудовата миграция и мобилност, ще участва в консултациите при определяне на политиката по свободното движение на работници, по трудовата миграция и интеграцията на чужденци.
Министърът на труда и социалната политика пък ще може да наложи ограничен достъп на граждани на трети държави до трудовия ни пазар дори те да са висококвалифицирани или лица на свободна практика. За целта обаче ще трябва да се проведат консултации с Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, който да даде разрешение.
От известно време и чужденците, получили право на убежище в България, могат да сключват с държавата споразумения за интеграция и евентуално да започват работа. Държавната агенция за бежанците трябва да изготви интеграционен профил на чужденеца и да го информира, че може да сключи споразумение за интеграция, ако желае. Агенцията ще осъществява контакта между общините и чужденците и при изразено съгласие ще изготви индивидуален интеграционен план на иноземеца, с когото приемащата община ще подпише договор. Кметовете ще могат едностранно да прекратяват това споразумение, ако чужденецът системно нарушава обществения ред, не изпълнява мерките по индивидуалния план, откаже да приеме предложената му подходяща работа или не се включи в мерки за заетост и обучение.
