Лятото лека – полека си отива. И скоро пак ще дойде времето за отопление и за дебелите дрехи. За съжаление обаче и заплахата за нова газова криза отново реално е надвиснала над България и сигналната лампичка трябва да светне за отговорните институции – да вземат всички възможни мерки и да се подготвят за нея.
Проблемът отново е до болка познат – обтегнатите руско-украински отношения. Но и ние имаме своята вина с вечно закъсняващата диверсификация на доставките въпреки, че преживяхме кризата от 2009 година.
В момента картинката е следната. В края на 2015-а Киев спря да си доставя газ от Русия. Тогава изпълнителният директор на украинската "Нафтогаз" Андрей Коболев заяви, че за страната му е далеч по-изгодно да купува евтин европейски газ. И подчерта, че това, заедно с предприетите мерки за максимален добив от местните находища, дава своя резултат и страната му успява да балансира потреблението си. Истината е малко по-друга – топлата зима и евтиното синьо гориво – следствие от срива на цената на нефта, помогнаха на Киев да върже Но от април насам тарифите на природния газ се увеличават непрекъснато и европейските цени започнаха да застигат тези, на които продава "Газпром".
В Германия, в района на Gaspool, природният газ се търгува по 162-165 долара за 1000 куб. метра, а в началото на май той струваше около 151 долара за 1000 куб. метра. В австрийския хъб Баумгартен тарифата е около 172 долара за 1000 куб. м, а преди три месеца бе 165 долара за 1000 куб. метра. В момента Украйна плаща по 180 долара за 1000 куб. м от Словакия при цена на "Газпром" 177 долара за 1000 куб. метра. На този фон съвсем логично още през юни контролираната от Кремъл монополия съобщи, че е получена молба от "Нафтогаз" за възобновяване на доставките на руско синьо гориво в периода от второто тримесечие на 2016 г. до април 2017-а.
Заради разногласия около доставната цена, както и заради стари търговски противоречия, споразумение между Русия и Украйна така и не бе постигнато. По-лошото в случая обаче е друго. През седмицата "Газпром" предупреди, че не изключва да възникнат рискове за безпрепятствения транзит на руски газ през Украйна към европейските страни докато трае зимата, защото според тях нивото на запасите в украинските подземни хранилища е твърде ниско.
"Говорим за изоставане от графика спрямо същия период на миналата година от порядъка на 2.1 млрд. куб. метра. Ако тази ситуация се запази, до началото на зимата те ще са натрупали около 15 млрд. куб. м синьо гориво. Аритметиката е проста – през миналата година те бяха натрупали 17.1 млрд. куб. м, когато започнаха да теглят газ от запасите си", казва представител на "Газпром", цитирайки председателя на управителния съвет на компанията Алексей Милер. По думите му в тази ситуация няма как да не се говори за проблеми с транзита през зимата, при положение че до октомври, когато започва есенно-зимният сезон, не остава много време.
Независими специалисти също смятат, че има основания за подобни опасения, тъй като оптималното количество на запасите, необходимо за безпроблемна работа на украинската газова система, е 19 млрд. куб. м, а минималното – 17 млрд. куб. метра. Украйна обаче няма пари, за да напълни хранилищата си до необходимите нива и поиска финансова помощ от Европейската комисия. От Брюксел пък заявиха, че нямат намерение да плащат газа на Киев, а ще лобират пред МВФ, пред Световната банка и пред Европейската банка за възстановяване и развитие да отпуснат кредит за целта. Но, договарянето на такъв заем отнема време, а то е все по-малко. Ако природата не се смили над украинците и есента е нормално студена, резервите в хранилищата ще бъдат изразходвани бързо. И не е изключено още през януари – февруари 2017 г., при ниски отрицателни температури и количество природен газ в хранилищата под минимално допустимото технологично ниво, преносът към Стария континент въобще да се окаже невъзможен, тъй като компресорните станции няма да могат да осигурят необходимото налягане.
Допълнителни опасения за този негативен сценарий предизвикват и добре познатите престрелки между Киев и Москва, които вече припламват открито. През седмицата "Нафтогаз" се оплака от значително понижаване на налягането на руската преносна система на входа на Украйна. "Обезпокоени сме заради системното нарушаване на условията на договора за пренос на природен газ от страна на "Газпром", в който е регламентирано осигуряване на минимално необходимото налягане. Последният значителен спад се случи на газоизмерителната станция "Суджа" (бел. ред. на 21 и 22 август). Налягането там бе 53.5 атмосфери, при минимално допустими 60 атмосфери", заяви в официално съобщение украинската компания. И добавиха, че това се дължи на изключително лошото състояние на някои части от руската газотранспортна система.
Прехвръкналите искри все още са малки, но когато става въпрос за синьо гориво, повече от ясно е, че те могат да се окажат изключително взривоопасни. Ние вече се опарихме от този сценарий.
България е сред страните в Европейския съюз, които са най-уязвими в случай на нова криза, заради липсата на алтернатива на руското гориво. Констатацията не е наша, а на Брюксел. Обемът на газохранилището в Чирен все още е около 430 млн. куб. м и дори ако е пълно "догоре" то може да гарантира консумацията на газ в страната през зимата максимум за 30-40 дни. Едва след предстоящите нови сондажи, предвиждащи увеличение на капацитета му до 1 млрд. куб. м, ще можем да разчитаме далеч повече на него в случай на екстремна ситуация.
Колкото до връзките със съседите ни, те все още липсват. Макар преди броени дни премиерите на България и Гърция да потвърдиха, че техен общ приоритет е изграждането на взаимния интерконектор, реализацията на започналия преди шест години проект продължава да буксува. В началото на месеца стана ясно, че процедурата за търсене на транзитьори на синьо гориво, които да ползват капацитета на тръбата – т. нар. пазарен тест, е във втората си фаза и се очаква до края на септември да станат ясни офертите на кандидатите. Подготвят се тръжните процедури за доставка на материали и за избор на изпълнител, като същинската работа ще започне най-рано през март 2017 година.
За газова връзка с Турция и дума не може да става, а проектите за свързване на газовите системи на България и Сърбия отново зациклиха.
Големите надежди всъщност сега са съсредоточени в трасето към Румъния. Според последните изявления на министър Теменужка Петкова и на румънския й колега Виктор Влад Григореску през есента на тази година страната ни ще разполага с първата изградена газова връзка. Интерконекторът ще е с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км – на румънска, и ще има 2.1 км подводен преход през р. Дунав – основен и резервен газопровод. След няколкогодишното забавяне на този проект обаче е съвсем нормално да сме скептични, докато не видим първите количества синьо гориво да потекат по него.
