Само седем от българските договорни фондове, които са организирани от банкови управляващи дружества (от общо 35), са на загуба от началото на 2016-а. Като следствие от това се е свила и нетната стойност на активите им, показва проучване на в. "БАНКЕРЪ". Въпреки че тези схеми не притежават високорискови инвестиции в портфейлите си, ниската ликвидност на капиталовия пазар ги притисна и не им позволи да получат по-високи резултати.
Ниските лихви не плашат българите и те продължават да предпочитат банковата система като убежище за своите пари. Алтернативата – колективните инвестиционни схеми, обаче привлича вниманието им, макар и бавно. Все пак доходността от тях забележимо надхвърля прихода от един депозит и кара някои от вложителите да пренасочат част (малка засега) от паричните си "запаси" към тях.
Седем управляващи дружества, всяко от които принадлежи на някоя от банковите групи у нас, са организирали общо 35 от взаимните фондове в България (а лицензираните са общо 114). Освен това през тази година два от фонд мениджърите обогатиха портфейла си с нови схеми. От април на пазара е "Райфайзен (България) Глобален Микс". А управляващото дружество на Обединена българска банка пък създаде още три взаимни фонда – "Глобал детски фонд", "Глобал дивидент" и "Глобал растеж". Мениджърите му очакват с тези нови схеми активите на банковите договорни фондове да се увеличат още в следващите месеци. Особено при положение че те могат да се възползват и от мениджърските ресурси на компаниите майки, които събират и печелят без никакви усилия от спестовността на българите.
Повечето от вложенията на банковите фондове са в акции, а те от месеци "потапят" портфейлите на предпочелите ги инвеститори. Вложенията в чужбина също избутват надолу доходността на колективните схеми. Но все пак може да се каже, че имиджът на банките, които са ги организирали, работи и за тези техни дъщерни дружества.
Показателен е фактът, че за изминалите осем месеца с около 50 млн. лв. са набъбнали портфейлите на банковите колективни схеми – от привлечени допълнително средства или от приходите от инвестиции. Сумата, която те управляват, вече надхвърли половин милиард и достигна 511 млн. лева. А това са вече над половината от парите в сектора за управление на активи.
Най-ниска възвръщаемост на клиентите си (-5.90%) е донесъл фондът "Общинска банка – Перспектива". Той инвестира преимуществено в ликвидни акции, приети за търговия на български или на чуждестранни регулирани пазари. Вложенията в дългови ценни книжа и инструменти с фиксирана доходност се извършват предимно с цел да се поддържа ликвидността и в моменти на пазарни сътресения.
Най-близо до него по резултати е фондът на ОББ – "Глобален Фарм Инвест". Той отчита загуба от 5.14 на сто. Средствата от него се влагат предимно в дялови ценни книжа на компании от сектора "здравеопазване", основно във фармацевтичния отрасъл, в биотехнологиите и в сегмента "медицинска апаратура", приети за търговия на регулираните пазари в страната и чужбина.
В тази позакъсала тройка се нареди и фондът "Общинска банка – Балансиран". Инвестиционната му стратегия предвижда капиталови печалби от сделки с ценни книжа, приходи от дивиденти/доходи от дялови ценни книжа, както и текущи доходи от дългови ценни книжа и от други финансови инструменти.
Не могат да са доволни през тази година и клиентите на "Райфайзен (България) Фонд Глобален растеж", който е на загуба от 4.31 на сто. Той е организиран от "Райфайзен асет мениджмънт" ЕАД, който пък е изцяло собственост на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Фондът инвестира минимум 85% от активите си в дялове на "Райфайзен Глобален акции". Това е главната колективна схема, организирана и управлявана от "Райфайзен Капиталанлаге-Гезелшафт" М.Б.Х. – Австрия. Този фонд е подходящ за клиенти с дълъг инвестиционен хоризонт, които търсят сериозен ръст на вложените средства и са склонни да поемат относително висок риск.
Някои от фондовете имат шансове да обърнат негативния тренд. На това могат да се надяват мениджърите на "Тексим Балкани" (-0.30%), "Тексим България " (-0.52%) и "Тексим Парични пазари" (-0.69%). Те отчитат загуба, но тя е достатъчно малка, и биха могли да преминат в групата на печелившите схеми в следващите месеци.
Пазарът на колективни схеми остава в очакване на нови инвеститори. В крайна сметка основният мотив за избора на някоя от алтернативите е по-високата доходност. Очакванията са, че след като лихвите по депозитите препускат надолу, конкуренцията между двата финансови продукта – влог и договорен фонд, ще размести допълнително парите у нас.
