"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят!", гласеше един графит преди години, изписан върху фасадата на сграда в центъра на София. И наистина, именно защото не променят нищо, още не са ги забранили. С времето гласуването у нас се превърна във всенародно шоу, което обаче от вот на вот става все по-тъпо, скучно и предвидимо.
Вярно е, че политическата култура на българите е нулева и не е мръднала на йота през последния четвърт век. Но преди 10 ноември тя и не беше нужна, защото тогава имаше една партия, узаконена в чл.1 на Живковата конституция, а народът се разхождаше до урните проформа, за фасон пред западните демокрации. И логично тази единствена партия печелеше с 99.99 процента.
Лошото е, че и след тази сакрална дата новите управляващи се възползват максимално от политическото невежество на хората. От година на година "политиците" стават все по-нагли и безцеремонни и буквално се подиграват с българските избиратели. Това особено личи в навечерието на предстоящите президентски избори.
Какво беше казал Бащицата Борисов за предишния вот преди пет години? – И магаре да бях вързал, и него щяха да изберат. Затова сега той не бърза да обяви добичето си. Знае, че и ден преди гласуването да го назове, пак ще го изберат. Мълчи тайнствено и държи в напрежение и политическите опоненти, и членовете и симпатизантите на ГЕРБ. Но и българския народ.
В замяна на това високопоставените функционери на партията му откровено се подиграват с избирателите. Те си прехвърлят като пинг-понг президентската кандидатура и сякаш се забавляват. Единият ден вицепремиерът Томислав Дончев "натопи" столичния кмет Йорданка Фандъкова, че е много подходяща за тази позиция. “Йорданка Фандъкова би била един изключително силен кандидат и успешен президент. Тя има дълъг политически опит, минавала е неведнъж през кризи, както и пред мажоритарен вот, което е много полезно.”
На следващия ден тя елегантно му върна топката. “Много благодаря на г-н Дончев за оценката. Но смятам, че в ГЕРБ има много хора с качества, които биха били подходящи кандидати. И самият Томислав Дончев също би бил един успешен президент”, мило "се озъби" заместник-председателят на ГЕРБ.
Странното е, че май няма наплив за президентския пост в тази партия и явно са оставили Вожда еднолично да избере жертвения агнец, който да бъде хвърлен на вълците, пардон – на избирателите, медиите и опонентите.
В ляво и в дясно пък наблюдаваме неистови родилни мъки. За да измъкнат по една кандидатпрезидентска номинация поне от кумова срама. То не бяха вътрешни допитвания, не бяха социологически проучвания, драматични заседания на ръководствата, подливания на вода и залагане на динени кори. Абе, поиграха си на демокрация. Накрая левицата заложи на абсолютно външен за БСП висш военен противно на всички партийни номинации от структурите.
Реформаторите пък се лутат като патета в кълчища между три еднакво неизбираеми и нееднозначно приемани от отделните формации кандидатури, за да се напъне на финала синята планина и да роди мишка. Да се чуди човек защо изобщо политиците си правят труда да провеждат избори, след като няма какво да предложат – резервните им скамейки са празни, кадровите буркани са пълни с некачествен, увехнал зеленчук.
Два месеца преди деня на вота кандидатпрезидентският пъзел е почти празен. Засега само патриотите играят по правилата. И колкото по-малко време остава за кампания и за популяризиране на претендентите за държавен глава, толкова по-малка възможност за избор реално остава за електората. Кога въпросните кандидати ще си изложат платформите? Как хората, дето трябва да гласуват за тях, ще научат примерно какви становища имат за външната политика на България, за сложния триъгълник, в който е попаднала страната ни – между Европейския съюз, Турция и Русия. Ами проблемът с бежанците? Как вижда бъдещият държавен глава посланическите назначения? Колко голяма да е политическата квота? Какво е мнението му за качеството на законодателството? И още много теми, по които той малко или много може да влияе.
Но в предстоящата кампания няма да има борба на идеи, размяна на визии, обсъждане на важни за страната проблеми. Пак ще бъде кампания без дебати. Особено хората от ГЕРБ много се пазят от тях.
Българинът пак ще трябва да прави неинформиран избор, да вади котка от чувал, която отгоре на всичко е залята с обилно количество жълто-кафява помия, услужливо осигурявана от "верни" медии.
Та какво ще избираме на 6 ноември? Държавен глава, който е лицето на страната ни и на българската нация пред света? Или пак формално ще пуснем хартийки в кутиите – я за Вожда (щото по същество тези, които го харесват, гласуват за него в лицето на това, което ни е предложил като кандидат за президент), я за Червения генерал. Или за България на три морета (условно казано)? Или съвършения, неземен морал от последна инстанция? Да не говорим, че основният мотив на мнозина ще бъде – гласувам за този, за да не е онзи (елиминациите в "Биг брадър" пасти да ядат), а на други – давам гласа си за стабилността и сигурността.
Ей такива избори обичат управляващата класа и т. нар. политически елит – първосигнални, неинформирани, апатични и безхаберни. Каквото и да ни пробутат – знаят, че ще мине. "Народе????", беше извикал ужасен Апостола в емблематичното си тефтерче.
