Депутатите приеха промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, внесени от Методи Андреев /ГЕРБ/, Петър Славов и Мартин Димитров /РБ/. Те предвиждат разширяване на категориите на проверявани лица, кандидатстващи за заемане на публични длъжности – районни кметове, заместник кметове, председатели на публичната администрация и съдебни заседатели. С измененията се премахва допълнителното даване на съгласие за извършване на предварителна проверка на кандидатите, съобщава БНР.
Отхвърленият законопроект на "БСП лява България" предвиждаше отмяна на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, закриването на Комисията по досиетата и създаване на Институт за национална памет, който да урежда темата за досиетата на бившите тайни служби.
Парламентът отхвърли и предложение на независимия депутат Велизар Енчев за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По време на дебатите председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че темата е била актуална през 90-те години и е трябвало да приключи през първите години на демокрацията. По думите му, ако е имало политическа воля в намеренията на ОДС за разкриване на досиетата и предаване на информационните масиви в Комисията, темата вече щяла да бъде затворена. Той каза, че през 2010 г. ГЕРБ са предали всичките информационни единици от МВР в Комисията по досиетата. Мога да поема ангажимента, че ще продължим да изчетем цялата тази история, каза той.
Таско Ерменков от БСП, посочи, че законът за досиетата е несъвършен и за своето почти деветгодишно съществуване не е постигнал друго, освен да внесе допълнителни разделителни линии в обществото, да предизвиква скандали с разнопосочна, противоречива и често взаимно изключваща се информация. Според колегата от групата му Иван Иванов законът е изчерпил своите функции и в последно време се използва за оронване на националната сигурност.
Методи Андреев от ГЕРБ зави, че по времето на ОДС е била направена първата стъпка и е приет първият закон, но е липсвала достатъчно политическа воля. По думите му централизиран архив съществува и затова предложението на БСП е излишно. За пръв път и в този парламент виждате, че с мнозинството на ГЕРБ, на РБ и на дясноцентристкото мнозинство тази тема редовно е поставена във фокуса на политическото внимание, посочи той.
Докато БСП, в лицето на сегашното ръководство, не си посипе главата с пепел за този престъпен закон, аз ще продължа да твърдя, че те са главните виновници за разбиването на националната сигурност, а не толкова дясната част от залата, каза Велизар Енчев.
Росен Петров от "БДЦ – Народен съюз" каза, че отдавна е време за национално помирение по темата, но обществото не е готово за това. Ние живеем с призраците си от миналото и за съжаление някои от тези призраци са съвсем реални, посочи той и допълни, че групата не подкрепя законопроекта на БСП.
Корман Исмаилов от РБ обърна внимание, че в залата има само трима-четирима представители на ДПС. Той ги призова да се замислят и да погледнат досиетата.
След приемането на законопроекта Методи Андреев каза пред журналисти, че между първо и второ четене с колегите му ще предложат предварителна проверка на кандидати, без да се иска тяхното съгласие. Освен това те искат тези проверки да се обявяват.
