"По принцип подкрепяме, но по наше мнение е необходимо предложените изменения да бъдат обсъдени допълнително" – това е становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за предложението да се назначават задължително омбудсмани във всяка община с над 20 000 души население. МРРБ пояснява, че задължение да назначат омбудсман ще имат 93 общини в България. А те би трябвало да съобразяват този нов разход със състоянието на бюджетите си. Лошото е, че 13 от тези 93 общини и без това вече са я докарали до финансово оздравяване, защото не могат да си плащат сметките.
Становището на МРРБ, подписано от министър Лиляна Павлова, не може да попречи на народните представители – ако поискат, да задължат и всяко село, и паланка да си назначат обществен посредник. Въпросът е обаче какъв ще бъде смисълът от това.
Да припомним, че в края на юли група народни представители от Реформаторския блок, от Патриотичния фронт, от ДПС и БСП внесоха законопроект, който трябваше да уреди статута на т. нар. "местни омбудсмани". Те предвиждат задължение всяка община с население над 20 000 души да назначава такъв посредник, а в по-малките общини това да става по преценка на местната управа.
В проекта са описани и изисквания, на които кандидатите за посредници трябва да отговарят. Променя се и начинът, по който ще се избират – досегашната норма за 2/3 мнозинство от гласовете на общинския съвет отпада и се заменя с половината от всички съветници.
Изброяват се и правомощията на местните омбудсмани: да проемат сигнали и да ги проверяват, да дават становища, предложения и препоръки пред органите на местната власт, да посредничат при решаването на конкретни проблеми на гражданите, да сезират прокуратурата и други. Уреждат се и правилата, по които омбудсманът може да бъде уволнен предсрочно.
Налага се да уточним, че досегашната законова уредба на практика се състоеше само в един-единствен текст – чл.21а от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Той даваше възможност всяка община сама да решава дали да назначи омбудсман и сама да си напише правилата, по които той да работи. Единственото условие, което законът поставяше, беше омбудсманът да бъде избран от общинския съвет с 2/3 мнозинство. Нямаше изискване за завършено образование, за чисто съдебно минало, адрес, условия за несъвместимост – нищо. Нямаше и ясен статут на омбудсмана, който да го предпази от евентуален нездравословен натиск на властта.
Освен това в досегашния си вид местният омбудсман, който по презумпция би трябвало да бъде "щитът" на гражданите срещу безчинствата на местните администрации, на практика си беше чист чиновник. Той получаваше заплатата си от същия този кмет, от когото би трябвало да защитава населението. И се избираше от същата "коалиция по интереси" в местния парламент, която най-често гази правилата и правата на хората в малките населени места. Пак тези коалиции, по правило доминирани от кметовете или от "силни на деня" по финансова линия, пишеха и правилата, по които да работят местните омбудсмани, както и условията, които позволяват лесно да ги отстранят, ако не са достатъчно послушни. Като за капак – администрациите не бяха задължени дори да отговарят на предложенията и на становищата на обществените посредници, камо ли да ги изпълняват.
Резултатът: възможността да има местни омбудсмани е заложена в закона през 2003 г., но до 2006 г. са назначени едва 24 такива посредници – нищо, че общините в България са 265. А в момента от тях "оцелелите" са само девет. Част от тях "обслужват" по две-три, че и повече общини, като просто прелитат от градче на градче за по един ден в седмицата.
Ясно е, че в този си вид местният омбудсман не беше от кой-знае каква полза за никого – нито за кметовете, нито за гражданите. Въпросът е дали с решението, което сега се предлага, положението ще се промени съществено. А еднозначен отговор няма.
Безспорно, ако назначаването на омбудсманите стане задължително, кметовете и съветниците в големите общини ще са принудени да се съобразят с това и ще назначат посредници, независимо какво е състоянието на бюджетите им. Само че въпросът въобще не е във финансите. Макар че точно тяхната липса е обичайното оправдание, с което се обяснява липсата на местните омбудсмани.
Работата е не само да има някакъв човек на щат, колкото да се похвалим пред Европа колко сме напреднали. А в това посредникът да е с "развързани ръце" и при необходимост да може да противоречи на същите тези кметове и съветници, които са го избрали.
Пита се в задачата как това ще е възможно, ако омбудсманите са зависими – по "партийна линия", заради семейни връзки или наличието на какъвто и да било интерес, свързан с властта? Въпросът е напълно логичен на фона на предложението на вносителите да се "снижи" мнозинството, с което се избират местните омбудсмани от квалифицирано (2/3 от съветниците) на обикновено – половината от тях. Което значи, че и една-единствена партия ще може да си "назначи" омбудсмана, стига да има нужния брой съветници в местния парламент.
Другият основен проблем, който законопроектът не решава и който със страшна сила връзва ръцете на местните посредници, е финансовата им зависимост – омбудсманът и неговата администрация, без каквато на практика няма как да се мине, се финансират от общинския бюджет. А колко ще е "независим" един омбудсман, ако му се налага да се моли на кмета да му отпусне пари за телефон или за пакет хартия, или да му назначи секретарка, не е трудо да се предвиди.
И не на последно място: и новият законопроект не вменява никакво задължение на органите на властта да се съобразят с препоръките или със становищата на местния посредник или поне да му отговори писмено защо не смятат да го направят. А за омбудсмана не е предвидено никакво средство, което да го превърне в нещо повече от "арменския поп", пред когото можеш само да се изплачеш и толкова.
Но при целия този скептицизъм проектът е крачка напред, като се има предвид все пак, че се тръгва от нищото. Защото дава по-голям шанс мераклиите, които приемат работата за обществото като мисия, а не като източник на доход, действително да бъдат полезни на гражданите. Стига и общинските съвети да допуснат и да изберат точно такива хора до постовете с надпис "местен омбудсман".
