Турция вече не е толкова ентусиазирана за присъединяване към Европейския съюз, който днес не изглежда нито толкова привлекателен, нито толкова сигурен. Според турските управници претенциите на обединена Европа към тях изглеждат нелепо пред тримилионната вълна, която скоро може да се отприщи и да залее онези, които карат президента Реджеп Ердоган да променя антитерористичния закон в замяна на либерализацията на визовия режим.
Външният министър Мевлют Чавушоглу призова Брюксел да се постарае да разпали отново турския ентусиазъм за членство в ЕС. “Общността трябва да бъде отворена за турците, но за съжаление Турция вече не вярва на Европейския съюз. Има голям дефицит на доверие“, каза Чавушоглу по време на посещението си в словенската столица Любляна на 6 септември. Той подчерта, че горчивият вкус на турците при споменаването на Евросъюза не e само заради визите, а и заради отказа на европейските чиновници да подкрепят мерките, които взеха турските власти след юлския опит за преврат.
Междувременно президентът Ердоган категорично заяви, че отлагане на споразумението за визовата либерализация за края на годината е изключено. Срокът, който Анкара постави, е октомври, а заплахата е конкретна. Министърът на европейските въпроси Йомер Челик пък отбеляза по време на визитата си в Лисабон през седмицата, че ако страната му не получи исканото отпадане на визите, ще вземе незабавни мерки за отмяна на процеса на реадмисия на бежанците. Другото настояване е Европа да изплати единия милиард евро от общо шестте, обещани на Турция в рамките на споразумението.
Германският канцлер Ангела Меркел прие сериозно заплахите и смени традиционно назидателния си тон с примирение. След разговора си с Ердоган по време на срещата на Г-20 в Китай Меркел изрази надежда, че Европейският съюз и Турция ще успеят да преодолеят различията за визите до няколко седмици. Така у никого не остана съмнение, че бежанците вече не са скъпи гости, които германците посрещат с любезни плакати, а заплаха за сигурността на Германия и политическото бъдеще на канцлера й.
Смекченият тон накара и Турция да направи някои отстъпки, показвайки ясно, че те ще струват пари. Външният министър Чавушоглу даде сигнал за отстъпление в спора за посещението на германска делегация в използваната от НАТО военновъздушна база “Инджирлик“. Анкара спря достъпа до германските войници там в знак на протест срещу резолюцията, осъждаща арменския геноцид, която Бундестагът прие в началото на лятото. Първоначално федералното правителство реши да изтегли войниците си и да ги разположи в бази в Кипър или Йордания, но изненадващо миналата седмица то оповести, че резолюцията на Бундестага не е правно обвързваща. Което изключително много зарадва турските власти. Още повече че германското министерство на отбраната изрази готовност да инвестира 58 млн. евро в развитието на “Инджирлик“. По данни на “Шпигел“ около 26 млн. евро ще отидат за построяването на аеродрум за германските разузнавателни самолети “Торнадо“ и за купуването на мобилни жилища. А близо 30 млн. евро ще струва създаването на мобилен команден пункт.
На фона на последните събития Турция има основание да е доволна от външната си политика – получава почти всичко, което е пожелала. Колкото до загубения ентусиазъм на турските граждани за ЕС, той може бързо да се възроди с щедри европейски инвестиции.
