Оптимизмът на бизнеса, че ще си получи вземанията навреме, увеличава междуфирмената задлъжнялост в страната. Този извод се очертава от деветото годишно проучване на колекторската компания ЕОS за навиците на разплащания в Европа през 2016 г., проведено в 14 държави. У нас са анкетирани 200 малки и средни фирми в секторите търговия, услуги и промишленост.
"Този оптимизъм играе лоша шега на българския бизнес. Очаквайки по-розово бъдеще, мениджърите оттеглят вниманието си от ликвидността, от риска и от събирането на вземанията", коментира изводите от изследването председателят на Асоциацията на колекторските агенции Райна Миткова.
Докато повечето мениджъри в страната очакват в следващите две -три години длъжниците им да се променят и да започнат да си плащат, неуредените дългове между фирмите са набъбнали по неофициални данни до 180 млрд. лева.
Отложеното плащане
Само за година средните срокове на отложено плащане, договаряни от компаниите, нарастват с три дни и са вече 36 дни.
"Удължаването на този срок цели по-добро позициониране на фирмите на пазара от гледна точка на конкурентоспособността им и по-голяма клиентска толерантност с оглед да се получат парите навреме", смята Светла Петрова от EOS.
Бизнес клиентите – длъжници, получават на практика близо два пъти по-дълги срокове за разплащане в сравнение с времето, което се дава на задлъжнелите граждани. Компаниите им отпускат средно по 23 дни за разплащане, докато за бизнес клиентите срокът е 41 дни.
Тенденцията към увеличаване на сроковете за плащане в България е в унисон с общоевропейската, показва анализът. Средният срок на отложеното плащане в Европа е 36 дни, или с два дни повече в сравнение с предишната година.
Най-дълги са сроковете за отложено плащане в Гърция – 48 дни, и в Естония – 40 дни. Най-кратки са в Германия – 23 дни.
27% просрочват задълженията си
Българският бизнес най-рядко получава парите си в срок, отчита проучването.
Делът на просрочените вземания на българския бизнес се увеличава – до 27 на сто от дълговете. От тях 4% са отписаните вземания, които не са събирани с години и на практика никога няма да бъдат погасени.
Плащанията, които бизнесът в страната получава навреме, намаляват с два пункта за последната година и в края на юни са 72% от всички плащания. Близо до нашите показатели са Румъния и Гърция с по 73 на сто.
Фирмите са най-лоши платци
За година фирмите в страната влошават навиците си на плащане. Над 30% от тях просрочват задълженията си. Миналата година делът на нередовните платци е бил 28 процента. След нас по този показател се нареждат компаниите в Румъния и Гърция.
Най-изрядни към кредиторите си се оказват компаниите, занимаващи се с търговия. За последните две години просрочията, които допускат тези фирми, са намалели от 39 на 27 на сто. За сметка на това при дружествата от промишлеността и услугите се наблюдава ръст на фирмената задлъжнялост съответно до 30 и 32 процента.
Делът на просрочените задължения на гражданите си остава на миналогодишното ниво от 22 на сто.
Три месеца забава
Плащанията след изтичане на датата на падежа също се проточват все повече във времето. За година гражданите забавят издължаването към кредиторите си с още два дни и сега средното закъснение е до 19 дни. При бизнес клиентите просрочието след падежа се е удължило с четири дни и е вече средно 28 дни.
Ако към тази забава се прибави и средният срок, който бизнесът дава за отложеното плащане от 41 дни, ще излезе, че компаниите се разплащат с близо три месеца закъснение.
Най-сериозни просрочия след изтичането на падежа правят промишлените предприятия – средно по 29 дни. Следват ги търговските фирми с 28 дни и секторът на услугите с 24 дни средно просрочие.
Липса на пари
И фирмите, и гражданите просрочват задълженията си заради липса на пари, посочват анкетираните.
"Въртим се в спирала. От една страна, не можем да се разплатим с клиентите си, а, от друга, даваме едни прекалено големи срокове на отложено плащане", обясняват мениджърите. По думите им привличането на допълнително финансиране се оказва трудно заради увеличените разноски за лихви. Освен това банките отказват да кредитират компаниите заради слабите им проекти.
При гражданите задлъжняването най-често се дължи на безработица, но и на общата икономическа ситуация.
86 млн. лв. дългове за половин година
От началото на годината бизнесът е възложил на колекторските фирми да събират задължения за 86 млн. лева. Сумата е доста по-голяма, отколкото през същия период на миналата година – тогава е била 70 млн. лева.
Външна помощ за събирането на просрочените си вземания са най-често търсят търговските фирми. Над половината от тях ползват колекторски фирми. Обратна е тенденцията в секторите на промишлеността и услугите. Помощта на специализираните дружества са потърсили съответно 42 и 35% от компаниите – кредитори от тези отрасли.
"Ако вземането бъде възложено на колекторска фирма между един и три месеца след датата на падежа, има почти 100% вероятност то да бъде събрано“, обясни Райна Миткова. По думите й след изтичане на девет месеца от датата на плащане обаче е почти невъзможно вземането да бъде събрано. В добавка – колкото по-старо е задължението, толкова по-висока ще е и комисионата, за която ще бъде начислена на кредитора.
