Криминалното досие “Царски конюшни” – врътките на поколения управници

Бивши царски конюшни Дондуков

“Царските конюшни” трябва да бъдат запазени като държавна собственост. До този извод стигнаха нашите държавници, след като задушливата миризма (не от тор) на корупция и безхаберие нямаше как да бъде задържана под

старателно затворения капак на машинациитe

Едва сега стана ясно, че не е ясно чия е 16% от собствеността на този атрактивен терен в центъра на столицата. А защо?! На този въпрос отговор така и никой не дава. Вестник “БАНКЕРЪ” се постара да го потърси и – без никаква изненада: фактите, които ще предоставим, са повече от нелицеприятни.

И до днес в кадастралната карта на централната зона 2, ограничена в карето между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул.“Васил Левски”, ул. “Врабча” и ул. “Панайот Волов”, липсват данни за собственост. А там в действителност има над 30 отделни имота.

Този “пропуск” едва ли е случаен – през годините той се е оказал удобен параван за чак невероятни посегателства.

Кой и как позволи земята на трите обособени парцела в това каре да бъде прехвърляна между различни лица чрез, меко казано, измамни сделки?!

По следите на “играчите”

 Историята се оказа повече от скандална.

През 2006-а трите парцела се озовават в ръцете на фирма “Гондол” ЕООД. Тя е собственост на небезизвестния бизнесмен Газуан Шараф. На 18 януари той е вписан като собственик на най-големия от трите парцела (с площ 5090 кв. м). Основанието е договор между тогавашния областен управител на София от ДПС Росен Владимиров (от 2001-а до юли 2005-а) срещу… задължение  към фирмата на Шараф от 700 хил. лева. Оценката на имота по това време е 468 400 лв., или по 92 лв. за кв. метър. По същото време терените в центъра на столицата се оценяват десет пъти по-скъпо…

За да се “окрупни” целият терен обаче, на 5 април същата година Шараф изкупува от две физически лица другите два терена. Първия с площ 1250 кв. м придобива от Красимира Вълева, а втория от 1910 кв. м – от Чавдар Адамски. Според нотариалните актове, с които в. “БАНКЕРЪ” разполага, стойността на тези имоти вече е съответно – на първия 12 850 930 лв., а на втория – 2 750 000 лева. Още тук става ясно каква е разликата да пазаруваш от близък областен управител и от частно лице…!

Следващата любопитна подробност за тези сделки идва от “доказателствата” за собствеността върху двата имота, които “продавачите” са представили  пред изповядалия двете сделки (в един и същ ден на 5 април 2006-а) нотариус Стилян Тютюнджиев. В документите пише, че имотите са стигнали до тях като… дарение. С дата от година по-рано (1 април 2005-а).

И в тези два случая се оказва, че

продавачите са “длъжници” на Шараф

но чрез… областната управа(?!)

Самият Шараф далеч не е неизвестен човек. Той се “прочу” с няколко скандални сделки, при които напазарува купища земи у нас – не без помощта на протекции от високите етажи на властта. Името му се появява още в директорския борд на първия купувач на ЦУМ – фирмата Regent Pacific Group. От нея по-късно Георги Гергов купи имота.

Един от големите удари на Шараф е покупката на бивш терен на военните на бул. "Ситняково" в София срещу 39.6 млн. евро. Върху него по-късно бе изграден мол Serdika Center. От тази сделка Шараф излиза с двойна печалба – препродаде го за 72 милиона.

Също от военните, и то чрез пряко договаряне, той придоби само за 10. 5 млн. лв. и хотелския комплекс "Смокините" край Созопол. Няколко години по-рано изкупи  и имоти в района на Камчийски пясъци.

Шараф нашумя с още една конфликтна сделка – в село Искрец. Чрез нея кметът на Своге Емил Иванов (впоследствие депутат от ДПС) му продаде  няколко хиляди декара непотърсени земеделски земи. Скандалът се разрази, когато след началото на строежите върху тези площи се оказа, че това е… старо гробище.

Местното население тогава излезе на протести заради грозното поругаване с паметта на погребаните.

За връзките на Шараф с всички силни на деня е писано много. През декември 2008-а от доклад от инспектората на правителството става ясно, че Газуан Шараф е спонсорирал с 50 хил. щ. долара фондацията на Елена Костова – “Бъдеще за България”.

Тогава уж инспекторатът на Министерския съвет започна да проверява и случая с имота, който и сега е в центъра на историята –  на бул. “Дондуков” и бул. “Васил Левски“. Но странно защо следващият областен управител (по време на управлението на тройната коалиция) Тодор Модев, известен като близък до Румен Овчаров) отказва да предостави на проверяващите документи за сделките на предшественика си, за което дори е глобен от съда.

Когато приключва проверката, Инспекторатът на МС се ограничава да изготви един обобщен доклад, от който се виждат многобройните нарушения на закона, извършени от Росен Владимиров. Освен това от него става ясно, че въпросните близо 9 дка (8250 кв. м) в центъра на София практически са подарени на Шараф. Вместо да реагира с някакви санкции, тогавашният премиер Сергей Станишев отлага подписването на доклада на инспектората. Едва в последния ден от мандата си, след като вече е сформиран и кабинетът "Борисов", Станишев слага резолюция този доклад да бъде пратен в ДАНС.

И до днес обаче не се е чуло да се е случило каквото и да е по повод на констатациите в този въпрос.

Шараф

за него се знае, че дълго време се е занимавал с внос на горива. А в началото на 90-те е бил осъден условно за това, че по измамен начин е прибрал близо 34 млн. лева.

Справка в Търговския регистър показва, че към днешна дата Шараф е вписан в 13 оплетени помежду си търговски дружества. Но крайният собственик на всички тях е

дружество, регистрирано на… Вирджинските острови

По информация на в. “БАНКЕРЪ” през 2007-а Шараф се е опитал да продаде земята на “Царските конюшни” на испански инвеститор за… 60 млн. евро.  Но испанците са се отказали, тъй като им е обещано да постигнат параметри на застрояване от близо 200 000 кв. м, но това после не им е разрешено. Отправено е и официално запитване до главния архитект на София Петър Диков по този проблем (в. “БАНКЕРЪ” разполага и с него), но той е отказал да даде разрешение за подобен градеж. В момента според  градоустройствения статут на терена той може да бъде “уплътнен” до 40 000 кв. метра.

Ако тази сделка беше успяла, сега държавата щеше да пие поредната студена вода.

Та с този бизнесмен държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е трябвало да се съди в последното десетилетие. Добрата новина е, че Върховният касационен съд през февруари миналата година се е произнесъл в полза на държавата и обявява сделките на Шараф за нищожни.

Но това не трае дълго.

Апетитът към терена не намалява. Точно лакомията за него

провокира поредния скандал

Преди два месеца (на 8 юли тази година) областният управител на София Веселин Пенев подписва нов контракт. Той продава трите терена (от 7.5 дка) на “Евротрансбилд” ЕООД. На цената на един селски имот – … 658 870 лева. Или по 90 лв. за квадрат. Тази “колосална” по своя размер оценка е изготвена от фирма “Н.Д. Експерт” ООД, собственост на Иван Николков и Любомир Цеков. По каква система за оценяване е била направена тя е въпрос, който може би трябва да зададе на експертите си етичната комисия на Камарата на независимите оценители?!

Но нека се спрем на

новия играч за този терен Янко Иванов

Той всъщност никак не е нов. Влиза в “играта” по едно и същото време с Шараф.

На 1 септември 2005-а тогавашният министър на регионалното развитие (от БСП) Асен Гагаузов подписва договор (№134) за  замяната на недвижими имоти с фирма “Дивисима” ООД. Според Търговския регистър тя е собственост на “БУЛТРИМЕКС” ЕООД, “ИН ГРУП” АД и “ТРАНСЛАТ” АД. В някои от тях Янко Иванов е едноличен, в някои – мажоритарен собственик.

От документа, с който в. “БАНКЕРЪ” разполага, държавата (в лицето на министър Гагаузов) е прехвърлила  правото на собственост върху части от три сгради с различни административни адреси (едната двуетажна – на бул.“Княз Ал. Дондуков” №56, втората и третата съответно три- и четириетажни на №108) на тази улица. Те са построени в този парцел в замяна на част от административна сграда в столичния кв. “Дианабад”. Чрез тази сделка той придобива и съответните идеални части от терена (1300 кв. м), върху които са построени сградите. Пазарната оценка  на държавните имоти, вписани в този договор, е 1 758 300 лв., а тези, които е получила, са оценени за 1 893 313 лева.

И – стигаме до поредния удар – когато Иванов отива да впише придобивките си в имотния регистър, открива, че теренът вече е продаден на… Шараф. И “идеалните части” на Иванов просто не са негови. А той очевидно още по това време си е правил сметка, след като си купи части от сградите, да претендира по-късно и за изкупуването и на земята. И – започват съдебните дела.

В края на 2014-а Иванов печели делото за своите 1300 кв. метра. По този начин и държавата в лицето на областния управител на София си възвръща собствеността върху останалите 6 декара от терена. През 2015-а според Закона за държавната собственост Иванов предлага да се ликвидира съсобствеността – той да изкупи дяловете на държавата. Областният управител Пенев изпраща писма до всички министри, наемат се оценители.

Министърът на земеделието Десислава Танева е категорично против, не е съгласна със сделката и регионалната министърка Лиляна Павлова, но Пенев твърди, че отговорът й е бил, че сделката е от неговата компетенция.

Така или иначе, областният управител решава

да се “отърве” от съсобствеността с частника

и продава имота на трета фирма – “Евротрансбилд” (поне така е според подписания договор).

Проверка в Търговския регистър показва, че и “Дивисима”, и “Евротрансбилд” са фирми на Янко Иванов. В договора за продажба от юли пише, че държавата прекратява съсобствеността си и продава на фирмата на Иванов 86% от царските конюшни. В него е записано още, че сделката има сила и на нотариален акт, както и че новият собственик е наясно и поема всички рискове, тъй като за част от имота се водят съдебни битки (битката в съда между “Дивисима” и “Гондол” още продължава). С подписа си под договора купувачът удостоверява, че няма да има претенции към държавата независимо от изхода на делото.

Тъй като парчетата земя са три, подписани са и три договора за продажба. Чрез първия Иванов получава малко повече от декар за… 132 218 лева. Чрез  втория – 1.3 декара на цена 135 433 лева. И с третия почти 5 декара (4762 декара) на цена 391 219 лева. Така се стига до общата сума от 658 870 за общо 7329 кв. м златна земя в центъра на столицата – абсурден от търговска гледна точка резултат, както и да го погледне човек.

Още любопитни подробности за сделки на Иванов се появиха в общественото пространство. Оказа се, че той е сред хората, построили сградата “Кораба” във Варна (на гърба на Морското училище), след като теренът за нея бил изваден от списъците на забранените за приватизация имоти. По-късно сградата бе продадена на Министерството на правосъдието срещу 4000 лв. на кв. м при площ от 1000 кв. м за административен съд на Варна.

Фирма  “Дивисима” е и купувачът на сградата на държавния “Булгарплодекспорт” на столичната улица “Съборна”. За нея са платени само 1.1 млн. лв. през 2008 година. От имотните партиди на фирмите, свързани с Иванов (с които в. “БАНКЕРЪ” разполага), се вижда, че общуването с общини и с държавата не е новост за Иванов. В тях може да се открият сделки с общини и за военни имоти – от центъра на столицата, през "Дианабад" до "Слатина". Но ако опишем и всички тях, за какво ще получат заплати безбройните инспектори, полицаи, следователи, прокурори… Ако, разбира се, изобщо се заемат със случая…

Друг любопитен момент

в цялата история е защо толкова години сградите в това каре не са обявени за паметници на културата?! Кой пропусна да опази наследството на столицата? И кога ще чуем, че някой от всички, които са дърпали конците, за да се случат всички тези безобразия, ще бъде подведен под отговорност. За Росен Владимиров е ясно – едва ли ще бъде открит в… Швейцария. Но всички останали?!

А що се отнася до реакцията на държавата днес, единствено логичното би било да си върне целия имот. Но на цените, на които е разпродаван, да го обяви за паметник на културата и да се опита да го направи така, както подобава – по закон и с мисъл да опази историята на столицата си!!!

 

 

Играта със "съсобственността"

 

Разделянето на терена на три парцела повече от сигурно не е станало случайно. На практика то е позволило на собственика на “Евротрансбилд” (преди това на „Дивисима“) Янко Иванов да напазарува части от всеки от тях и по този начин после да може да претендира за изкупуването му. 

Справка в кадастралната карта показва, че в сградата на първия терен (бул.“Васил Левски” №106), разположена върху 1190 кв. м, той е влязъл в съсобственост с 8414/10000 идеални части с притежателите на мижава съсобственост –  Столичнато община и четири физически лица, откупили апартаменти с право на строеж върху 2-3/100 идеални части. Любопитното е, че сделките и с тези лица са подписани през 2004 и 2005 година.

Не така стои обаче въпросът с втория и най-голям терен (с площ 4761 кв. м), където като собственик на земята се води само фирма “Евротрансбилд”. Но върху него са построени няколко малки сгради на министерствата  на вътрешните и външните работи и “Врана” ЕАД (собственост на Министерството на земеделието и храните), за които обаче липсва информация за т.нар. право на строеж. Единствената посочена юридическа форма с “право на собственост” върху тях. С други думи, ако по някаква причина сградите бъдат разрушени (може и чрез “клошар”  подпалвач), те трудно ще могат да претендират за ново участие в бъдещ градеж.

 В третия терен (от 1375 кв. м) фирмата на Иванов притежава също 8414/10000 ид. части от земята в съсобственост с “Промишлена енергетика – Варна” АД (с шест малки постройки), където мажоритарен собственик е “Фаворит холд” АД (придобили имотите през 2003-а) и “Топлофикация – София“. Според кадастралната карта на техните имоти те също притежават само собствеността върху сградите, но не и идеални части от терена.

А видът им е такъв, че няма да е проблем след време те да бъдат обявени за опасни и да се прецени, че подлежат на… разрушаване.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст