Историята с българското предложение за генерален секретар на ООН продължава и добива все по-неразбираем и жълт привкус. Дали генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова ще остане нашият кандидат за шефското място на най-важната световна организация, или ще бъде заменена в последната минута на мача с еврокомисаря ни Кристалина Георгиева?! Този дилема излезе на преден план през изминалата седмица. Искри хвърчаха и в България, и по света.
Нашата номинация се оказа в центъра на международен скандал. Надлъгването за кандидатурата ни за поста скара Германия и Русия. Е, не без помощта на медиите. Представители на кабинета даваха противоречиви сигнали за развръзката, а финалното решение беше отложено, макар че все още официално подкрепяме Бокова.
От месеци в медийното пространство се води неофициална война между лобитата на двете ни политички. Ударите срещу Бокова идват отдясно и са идеологически оцветени. Кинорежисьорът Евгений Михайлов през юли изпрати широко адресирано писмо срещу кандидатурата на Ирина Бокова: до всички страни членки на ЮНЕСКО, до Съвета за сигурност на ООН, до посолства и международни организации. В отговор 57 наши интелектуалци изразиха публично, в открита кореспонденция до представителите на държавите членки на Съвета за сигурност подкрепата си за нея.
Второто действие се разигра на 6 септември. Тогава депутатът от ГЕРБ Методи Андреев и бивши политически затворници огласиха ново открито писмо срещу Бокова. Междувременно пък до медиите бяха разпратени фалшиви доказателства, че атаката срещу Бокова е координирана от офиса на Георгиева. През август пък кабинетът реши да смени посланика ни в ООН Стефан Тафров. Мандатът му е изтекъл през март и е бил удължен с шест месеца. Това е и официалната причина за смяната му. Твърди се обаче, че той напусна поста си, защото е упрекнат, че не е работил активно за налагане на кандидатурата на Ирина Бокова.
Интригите са си интриги. Не са малко обаче индикациите, че и двете ни кандидатури трудно ще съберат нужната подкрепа.
Преди около месец американският експерт по въпросите на ООН Ричард Гоуън съобщи, че Великобритания почти сигурно ще наложи вето върху кандидатурата на Ирина Бокова. Москва пък категорично държала на нея и не би подкрепила Георгиева.
Вече многократно бе обяснено, че за да бъде избран новият шеф на ООН, Съветът за сигурност ще гласува тайно, докато бъде постигнато единодушие сред страните – негови постоянни членки. Това са Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ. Десетте други страни членки в Съвета в момента са Ангола, Египет, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Испания, Украйна, Уругвай и Венецуела. Номинацията ще мине, ако някой спечели 9 от общо 15-те гласа, включително и гласовете на всичките пет страни постоянни членове на Съвета за сигурност и още четири от останалите.
Новината, че България ще оттегли сегашния си кандидат и ще номинира заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева, се завъртя в медиите в края на миналата седмица и претърпя множество метаморфози. Според тиражираните информации (неофициално) тя била предложена от Берлин и съгласувана с повечето европейски правителства. Плъзна и твърдение, че Ангела Меркел е получила одобрението на Владимир Путин за кандидатурата на Георгиева.
На това място остро реагира говорителят на руското външно министерство Мария Захарова. Тя категорично обяви, че уговорка между Путин и Меркел няма. И допълни, че на срещата на Г 20 в началото на този месец Москва е дала на Меркел ясен знак, че "всякакъв пряк или непряк опит да се повлияе на България е неприемлив". "Информациите в българската преса, че Русия може да подкрепи подобни действия, са лъжа", каза още тя.
Не закъсня реакцията на Берлин. Говорителят на германското външно министерство Мартин Шефер направи изявление, с което отрече твърдението, че канцлерът Ангела Меркел се опитала да окаже натиск върху България. "Руският официален представител Мария Захарова е разпространила информация, която обективно не е вярна", заяви Шефер, определяйки изказването й като "неприятелски" жест. В отговор на това пък в профила си в една от социалните мрежи Захарова написа, че "когато представителят на германското външно министерство Мартин Шефер я обвинява, че разпространява лъжлива информация, той говори, меко казано, неистината и за това тя има неопровержимо доказателство".
В България нещата също бяха неясни, поне за публиката. В понеделник (12 септември) управляващата партия ГЕРБ даде няколко сигнала, че е възможна смяна на българската кандидатура. Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов намекна за "определени новини в предстоящите дни". А вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова коментира, че "към момента представянето на Бокова в надпреварата за поста не е убедително и не може да се разчита на окончателно добро решение".
На правителственото заседание във вторник (13 септември) премиерът Бойко Борисов обяви, че Ирина Бокова остава кандидат на България за генерален секретар на ООН до следващото гласуване, което ще се проведе на 26 септември. След това щели да преценят. Той порица генералния директор на ЮНЕСКО, че не се представяла добре. "Минали са четири неофициални гласувания в Съвета за сигурност на ООН и нашият кандидат се подрежда около петото място. Ако този кандидат беше излъчен от ГЕРБ – досега много отдавна да е бил отзован, както бе с г-жа Румяна Желева", заяви той. Борисов изрази и недоволството си, че я поканил на заседанието на Министерския съвет, но тя отказала, защото имала по-важна работа в ЮНЕСКО. Това не му направило добро впечатление.
"Не бих допуснал някой да си играе с името на България, с нашия суверенитет или с нашите решения – категоричен бе той. – Няма да допусна в други държави да се решава нашата кандидатура, не съм го и допускал", изтъкна ядосан Борисов по повод на разменените реплики между Москва и Берлин. Той подчерта, че предишното правителство на ГЕРБ е положило огромни усилия и е работило много активно, особено Вежди Рашидов, за избирането на Бокова за генерален секретар за ЮНЕСКО.
Ден по-късно обаче унгарският премиер Виктор Орбан пък заяви при посещението си в България, че страната му с радост би подкрепила еврокомисаря Кристалина Георгиева за поста генерален секретар на ООН. Което създава достоверност около слуховете, че българският еврокомисар може да бъде издигнат за поста в ООН от Унгария, Латвия и Хърватия, с подкрепата на Германия. Така темата остава отворена. Какви точно са мотивите на играчите обаче е неясно.
