Като наближат избори, започва състезанието по демагогия и популизъм. Шумната кампания на омбудсмана Мая Манолова срещу арбитражните съдилища даде парламентарен резултат. Правната комисия в Народното събрание гласува единодушно пълна забрана потребителските спорове да се решават по облекчен ред – въз основа на арбитражна клауза, която позволява да бъде избегнат инстанционният съдебен процес.Както се казва, потребителите да почерпят!
Добрата новина е обаче дотук. Вместо реално затягане на контрола върху арбитражите, включително и с разширяване на съдебния контрол върху решенията им, се предлагат мерки от типа слон в стъкларски магазин – ще изпотрошат повече, отколкото ще оправят. Действа се типично по социалистически – като не можем да регулираме нещо, дайте да го забраним. Да чуем самата Манолова в защита на промените пред депутатите от правната комисия.
"Докато вие тук правехте реформа на съдебната система, у нас заработи една паралелна система на частно правораздаване, която работи по собствени правила. И то на големи обороти. Само един от общо 45 арбитража за една година се е произнесъл по над 100 000 дела. Това е по 300 дела на ден, ако работи без почивен ден. И то при злоупотреба с правата на гражданите, които биват осъждани по спорове, по които няма арбитражна клауза, за вземания, погасени по давност, или пък когато въобще липсва задължение", заяви омбудсманът. И в добавка заклейми монополистите, че са "изключително упорити" в преследването на длъжниците.
Като изключим някои предложения в правилна посока, основната концепция в случая е напълно сбъркана, но не се намери кой да реагира. От статистиката на Манолова излиза, че броят на арбитражните спорове е умопомрачителен – можем само да гадаем дали става въпрос за стотици хиляди или за милиони. Забраната да бъдат решавани от арбитражни съдилища ще ги изсипе директно в районните, които са и най-натоварените в съдебната система. Всеки юрист знае какво означава това за големите градове начело със столицата. Пороят в Софийския районен съд (СРС) ще причини истински ад – тези дела ще се решават вече не по реда на Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), а по реда на ГПК. Сега делата в СРС се насрочват след месеци, но занапред ще се чака с години.
Втори ефект – като цяло това няма да е в полза на потребителя и ще насърчи некоректните длъжници. В много от тези случаи не става въпрос за реални спорове, просто длъжникът не иска да плаща. Арбитражната процедура е далеч по-бърза и евтина от съдебната и пести разходи и нерви на страните. Ако при нея разноските са около стотина лева, съдебното производство ще глътне поне хилядарка, и то само за една инстанция. Наред с адвокатския хонорар и държавната такса осъденият потребител ще трябва да плати юрисконсултско възнаграждение за ищеца, хонорари за вещите лица и лихви по главницата. При това отново няма гаранция, че ще успее да отсрочи момента на плащането, тъй като преди да пристъпи към дело по общия исков ред, кредиторът ще опита да изненада длъжника с бързото заповедно производство.
Трети ефект – предложените промени ще затруднят гражданския и търговския оборот. В устрема си да громи монопилистите Манолова не казва, че засегнати ще са не само те, но и огромен кръг търговци, които не са никакви монополисти. Предвидена е обща забрана за сключване на арбитражно споразумение винаги когато едната от страните е потребител. В Закона за защита на потребителите има легално определение на понятието "потребител", което е далеч по-широко от клиентите на монополистите. На практика всеки търговец, който продава нещо на клиент, ще е лишен от правото да му предложи арбитражна клауза.
При това предложените поправки също си имат "вратички". Не е ясно например защо е отпаднало едно от основанията за отмяна на арбитражно решение – ако противоречи на обществения ред. Забраната за решаване на потребителски спорове по арбитражен ред пък си има изключение, според което арбитражното споразумение по потребителски договори е възможно, ако е изрично договорено между страните след възникване на спора. Ако в съобщението, с което се връчва исковата молба от арбитража, е вкарана арбитражна клауза, под която ответникът потребител се подпише, без да го прочете внимателно в момента на връчването, ето я изричната договорка.
Но именно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗМТА за начините за сключване на арбитражното споразумение, която е основният проблем при злоупотребите, не е пипната. Тя изисква арбитражното споразумение да е писмено, но в същото време дава много възможности за злоупотреби. Според въпросния текст писменото споразумение е постигнато, "ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Този неограничен кръг от хипотези, при които се смята, че е налице съгласието на клиента спорът да бъде решен пред арбитраж, стимулира търговците да прилагат всевъзможни хватки за сдобиване със съгласието му.
Атаката на Мая Манолова срещу арбитражите се натъква на сериозна съпротива. С критични становища излязоха Върховният касационен съд, работодателски организации, както и учредената през април Асоциация на арбитражните съдилища. Юристите в нея са категорични, че противопоставянето на арбитражното срещу държавното производство е безсмислено, защото съдебната система буксува, държавните съдилища са затрупани от дела, чието насрочване за първо заседание отнема често години.
От асоциацията признаха за наличието на лоши практики и нуждата от ясна и открита дискусия за ползите от този тип правораздаване. И настояха, че критиките и нападките срещу арбитражното производство у нас са основно заради слабото му познаване. Напомнено беше, че този алтернативен метод за бързо и евтино решаване на търговски спорове е много популярен в Европа и е сред основните препоръки в мониторинговите доклади на Европейската комисия. Освен Закона за международния търговски арбитраж страната е обвързана от десетилетия с Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на международни арбитражни решения, както и с Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж.
Захариев е против единственото смислено в проекта
В законопроекта има и стъпки в правилната посока, но тъкмо срещу тях се противопостави правосъдната министърка Екатерина Захариева. Без изобщо да навлезе в дълбочина, тя заяви принципната подкрепа на ведомството за измененията, но изрази резерви към предложението ръководеното от нея ведомство да води регистър на арбитражните съдилища. Не става обаче въпрос само за воденето на регистър, а за предоставяне на цялостни функции по контрол на арбитражната система, какъвто сега няма. И буди недоумение защо министърът на правосъдието отказва да го упражнява. Проектът предвижда създаване на регистър на арбитражните съдилища към правосъдното министерство и задължителното им вписване в него, за да придобият правораздавателна компетентност. Към заявлението за вписване трябва да бъдат приложени правилник за дейността на заявителя, неговият устав, тарифата му за арбитражните такси и разноски, както и списък на арбитрите и медиаторите. Министърът е оправомощен да издаде правилник за устройството и за работата при воденето на регистъра, както и да издава образци на документи във връзка с него. Предвиден е подлежащ на съдебен контрол отказ за вписване, ако тези документи не бъдат представени или ако арбитрите в приложения списък не отговарят на законовите изисквания. Регистърът ще е публичен и всеки ще може да прави свободно справки за подлежащите на вписване обстоятелства. А министърът на правосъдието ще трябва да упражнява контрол върху вписаните в регистъра обстоятелства чрез ведомствения инспекторат по реда на Закона за съдебната власт. Той обаче не иска да го прави, а прокуратурата не си дава труда да разследва арбитражни злоупотреби с явно криминален характер. Защо ли?!
