Президентската надпревара става все по-трудна за БСП. Последната динена кора върху лявата писта изненадващо заложи бившият премиер Пламен Орешарски, управлявал малко повече от година с подкрепата на Столетницата и ДПС. И няма да е чудно, ако в края на кампанията БСП заеме кръгова отбрана.
Допреди дни социалистическата партия трябваше да се бори на два фронта – външен и вътрешен. Издигнатият от нея кандидат за президент ген. Румен Радев, макар и формално да е номиниран чрез Инициативен комитет, обяви, че основният му опонент ще е претендентът на ГЕРБ, който и да е той.
Не е тайна, че с издигането на надпартийната кандидатура на ген. Радев БСП стресна Бойко Борисов и си осигури минимално предимство, базирано на момента на изненадата. И въпреки че кандидатурата не ГЕРБ още се бави, вече е ясно, че на Столетницата, случайно или не, са заложени няколко капана с цел да я обезсилят допълнително, да намалят шансовете й за краен успех и човекът на ГЕРБ по-лесно и почти необезпокояван да пресече финала.
На предстоящите избори ще се сблъскат две визии за бъдещето на България и кандидатът на БСП ще трябва да влезе в остро идеологическо противоборство не само с опонента си от ГЕРБ, но и със самата формация и нейния лидер. Това е трудна битка, която предполага цялата концентрация на социалистическата партия, но разсейващите елементи станаха твърде много.
От една страна, Корнелия Нинова, която буквално си заложи главата за Радев, ще трябва да воюва с онези в БСП, които не са съгласни с издигането на извънпартийна кандидатура и с начина, по който това беше направено. Вътрешното разделение на Столетницата е видно и с просто око. По думите на социолога Юрий Асланов „има твърде много линии на вътрешно разделение, има твърде много предубеждения, дори предразсъдъци по отношение на близкото и по-далечното минало, има вътрешни противоборства и всичко това оформя образ на политическа формация, която оставя впечатлението, че търси лица извън себе си, които да я представляват".
От друга страна, преди седмица на лявата писта излезе и Ивайло Калфин от АБВ. Въпреки неясното положение на партията му той със сигурност ще разчита на онези леви гласове, които са недоволни от случващото се в БСП, пък и на носталгиците по "светлото минало" с лидера и президент Георги Първанов. Очевидно е, че нападките между АБВ и БСП няма да спрат през цялата кампания. Първанов, Калфин и Румен Петков са силно обидени и ядосани на Корнелия Нинова заради безапелационното им изхвърляне от лявата коалиция, те не могат да й простят и ще я обвиняват в лъжа, високомерие, некоректност, неадекватност и какво ли още не, включително и в действия в услуга на ГЕРБ.
Заместник-председателят на БСП Стефан Данаилов пък неотдавна призна, че в структурите има "много лошо отношение към тези другари, които отидоха в АБВ". По думите му в БСП все пак преглътнали този факт и решили да опитат заедно с АБВ в президентската надпревара, но партията на Първанов им се е "качила на главата“.
Освен това немалко леви депутати не одобряват поведението на тази формация в парламента вече втора година. "АБВ изтегли министър Калфин, но в парламента продължават да подкрепят ГЕРБ", твърди Стоян Мирчев. Дори и той обаче признава, че "като бивши наши другари Първанов и компания са запазили някакво влияние в част от партийните структури". "Има бесепари, които продължават да му симпатизират. Все пак той беше избран два пъти за президент, 10 години ние сме стояли с подкрепа зад гърба му. Ако сме малко по-смели, можем да видим и в Изпълнителното бюро на БСП такива негови хора", откровено признава Мирчев.
Що се отнася до "развода" с АБВ, той е на мнение, че думите на Корнелия Нинова срещу АБВ са толкова силни, че няма как те да ги преглътнат. "Неслучайно Калфин не издържа и обяви, че БСП вече са загубили изборите. Все едно обяви, че ген. Радев вече е загубил изборите. Вчера коалиционни партньори, а днес – сърдити противници. Това не е продуктивно. Вместо да се успокои обстановката и отношенията, те достигнаха отново до скандални сблъсъци", констатира синът на червения екскандидат за кмет на София Михаил Мирчев.
Кой знае защо и избиратели, и наблюдатели броят кандидатурата на Татяна Дончева за лява, въпреки че тя самата настоятелно обяснява, че не е в левия сектор, а се намира по-скоро в центъра. Показа това и като взе за свой вице либерала от НДСВ Минчо Спасов. Проблемът е обаче, че левите избиратели си я припознават за тяхна, нищо че е напуснала партията майка. Това се видя и в едно от последните социологически проучвания, в които Дончева събира 21% симпатии от електората вляво.
Изненадващото включване на Орешарски в президентското състезание в последния момент стъписа всички, особено БСП, като й отвори още един фронт. Най-вече, защото неговата поява ще възкреси темата за "модела КОЙ", ще върне лентата към злополучното му управление, към фалита на КТБ и дълготрайните протести, което сто процента е в услуга на ГЕРБ, тъй като ще измести фокуса от слабия мандат на Плевнелиев.
"Пламен Орешарски не го причини на себе си, а на БСП. Той е симпатичен на една част от аудиторията, но не на по-голямата. Това е поредното раздробяване – Първанов-Таня Дончева-Орешарски", коментира социологът Андрей Райчев.
Самата Татяна Дончева пък коментира, че Орешарски е "кандидат на известен политически кръг с влияние върху икономическия живот". "Резонно е да поставите и въпроса защо ДПС не излязоха със свой кандидат-президент. Освен това смятам, че личната реабилитация е част от мотивацията на Пламен, но той в същото време не може да откаже и на тези, които го "тикат напред", смята още тя.
Съвсем логично беше заподозряно ДПС (разбирай Доган), че стои зад Орешарски. Сегашният председател на ПЕС Сергей Станишев пък бе "обвинен", че иска да провали Корнелия Нинова, за да може да се върне на бял кон на лидерския пост в БСП, след като му изтече мандатът в Европарламента. Самият той обаче отрече и се закле, че също е изненадан от решението на експремиера. "Вчера бях изненадан от новината, че Пламен Орешарски е издигнат за кандидат-президент от Инициативен комитет. Още повече ме учудиха коментарите, че бил моя кандидатура, каза Станишев. Искам много ясно да заявя, че категорично подкрепям ген. Радев. Той е шансът за промяна и ново начало за България на предстоящите избори… Многократно съм заявявал, че състезанието на тези избори е между БСП и ГЕРБ. Многото кандидати, които са били свързани с БСП, няма да заблудят гражданите, които добре разбират коя е истинската възможност да се промени статуквото. Очаквам скоро да стане ясно коя политическа сила ще подкрепи кандидатурата на г-н Орешарски", написа Станишев във Фейсбук. И някак елегантно прехвърли топката към ДПС.
А съмнения, че всъщност Орешарски е кандидатът на Движението, макар и не издигнат пряко от него, а чрез някакъв инициативен комитет, не липсват. "Ако основните политически сили продължават да неглижират процеса, ДПС има самочувствието, че може да участва във всякакви политически битки, включително и в президентската", каза неотдавна Мустафа Карадайъ, с което даде заявка за участие на формацията във вота. След което описа профила на кандидата за държавен глава. "Бъдещият президент на страната трябва да е обединителна фигура, да е надпартиен, убеден натовец и човек, обвързан с европейските идеи. Да е опитен политик, но не трябва да се занимава активно с партийна дейност". Всички побързаха да разпознаят в този образ почетния председател на ДПС Ахмед Доган, но в него се вписва и Орешарски. Още повече че подгласникът му екстранспортният министър Данаил Папазов е известен със своята близост до Движението.
От Орешарски не се очаква кой знае какъв резултат на изборите, но той със сигурност ще размъти водата на БСП, които пак ще бъдат вкарани в обяснителен режим за едногодишното им управление с ДПС, издигането на Пеевски за шеф на ДАНС, срутването и източването на КТБ. Макар че, реално погледнато, тези въпроси би трябвало да бъдат задавани именно на Станишев, а не на сегашната лидерка.
Така ГЕРБ ще забива голове в полето на социалистите (ако не гласувате за нашия човек, ще се върнат БСП, ДПС и Орешарски), Нинова ще ги отпраща към Станишев, той ще ги прехвърля към ДПС, те пък към Местан… В това време Калфин и Първанов ще показват мускули. Ситуацията устройва и Дончева. От нея може да се възползва и реформаторът Трайчо Трайков.
Всъщност, това, което се наблюдава на тези президентски избори, е безпрецедентно, признават анализатори. Обикновено напливът от кандидати е бил в дясното пространство. За първи път има такова стълпотворение в лявата писта. Което може и да означава, че е повял вятър на промяна в политическите процеси, и то не само у нас.
Според други пък рекордният брой на подалите документи за регистрация партии и инициативни комитети е знак за изчерпване на настоящата парламентарна конфигурация, която отдавна е влязла в криза и вещае приближаването на предсрочни избори.
Трети пък са на мнение, че всички тези маневри и пускане на мюрета още в началото на предизборната кампания показват, че в политическата борба вече се използват всякакви средства, а това поставя под заплаха демократичните устои на политическата система. Което от своя страна подсказва, че предварителните съмнения в честността на предстоящите избори не са без основания.
