"След като се срещнах с двамата водещи кандидати за президент на САЩ, съм по-убеден от всякога, че израелско-американските връзки ще останат здрави след изборите." Така израелският премиер Бенямин Нетаняху демонстрира, че не предпочита никого измежду Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Но дори извън задължителната политическа куртоазия думите му едва ли биха могли да са по-верни. Доказа ги рекордната военна помощ за страната му, отпусната от Барак Обама – президента, при когото американско-израелските отношения се влошиха безпрецедентно.
Първата цел на срещите с двамата кандидати за Белия дом бе Нетаняху да се успокои, че никакви неприятни изненади от американците не очакват Израел и занапред. Втората – за която в прав текст не се говореше в официалните изявления – бе желанието и на Клинтън, и на Тръмп да спечелят неофициална подкрепа от Тел Авив, която да се материализира в еврейски гласове на предстоящите на 8 ноември избори.
Доналд Тръмп направи по-голямата крачка, като почти преобърна публичните си позиции по отношение на израелско-палестинския конфликт. Само преди месеци той твърдеше, че заема неутрални позиции и не би хвърлил вината за нескончаемата конфронтация върху никоя от замесените страни. Сега смени тотално тона, като обеща на Нетаняху, че ще признае единен и неделим Ерусалим като вечна израелска столица и категорично обвини "омразата и насилието" на палестинците за неуспеха на усилията за мир в Близкия изток.
Хилари Клинтън бе по-скромна. В комюникето на нейния щаб не се споменаваше Ерусалим, което е обяснимо. Досега много кандидати за Белия дом са обещавали, че ще признаят града за израелска столица, Конгресът също е подкрепил такова решение, но никой от озовалите се в Овалния кабинет не е спазил подобно обещание. Обяснението е просто – такъв акт би имал непредвидими последици за нестабилната близкоизточна обстановка. Самата Клинтън впрочем е призовавала за преместване на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим, но в качеството си на първа дама, а не на политик.
По една друга тема обаче Клинтън бе категорична. Кандидатката на демократите увери израелския лидер, че се противопоставя на всякакви опити на външни сили да наложат решение на израелско-палестинския конфликт, включително и Съвета за сигурност на ООН. Това може да са е понравило на Нетаняху, но по този начин тя публично се разграничи от позициите на президента Барак Обама. В администрацията му отдавна се обсъжда вариантът като последен опит за постигането на споразумение за мир в Близкия изток да бъде поискано от ООН да предложи неговите параметри – нещо, на което Нетаняху твърдо се противопоставя. Всъщност Клинтън и Нетаняху може да са имали несъгласия, докато тя е била държавен секретар, но те никога не са стигали до открити сблъсъци като тези между израелския премиер и сегашния американски президент – както за мира с палестинците, така и за ядреното споразумение с Иран от 2015 година.
Готовността на Хилари Клинтън открито да се дистанцира от държавния глава, при когото бе първи дипломат и който публично я подкрепя в надпреварата й за Белия дом, поставя въпроса докъде могат да стигнат разногласията в политическите среди във Вашингтон спрямо подкрепата за Израел и доколко една предизборна кампания може да определи отношенията между двете страни. Отговорът бе даден косвено от Барак Обама още преди сгледата на кандидатите с Нетаняху. Става дума за безпрецедентната помощ от 38 млрд. долара, която администрацията му реши да отпусне като военна помощ за Израел през следващите десет години. Колкото и да звучи иронично, именно при президента, при когото по всеобщо мнение на всички наблюдатели двустранните отношения са стигнали дъното си, бе отпусната рекордна сума, надвишаваща с 27% помощта, определена при подписания през 2007-а предишен Меморандум за разбирателство между Вашингтон и Тел Авив.
Увеличаването на помощта, разбира се, има конкретни политически обяснения. Едно от тях е контриране на реакциите срещу споразумението за ядрената програма на Иран. Бенямин Нетаняху бе твърдо против него, като го определи като историческа грешка, която ще позволи на ислямската република да създаде атомна бомба. Към критиките му се присъедини и солидното произраелско лоби в САЩ, както и Републиканската партия, която се опита да блокира сделката в Конгреса. При това положение е разбираемо, че Обама ще иска да запуши устите на недоволните в сегашната предизборна обстановка.
Отпуснатата помощ има и още една страна – огромната сума ще се върне в Америка и по-точно във военната й промишленост. В новия меморандум липсва една клауза, която присъстваше в предишния – според нея Тел Авив имаше право да изхарчи 26% от помощта за оръжия, произведени в Израел, с цел стимулиране на местната военна промишленост. Сега явно се смята, че тя няма нужда от повече стимули, и всичко, до последния цент, се връща зад Океана.
Подписването на новия меморандум показа недвусмислено, че независимо от това какви са проблемите между лидерите на двете страни, независимо кой ще е следващият стопанин на Белия дом и какви критики търпи Тел Авив както от политическите среди, така и от общественото мнение в САЩ, Вашингтон стои зад стратегическия съюз с Израел. Нетаняху наистина няма от какво да се безпокои.
