Интернет банкирането отдавна не е новост за българската действителност, свикнахме да знаем, че го има. По-трудно свикваме с натиска да ни убеждават в предимствата му. Едва ли не, ако нямаш интернет банкиране, не си в крак с развитието на света, което по принцип е вярно. Но само по принцип.
В редакцията на “БАНКЕРЪ” се обади възмутен читател и банков клиент, който разказа за гнилостни процеси в този иначе много лъскав алтернативен канал за банкиране. Нека го наречем Иванов има две фирми, които се управляват от него и сина му. Той решил да направи електронно банкиране за двете компании. Регистрирал данните по всички изисквания на банката, сложил си надлеждно адрес и парола и най-накрая екранът грейнал: “Добре дошъл в интернет банкирането на банката”.
Сутринта на същия ден Иванов бил направил превод от едната фирма в другата. Поискал да види това модерно, електронно. Какво било учудването му, когато компютърът отказал да му даде тази справка. Позвънил човекът в банката да попита какво става. От там му обяснили, че най-вероятно е седнал на друг компютър, а не на този, на който е направил регистрацията. Иванов се шашнал. Та нима интернет банкирането на тази банка закотвя човека към първоначалния компютър на регистрацията. Ами ако този компютър гръмне, ако го откарат на ремонт, ако го откраднат? Отговорът бил: това е направено от гледна точка на сигурността, заради вашето спокойствие…
Иванов помолил сина си, който също има спесимен за фирмените сметки, да провери дали преводът е минал. Малкият Иванов заявил, че отдавна е потвърден с SMS известие, което е получил може би в следващия момент на транзакцията. И баща му започнал да се пита дали пък електронното банкиране не е въпрос на избор – избираш него, мобилното или офисното банкиране. Синергия между тях няма, дори няма и елементарна връзка между тези три вида банкиране.
Терзанията на Иванов ни навяха на мисълта, че в момента в българското банкиране има сблъсък на две епохи – на хартията и на виртуалността. Сближаване между тях няма – в интернет е достатъчен само един електронен подпис, става дори и без него, докато за да направиш превод в банков офис, трябва да си вземеш отпуска и да се въоръжиш с търпение. Трябват ти куп документи, за да докажеш кой си и за какво се бориш. И запълваш едни квадратчета като судоку, само че микроскопични. Ако кажеш на любезната служителка, че си си забравил очилата и да ти помогне, тя ти казва, че има абсолютна забрана – и едно ченгелче не може да драсне. Всичко трябвало да се попълни лично от клиента, разбираемо, красиво. Ако очилата били пречка – отидете си до вкъщи и пак се наредете на опашката – "такава е процедурата". Не дай си, Боже, поради несръчност да излезеш от квадратче или да объркаш нещо, вече банковият служител няма право да сложи отгоре бял коректор и да напише вярното. Дори и клиентът няма право на грешка. Ако това стане, да взима нов лист и да почва отначало. Докато се научи този абориген!
Да не говорим пък за многообразието на собствени системи, които са твърде различни и ако имаш е-банкиране в две или повече банки, ти трябва предварителна настройка коя система как работеше.
Запитахме в Централната банка не може ли да има някаква задължителна унификация, а не подобно положение – всяка коза за свой крак. От там ни отговориха, че преди 5-6 години е имало идея електронното банкиране у нас да има един свръхзащитен сайт, портал, през който всички клиенти да минават, за да стигнат след това до конкретната си банка. Тази идея обаче срещнала лют вой сред някои в стил “Убиват конкуренцията!”, че била отхвърлена още в зародиш. Нищо че точно такава система работи в Португалия, бивша най-бедна страна в ЕС, но явно населена с хора с по-ниска от нашата функционална неграмотност и слаба корупциоемкост.
