Посред кланицата покрай избора на български кандидат за поста на генерален секретар на ООН изскочи новината, че в село Баничан е открит първия приют за стари магарета в България. Сега там са настанени 17 животни, които се ширят на площ от 250 декара, а за здравето им се грижат ветеринар и девет гледачи. Приютът стана факт благодарение на подразделение на швейцарската организация за защита на животните "Ветеринари в действие".
Като се знае, че българите сме на дъното в класацията на ЕС по продължителност на живота, тази новина е добра. Хубавото е, че поне дъртите магарета в нашата държава имат някаква перспектива, пък била тя и в приют. Да не говорим за здравните услуги…
Не знам дали средната продължителност на живота в една от богатите европейски държави, каквато е Швейцария, има отношение към грижата за дъртите магарета там. Оказва се обаче, че швейцарците, заедно с японците, се радват на най-продължителен живот – 83.4 години. А това ме кара да съжалявам не само че не съм се родил в Швейцария, но дори че не съм тамошно магаре.
Нещо повече, аз съм типичен българин, изправен пред неизвестността какво ли ме чака през идните дни, месеци, години. Това очакване в голяма степен придава на всичко случващо се с мен и себеподобните ми известен драматизъм. Стига се дотам описанието на приюта в Баничан да ме гложди под лъжичката. Абе какво да си кривя душата, направо завист изпитвам… Макар и с швейцарска помощ, държавата полага повече грижи за дъртите магарета, отколкото за пенсионерите си.
В тази връзка е хубаво да припомним на кандидатите за шеф на ООН част от принципите на организацията за възрастните хора, които би трябвало да се отнасят и за т.нар. Швейцария на Балканите: те трябва да имат достъп до достатъчно храна, вода, подходящ подслон, облекло и медицински грижи чрез получаване на доходи, подкрепа от страна на семейството и общността и самопомощ; на възрастните хора трябва да се предостави възможност за работа или достъп до други начини за генериране на доходи; възрастните хора трябва да имат възможност да участват при решаването на въпроси относно това на каква възраст и при какви условия да се оттеглят от активна трудова дейност; на възрастните хора трябва да бъдат създадени условия за живот, които са безопасни, отчитащи специфични характеристики и промени в резултат на възрастта. И т.н.
И да им припомняме, файда никаква. Бог високо, ООН – далече. Дори не е в Баничан, а чак в Ню Йорк…
