Сиромахомилският популизъм на омбудсмана Мая Манолова даде безпрецедентен резултат – за първи път у нас се стигна до публичен протест по тълкувателно дело, в което върховни съдии трябва да уеднаквят разнородна съдебна практика. Пред столичната Съдебна палата бяха издигнати плакати "Топлофикация = организирана престъпна група", "Днес ВКС решава дали съм гражданин на ЕС, или продължавам да съм илот на "Топлофикация", т.е. на енергийната мафия", "Прекратяване на всички дела на ЧСИ". Скандиранията бяха в същия тон: "изроди", "мафия" и прочее ярки квалификации.
Повод за масовката стана образуваното по искане на Манолова тълкувателно дело във Върховния касационен съд (ВКС), по което се проведе първото заседание на гражданската му колегия. Въпросът на омбудсмана се свежда до това кой закон трябва да се прилага при доставките на топлинна енергия за битови нужди в сграда с етажна собственост – дали Законът за енергетиката (ЗЕ) или Законът за защита на потребителите (ЗЗП). Първият обвързва собствениците и носителите на вещни права в такива сгради да си плащат за топлото съобразно участието в общите части, а вторият им осигурява защита срещу т. нар. непоискана доставка на стоки или услуги.
Окрилена от "народния" гняв, Манолова ядоса видимо съдиите с неуместен патос и площадно-депутатски аргументи от типа "Сега хората хем мръзнат, хем плащат, хем губят жилищата си заради дългове към "Топлофикация", въпреки че са си свалили радиаторите". Аргументите на омбудсмана са, че не може без индивидуален договор да се натрапва услугата топлоснабдяване. За целта тя твърди, че Законът за енергетиката не е специален по отношение на Закона за защита на потребителите и няма предимство пред него, а уреждат различни обществени отношения. Друг довод в тази насока е, че според Директива 93/13/ЕИО на Съвета неравноправните условия не са обвързващи за потребителите.
Неравноправието според недоволните се състои в това, че им начисляват сметки за топлоенергия, която реално ползват в жилищата си и общите части. Обратното би означавало привържениците на парното да поемат в сметките си и отоплението на онези, които са се отказали от услугата и са свалили радиаторите. В тези случаи жилищата им продължават да се отопляват от преминаващите през тях тръби на системата и от топлината у съседите.
По всяка вероятност върховните съдии ще заложат на здравия юридически и житейски разум, като защитят преобладаващия обществен интерес. Заиграването по темата продължава второ десетилетие и ескалира след скандала "Вальо Топлото". Остават подозренията, че "Топлофикация – София" служи за черна каса на властта и никой не дава смислен отговор защо общинското дружество трупа загуби и не успява да събере вземанията си, като в същото време се развива много добре. Факт е обаче, че ако бъде допуснато топлоснабдяването да обвързва ползвателите на услугата единствено въз основа на индивидуален договор, няма да спечели никой – топлофикациите ще фалират, а онези, които предпочитат услугите им, ще протестират далеч по-мощно от агитката около Манолова.
Факт е, че има разнородна съдебна практика, която трябва да се уеднакви, но съотношението е решително в полза на разума. Налице са малко на брой решения, в които съдиите дават предимство на Закона за защита на потребителите. Те се позовават на правилото в него, че при противоречие между разпоредбите на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. И понеже техните права са защитени най-силно в ЗЗП, важи забраната за принудителна продажба на непоискана услуга. Както и залегналият в закона съгласно цитираната директива принцип, че неравноправните условия не са обвързващи за потребителите.
Огромната част от съдиите разглеждат обаче топлоснабдяването на сгради – етажна собственост, като колективна услуга, която не изисква сключване на индивидуален договор с всеки от собствениците. Те са категорични, че Законът за енергетиката има предимство пред ЗЗП, защото е специален спрямо него. Това е така, защото първият урежда доставката само на отделни видове услуги за определена категория потребители, а вторият защитава правата им като цяло. Според тези съдии не може да става дума за непоискана услуга, защото при придобиване на апартамент в топлофицирана сграда – етажна собственост, купувачът е наясно, че тя е с централно топлоснабдяване.
Сегашната акция на омбудсмана е като нова серия от втръснал до болка стар филм, която не си струва да бъде гледана. Правилото, че етажните собственици, ползватели или обитатели в централно топлоснабдените сгради остават клиенти на доставчика дори ако махнат радиаторите в жилищата си, беше атакувана многократно, но остана въпреки някои редакционни промени. Мина се през атакуването на законовия текст пред Конституционния съд, оспорване на Наредбата за топлоснабдяването и методиката за дяловото разпределение. Никой не можа да обори обаче нуждата всеки от етажните собственици да си плаща за топлината от сградната инсталация и радиаторите в общите части.
Срещу площадните крясъци на малцина стои както преобладаващият обществен интерес, така и юридическата логика. Азбучна истина в правото е, че справедливост и закон невинаги са едно и също. Както и че мнозинството има решаващата дума. Преобладаващата съдебна практика подсказва и вероятния резултат от тълкувателното дело. Неслучайно застъпниците й се позовават на промяната в Закона за енергетиката от 2012 година.
Тогава терминът "потребители" по отношение на свалилите радиаторите си беше заменен с "клиенти". Логиката е, че с прекратяването на топлоснабдяването в жилищата си тези хора губят качеството си на потребители и не могат да се позовават на защита по едноименния закон. Те остават само клиенти на доставчика и дължат задължително плащане на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В същото време в питането на омбудсмана е пропуснат спорният въпрос на кого трябва да бъдат начислявани и от кого трябва да бъдат плащани сметките за топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и радиаторите в общите части. Законовата логика е такава, че доставчикът трябва да ги събира не от отделните собственици на апартаменти, а от етажната собственост, но това може да стане само ако тя има качеството на юридическо лице. А то се придобива с учредяването на сдружение по Закона за етажната собственост, което не е обаче задължително.
В крайна сметка всичко опира до техническия проблем с разположението на сградните инсталации. Те са вътре в блоковете и нито топлофикациите, нито мнозинството от потребителите на услугите им имат интерес да ги извадят извън сградата. Освен че е неефективно заради загубата на енергия при студено време, това би било и много скъпо, а малцинството недоволни не искат нищо да плащат. Остава вариантът да сменят жилищата и да се греят по-евтино на ток, газ, дърва, въглища или слънчева енергия. И понеже всички са наясно, че това няма как да стане, агитката на Манолова ще си остане с лозунгите. И е редно върховните съдии да им кажат, че освен права потребителите в Европа имат и задължения, от които измъкване няма.
