Публикацията в предишния брой (39-и) на в. "БАНКЕРЪ" под заглавие "Земеделски субсидии за… СМР-та" предизвика реакцията на Министерството на земеделието и храните. Правото на отговор, получен от пресцентъра на ведомството (виж.карето), очевидно има единствената цел да ни залее с информация за европейските правила, които чиновниците са спазвали при изготвянето на новата Наредба №9, излязла преди седмица в "Държавен вестник".
От министерството твърдят, че нормативът е бил подложен на "широко обществено обсъждане", но е любопитно да се види кои всъщност са участвали в него. Такава информация всеки може да получи, като прочете внимателно 176-страничния протокол от заседанието на "тематичната работна група" за обсъждане на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 21 март 2015-а. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020-а. Оказва се, че участниците, които са изразявали съответните становища по въпроса, са предимно представители на държавната администрация, консултанти, които работят по подготовката на проектите за големите земеделски производители, настанени трайно на пазара на субсидиите (и които си изкарват хляба по този начин) и тук-там – за цвят, са допуснати представители на няколко големи браншови организации, сред които обаче липсват… овощари. Или точно тези, чийто сектор е "посечен" най-много.
От земеделското ведомство ни уверяват, че "подмярката предоставя възможност за реализиране и на друг тип инвестиции, свързани с подобряване на производствения процес и устойчивостта на стопанството" и че "първичното производство на земеделския продукт/суровина е само една част от земеделския бизнес, като е необходимо да се стимулират инвестиции, свързани със съхранението и подготовката на продукцията за продажба". Тук е моментът да зададем въпроса дали пък точно производството не е в основата на земеделските суровини? И дали, ако липсват такива производители, ще има с какво да се пълнят изградените с евросредства складове…?
Що се отнася до аргумента "осигуряване на по-високо качество чрез съвременни методи на съхранение, обработка и третиране“, не е лошо да споменем, че основните инвестиции, които ще бъдат субсидирани по новите правила, са за складове за торове и препарати, както и навеси за съхранение на земеделска техника. А те трудно биха могли да се категоризират като "мотор" за увеличаване на… производителността на труда.
Колкото до "ограничаване на практиката за кандидатстване единствено с проекти за закупуване на земеделска техника", ще припомним, че именно големите земеделски производители (основно зърнарите) отдавна се възползваха от тази възможност по мярка 121, когато закупиха почти всичката им необходима техника за обработка на почвата и прибирането на реколтата. Да не забравяме също, че имаше и извънреден прием на документи именно за закупуване на техника, който се отвори в края на 2015-а. Остава усещането, че точно тези, които успешно са се възползвали досега от предоставените им през предишния програмен период възможности за финансиране и вече са задоволили своите нужди, днес се опитват да "ограничат" бъдещата конкуренция.
Но ако все пак се намери някакво логично обяснение за това решение, то съвсем нелогично звучат предвидените "бонус" точки за строително-монтажни работи (над 60%), без да са предвидени такива за тези производители, които са се насочили към трайните насаждения. От министерството обясняват, че подкрепяли "млади и малки стопанства" чрез друга подмярка ( 6.1). Тук пък се слага някакъв странен знак за равенство между "млади" и "малки". Откъдето става ясно , че "младите" стопанства задължително трябва да са и "малки". За да обясним нелогичността на това равенство, ще дадем следния пример: ако един млад (разбирай – нов) земеделски производител е решил да работи трайни насаждения и има възможност да развива дейността си върху 20 дка, той автоматично влиза в графата "големи" и трябва да търси финансиране точно по мярка 4.1, при която балтията вече е факт. Единственият му шанс е да раздели стопанството си на две фирми, за да може да ползва финансиране по мярка 6.1, при която максималният стандартен производствен обем е по-малко от 8 хил. евро, или с други думи – обработка на 12-15 дка. Тази бариера, естествено, провокира не към стремеж за по-добра работа, а за търсене на начини за заобикаляне на изискванията.
Не стои стабилно и твърдението на агроведомството, че се дава приоритет на култури с интензивен характер на отглеждане. Как се дава този "приоритет", при положение че попаднахме на една проектозаповед от Държавен фонд "Земеделие", която е изпратена за съгласуване в министерството и от която става ясно, че се създават нов вид… лимити? Според нея засаждането на трайните насаждения за пореден път ще се базира на т.нар. технологични карти, за които в предишния си брой писахме, че са изготвяни още по времето на социализма и не са актуални към днешните реалности за оползотворяването на земеделските земи. В предложението за одобрения текст се казва, че не може да се засаждат повече от 50% от ограниченията, поставени в тези стари карти. Например приетата гъстота за засаждане на сливови дръвчета е 50 броя за декар, или с "увеличението" те могат да станат максимум 75 броя. Но това, според специалисти, е чиста загуба на земеделска земя.
Новите тенденции в отглеждането на овощни култури и правенето на интензивно земеделие изискват да се засадят 120-150 броя овошки на декар. Що се отнася до ябълковите интензивни градини, там е препоръчително 300-400 дървета на декар. Така че е редно да попитаме как тези факти потвърждават загрижеността на министерството за интензивно земеделие?
За да не бъдем докрай опозиционно настроени към "правото на отговор" на земеделското ведомство, не можем да не отчетем, че е похвално даденото обещание финансовите средства да стигат до по-голям брой земеделски стопани. Друг е въпросът дали това действително ще се случи и дали пак няма да стигнем до поредното обяснение, според което европейските правила пречат на справедливостта.
Право на отговор
Във връзка с публикации в интернет пространството по повод предстоящия прием по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 Министерство на земеделието и храните изразява своето несъгласие с едностранно представената информация, която не отразява обективно усилията на администрацията за достигане на европейските средства до земеделските стопани по най-справедлив начин.
По повод твърденията за липса на логика в критериите за оценка по подмярката, по които се оценяват проектните предложения, МЗХ обръща внимание, че същите са в пълен синхрон с приоритетите, одобрени от Европейската комисия и посочени в текста на програмата. Още повече всеки едни от критериите за оценка е подложен на широка дискусия и обсъждане с браншовите организации в рамките на Комитета по наблюдение на ПРСР 2014-2020-а, след което всеки един критерий е гласуван и одобрен от членовете на комитета. В рамките на тези гласувания винаги е намиран баланс между различните браншови представители, като е постигано съгласие за приоритетно насочване на финансирането чрез критериите за оценка, като се вземат предвид всички финансови механизми на програмата с цел осигуряване на допълняемост. Критериите за оценка по подмярка 4.1 са съобразени с типа на подкрепа, която се предоставя, като включва субсидиране на инвестиционни разходи в земеделските стопанства, които трябва да гарантират тяхната устойчивост и икономическа жизнеспособност във времето.
Финансова помощ по подмярката се предоставя с цел да се повиши конкурентоспособността на земеделието в страната. Освен нова земеделска техника подмярката предоставя възможност за реализиране и на друг тип инвестиции, свързани с подобряване на производствения процес и устойчивостта на стопанството. Първичното производство на земеделския продукт/суровина е само една част от земеделския бизнес, като е необходимо да се стимулират инвестиции, свързани със съхранението и подготовка на продукцията за продажба.
Инвестициите в недвижима собственост, обект на приоритезиране по подмярката позволяват тяхната по-дълга експлоатация във времето и значително допринасят за добавянето на стойност към произвежданата продукция чрез осигуряване на по-високо качество чрез съвременни методи на съхранение, обработка и третиране, включително и повишаване на производителността на труда.
Насърчаване на инвестиции в строително-монтажни работи, от друга страна, произтича от предложение на браншови организации и е свързано с желанието за ограничаване на практиката за кандидатстване единствено с проекти за закупуване на земделска техника.
По отношение на подкрепата за млади и малки земеделски стопанства е осигурена специфична подкрепа специално за тях чрез подмярка 6.1 и Тематична подпрограма за малки стопанства, включваща набор от мерки, достъпни само за малки стопани.
Твърденията за неспазване на приоритетните за ЕС сектори – като "плодове и зеленчуци" и "етерично-маслени и медицински култури" показва неразбиране на метода на структуриране на Програмите за развитие на селските райони, които се прилагат в отделните страни членки. Европейското законодателство изрично определя правна рамка, при която всяка страна трябва да насочи помощта, получавана по линия на ЕЗФРСР на база на анализ и потребности, специфични за самата страна членка.Този подход е приложен и от МЗХ при включването на списъка с приоритетните сектори като част от наредбата за прилагане на подмярка 4.1, като той няма за цел да изключи от подпомагане определени селскостопански култури, а да насочи финансирането към определените в списъка такива. Списъкът е оптимизиран в рамките на обществено обсъждане на проекта на наредбата, като е търсена в най-голяма степен допълняемост с подкрепата по Първи стълб на ОСП и насочване на приоритезирането към култури с интензивен характер на отглеждане, за които се изисква по-висок финансов ресурс при тяхното създаване и отглеждане.
В допълнение необходимо е да се обърне внимание и на промяната във финансовите параметри по подмярката въз основа на резултатите от първия период на прием. Промените са извършени по предложение на бранша, отново са гласувани в рамките на КН на ПРСР след проведена обществена дискусия.
Намаляването на тавана на разходите за един кандидат и максималният размер на финансовата помощ до 60% от размера на одобрените разходи ще позволят финансовите средства да достигнат до по-голям брой земеделски стопани.
От друга страна, с цел насърчаване на сдружаването между българските земеделски стопани е предвиден максимален размер на субсидията от 70% от одобрените разходи за проекти, представени от признати групи/организации на производители.
Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Министерство на земеделието и храните
