Грижовността, с която държавата се отнася към прищевките на почетния председател на ДПС Ахмед Доган е повече от поразителна. В предишния си брой под заглавие “Държавата пак се наведе пред Доган“ в. “БАНКЕРЪ” разказа за поредния жест към Сокола (така както това се случва редовно през последния четвърт век) на нашенските институции.
След перипетиите около собствеността и градежа на морския сарай в парк “Росенец” и след имитациите на прокуратурата, че разследва нещо, преди седмица областният управител на Бургас Вълчо Чолаков доказа, че е по-чевръст от обвинителите. И се произнесе… в полза на свързаната с ДПС лидера фирма "Хермес Солар", като взе решение и я обяви за собственик на пристана край морския сарай до Созопол.
Частното дружество, което по документи се води собственик на имота, "доказало", че кадастралната карта е сгрешена и в нея теренът на пристанището неправомерно е записан като държавен. И дружеството "Хермес" поиска от бургаската Служба по геодезия и кадастър да направи корекция на данните с аргумента, че този пристан бил част от придобитите от дружеството активи на бившата водно-спортна база. И я получи, тъй като внесе официално нотариални актове, с които доказва, че вълноломът е неин – била купила базата от предишния собственик на имота – "Стрейтлайн" ЕАД (тя пък е собственост на кипърската офшорка "Трокси трейдинг лимитид", регистрирана в Лимасол). Това дружество първо е купило тези активи от "Лукойл Нефтохим". Адвокатите на "Хермес Солар" успяха да докажат, че имотът бил включен още в сделката с държавата при приватизацията на петролната рафинерия. А пристанът никога не е бил собственост на морската администрация, което се надяваха да докажат някои от гражданските организации, подали сигналите за ограничения достъп до плажната ивица.
Както вече написахме, като оставим настрана факта, че при приватизацията никой не се е замислял дали трябва да продава пристана, или не, областният управител Чолаков, приближен на човека, който приватизира рафинерията – Иван Костов, побърза да деактува вълнолома и прилежащите му съоръжения като държавна собственост. По този начин той ги официализира като част от имението на брега на морето.
Уж съоръжението вече е съвсем частно
Но в същото време на официалната страница на Агенцията за обществени поръчки се появи една доста любопитна информация: сключен е договор (с дата 11 октомври) по обявена обществена поръчка на Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Тя предвижда да бъдат изхарчени над 6 млн. лв. (5 489 000 лв. без ДДС) за “рехабилитация за постигане на проектни дълбочини на пристанищните терминали в района на действие на Териториално поделение – клон Бургас”. Това е вписаната в обявлението за тази поръчка формулировка.
В частта, в която са описани обектите на тази “рехабилитация”, попадаме на още по-любопитна подробност. В документа буквално е записано следното: “Място на изпълнението на обществената поръчка са подходните плавателни канали и пристанищните акватории на пристанищата и пристанищните терминали, разположени в т.нар. Малък бургаски залив, акваторията на Пристанищен терминал “Росенец” и акваторията на Пристанищен терминал "Несебър“.
В поръчката са изредени обекти на тази рехабилитация и сред тях откриваме следното: “Пристанищният терминал “Росенец”, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас, е разположен на южния бряг на Бургаския залив, в заливчето, образувано между нос “Чукалята” и “Каменарски баир”, непосредствено до парк “Росенец””. С други думи, след като областната управа уреди въпроса със собствеността на вълнолома пред сараите на Доган, сега държавата ще изхарчи едни милиони, за да постигне и… “проектните дълбочини” на залива.
Фирмата, която трябва да се погрижи за това, е консорциумът “ГЕО-спан”. Това става ясно от публикуваната информация в Агенцията за обществени поръчки. Но опитът ни да открием регистрацията на този консорциум и в информационната система “Дакси”, и в Търговския регистър, се оказа безуспешна. Срещу записаната информация за консорциума, която дословно гласи: “Консорциум “Гео – Спан”, с адрес: гр. София, бул. "Христо Ботев" №28, ет. 4 и с участници: "Геофото системс" ЕООД, ЕИК 201967188, адрес: гр. София, бул. "Христо Ботев" №28, ет. 4 и "Игнатиос Спанопулос Нафтилиаки – Емоборики – Техники" АД, идент. №31737/02/В/94/12 (2014), с адрес: Република Гърция, област Атики, община Перама, ул. "Демократиас" №34.“ Посочен е и ЕИК 177051340, който обаче не съществува никъде в официалните регистри.
Тази “странност” ни накара да се поразровим в документите на консорциума. Оказа се, че на посочения софийски адрес, на въпросния етаж 4 в сградата на старата софийска улица “Христо Ботев” 28 са регистрирани… 62 фирми. Собствениците на повечето от тях са от Вирджинските острови или от други световни офшорни зони. Сред тях има и дружества, запомнени с фалити, които са завлекли милиони левове от български банки и за които в. “БАНКЕРЪ” е писал в не една своя публикация.
Следващия прелюбопитен детайл от развитието на тази обществена поръчка ни поднесе един сигнал, написан от к.д.п. Пламен Иванов Проданов, изпълнителен директор на “КОСМОС ШИПИНГ” АД. Той е алармирал за съмненията си за корупционни практики при провеждане на точно тази обществена поръчка. През август месец Проданов аргументирано и с десетки факти доказва, че изборът на фаворити за тази поръчка е предопределен. Той съобщава, че първоначално прогнозната й стойност е била 3 млн. лева. Но след "обмисляне" и прибавяне на нови обекти към нея (разбирай пристанището край сарая) прогнозната й стойност скача почти два пъти – на 5.5 млн. лева.
В този сигнал се посочват множество аргументи, които сами по себе си достатъчно красноречиво говорят за начина, по който е направена тази поръчка. Сигналът завършва с думите: “Всичко изложено дотук ни дава сериозни основания да считаме, че единствената цел е желанието на възложителя да осигури и гарантира на класирания на първо място участник изпълнение на обществената поръчка по всякакъв начин”.
Въпреки че е нормално да предположим, че капитанът от далечно плаване Проданов е направил този своеобразен анализ на обществената поръчка само защото са били засегнати интересите на компанията, която представлява, не можем да не обърнем внимание на фактите, посочени от него. А единият от тях – за значителното увеличаване на обема й и включването на допълнителни обекти за “рехабилитация”, няма как да не ни направи впечатление. Още повече когато става дума за това, че с държавни пари ще се дълбае по-удобно за акостиране частно пристанище?!
А както знаем, навсякъде по света, където частни компании или физически лица (обикновено кинозвезди) си купуват имения на брега и ползват вълноломите пред тях, за да могат да си осигурят спокоен пристан за своите яхти, си плащат солено за тази възможност. У нас обаче очевидно “звездите” светят по-различно. И по всяка вероятност от благодарност за разпръскваната от тях светлина държавата е решила, че тя е тази, която трябва да се грижи за комфорта им…?! Като им плаща масрафите…
