Приключва процесът на планирането на приходите и разходите, които ще бъдат заложени в държавния бюджет за 2017-а. Макар че проектът все още не е достигнал до Министерския съвет за обсъждане и приемане, част от основните показатели в него могат вече да бъдат прогнозирани като числа, и то с голяма доза вероятност. Причината е, че финансовото министерство вече публикува есенната си макроикономическа прогноза, която обикновено е основата, върху която се съставя бюджетът за следващата година. Според нея през 2017-а се очаква брутният вътрешен продукт да достигне 92.395 млрд. лв. – с 3.1 млрд. лв. повече от предвиденото в тригодишната бюджетна рамка за периода 2015-2018 година. Което на свой ред означава, че ако реалните резултати се припокрият с предварително обявените проценти за бюджетни приходи и разходи като дял от БВП, хазната ще има повече постъпления и ще може да преразпределя повече пари. Според обявените в тригодишната бюджетна прогноза съотношения през 2017-а
постъпленията в консолидираната бюджетна програма
трябва да са 36.4% от БВП, а разходите – 38.4 процента. На базата на обявения в есенната прогноза БВП от 92.395 млрд. лв. това означава приходи от 33.63 млрд. лв. и разходи от 35.48 млрд. лева. Предварително обявеният дефицит е 2% от БВП, или 1.85 млрд. лева. Ако правителството реши да задържи разходите на равнището от 2016-а, през 2017-а то може да планира балансирана консолидирана бюджетна програма, в която разходите да са равни на бюджетните приходи и няма дефицит.
Доколко това е правилна фискална цел е въпрос, който освен финансови и икономически има и политически измерения. Но всяко от тях трябва да бъде анализирано отделно. За момента може да се каже, че при запазване на съотношенията, обявени в тригодишната програма, през 2017-а бюджетът ще преразпределя около 35.5 млрд. лева. По традиция около 40% от тях – 14.5 млрд. лв., ще отидат за пенсии, за помощи и за здравноосигурителни плащания. Над 3 млрд. лв. ще са за отбрана сигурност и образование.
Разходите за
социално и здравно осигуряване и грижи
са постоянно нарастваща величина – за съжаление и огромна: първо, поради неблагоприятната демографска конюнктура, и второ, защото трудовият ни пазар не е достатъчно гъвкав – големи слоеве от населението продължават да получават помощи и не могат да намерят работа било заради недостатъчно образование, или заради липса на трудови навици, адекватни на търсенето на бизнеса. Поради това едва ли може да се очаква в близко бъдеще размерът на тези разходи да не расте правопропорционално на увеличението на БВП и да се свие като дял от общите средства, които всяка година се преразпределят в рамките на консолидираната бюджетна програма. Ако в един момент приходите от вноски по социални и здравни осигуровки нараснат заради по-голяма заетост или заради повишаване на самите вноски като процент от възнагражденията, това може да доведе до намаляване на бюджетната субсидия към НОИ и НЗОК като дял от общите разходи на държавния бюджет. Това е цел, към която всяко правителство трябва да се стреми с цел да намали квазидефицитите и фискалните дисбаланси. Постигането й засега е доста трудно.
Що се отнася до "овладяването" на ръста на
разходите за образование, отбрана и сигурност
– външно- и вътрешнополитическата конюнктура в момента не предполага подобни мерки. Правителството е обявило образованието за свой приоритет, подтиквано и от исканията на бизнеса да се осигурят кадри за някои от бързо развиващите се отрасли в икономиката. Засега например липсват образовани инженерни и технически кадри за промишлеността. Опасността от бежанска вълна, засилващата се битова престъпност в страната, нуждата от превъоръжаване заради поети ангажименти по линия на НАТО и други фактори, свързани с общата политическа нестабилност на региона, обаче няма да дадат възможност – поне през 2017-а, а най-вероятно и през 2018-а, разходите за тези дейности да бъдат ограничени до равнището от 2016-а.
Резерви за намаляване на ръста на бюджетните разходи могат да се търсят в три бюджетни направления:
заплати и стипендии, издръжка и капиталови разходи
Заплатите и стипендиите през 2017-а (според тригодишната прогноза) трябва, образно казано, да "глътнат" 5.1% от БВП, издръжката – 5.2 процента. При очакван през 2017-а БВП от 92.395 млрд. лв. това означава, че за заплати и стипендии в консолидираната бюджетна програма ще бъдат заделени 4.71 млрд. лева. А за издръжка – 4.8 млрд. лева. Тези две пера могат да бъдат редуцирани чрез оптимизация на държавната администрация и чрез по-доброто управление на държавното имущество. Достатъчно е нивото на разходи по тези две пера да бъде ограничено до предварително заложените номинални стойности в тригодишната бюджетна прогноза – съответно от 4.54 млрд. лв. и 4.67 млрд. лева. Една такава политика би довела до икономии от 300 млн. лв. в разходната част за 2017-а.
Другото перо, от което могат да се направят спестявания, са
капиталовите разходи
На пръв поглед едно такова предложение звучи еретично, защото в повечето анализи и доклади за състоянието на икономиката за 2016-а пише, че свиването на капиталовите разходи на държавата – най-вече заради приключването на редица европрограми, е довело до отпадане на държавните поръчки като водещ елемент в ръста на БВП. В същото време обаче все повече анализатори обръщат внимание на факта, че съществува силна зависимост на бизнеса от въпросните европрограми и от свързаните с тях държавни поръчки. Това е довело до непазарно стимулиране на някои сектори, а след приключване на европрограмите фирмите, работещи в тях, могат да изпаднат в истински колапс. Подчертава се също, че и въпросната политика за стимулиране на бизнеса чрез европрограми на много места е предпоставка много фирми и цели сектори да изпаднат в политическа зависимост. Това обаче подкопава тяхната конкурентоспособност. За 2017-а правителството е планирало за капиталови разходи 6.5% от БВП пак според тригодишната прогноза. При заложения в есенната рамка брутен вътрешен продукт това съотношение, преизчислено в живи пари, се равнява на около 6 млрд. лева. Достатъчно е вместо да харчи подобни суми, правителството да ограничи средствата, предвидени за капиталови разходи до равнищата, заложени в тригодишната бюджетна прогноза – 5.8 млрд. лв., и това ще доведе автоматично до свиване на дефицита за 2017-а.
Друг подход е правителството да изработи програма за стимулиране на приоритетни за държавата експортно ориентирани отрасли на икономиката. И да предостави на кредитиращите ги банки гаранции за споделяне на риска. Такива случаи вече има в бюджета за 2016-а, където за проекти по енергийна ефективност бяха предвидени гаранции за 1 млрд. лв. в полза на Българска банка за развитие. Ако този подход се разпростре и в други сектори – най-вече свързаните с експорта, това ще намали текущите разходи на правителството, ще свърже стимулите му за бизнеса с пазарните принципи и ще ограничи политическата намеса в развитието на отделни фирми. Защото гаранците ще се дават по проекти, предложени от банките, докато в момента банките кредитират фирми, спечелили поръчки на правителството или европроекти.
Сигурно прави впечатление, че тук обсъждаме само разходната част на следващия бюджет. Разбира се, другият важен инструмент за намаляване на бюджетния дефицит са приходите. Но както винаги, те зависят силно от промените в данъчните закони.
Коментарът върху техния размер (на планираните приходи) ще е възможен едва когато те се появят в проектозакона за държавния бюджет за 2017-а. Но за момента може само да се каже, че според тригодишната бюджетна прогноза приходите от корпоративен данък за 2017-а са предвидени на равнище от 1.95 млрд. лева. Данъкът върху доходите на физическите лица трябва да донесе близо 2.9 млрд. лв., ДДС – 8.78 млрд. лв., а акцизите – 4.44 млрд. лева. При очакван по-висок БВП тези приходи, разбира се, би трябвало да са по-високи – с по 100-150 млн. лв. за преките данъци и с по 300-400 млн. лв. за косвените. Още повече че Министерството на финансите постоянно твърди и доказва с числа, че събираемостта на данъците нараства. Всички тези евентуални допълнителни приходи обаче е добре да се ползват не за надуване на разходите, а за свиване на планирания дефицит.
