Според него една „Fishing“ атака не се организира на случаен принцип. Те станаха персонализирани и специално разработени за клиента. При всяка такава атака има социален инженеринг – събиране на информация от цифрови носители за потенциалните жертви. Избират се доходоносните жертви. България не е толкова атрактивна за кибератаки, защото не ползва еврото, каза Станчин.
Много са причините за хакерския наплив. Основната – голяма част от българските потребители ползват нелицензиран софтуер и антивирусни програми. Трябва да проверяваме внимателно идентичността на подателите на имейлите, които получаваме, и да не предоставяме свои лични данни. Колкото и да са необходими социалните медии, по-добре е да качваме колкото се може по-малко лична информация в тях, а при сърфирането в интернет да не се подвеждаме по различни реклами, предлагащи ни регистрация в сайтове и предоставяне на данни, съветва експертът.
Според експертите няма пълна защита срещу кибератаките. Но съществуват няколко златни правила за защита:
– Проверявайте идентичността на изпращача на електронната поща.
– Внимавайте с необичайната бизнес кореспонденция по имейла.
– Внимавайте с кореспонденцията с шефовете си.
– Нетипични прикачени файлове в имейла.
– При всяко едно съмнение, че нещо не наред, спрете!
– Необичайни правописни грешки във Fishing съобщенията.
– Обръщайте внимание на валидността на хипервръзките, преди да ги последвате.
– Проверете дали web страницата е валидна.
– Обръщайте внимание на системните съобщения за сигурност.
– Ако все пак последвате хипервръзката и се появи съмнение, се откажете. Но ако вече сте споделили личните си данни, обърнете се към специалист.
– Създайте си автоматични отговори, ако нямате възможност да водите редовна кореспонденция. Но информацията в тях трябва да е много ограничена.
