Миналия месец Европейската комисия разгледа пакет от процедури за нарушения, допуснати от България. И обяви, че ще заведе дело в Съда на ЕС за неизпълнение на разпоредбите за електронните паспорти и за електронните разрешения за пребиваване.
Еврокомисарите обявиха, че България не е изпълнила изискването за създаване на единно звено за контакт, гарантиращо задължителния обмен на информация, както изисква законодателството на ЕС за сигурността на документите. От Брюксел предупредиха, че създаването на такова звено за контакт е задължително. Чрез него е възможен обмен на информация, която позволява достъп до изображенията на пръстовите отпечатъци, съхранявани в електронните паспорти и в разрешенията за пребиваване на граждани на трети държави.
Единните звена за контакт дават възможност компетентните органи на страните членки да получават сигурен достъп до информацията, съдържаща се в чиповете на биометричните паспорти, на документите за пътуване и разрешенията за пребиваване, издадени от други държави членки.
Еврокомисията предупреди, че България не е въвела този важен аспект от законодателството на ЕС и така другите страни членки са лишени от сигурен достъп и проверка на пръстовите отпечатъци, съхранявани в чиповете на българските паспорти.
Важно е да се знае, че до това решение се стигна, тъй като България изпусна крайния срок, който бе определен за въвеждането на единно звено за контакт, каквито бяха създадени във всички страни в ЕС – той бе 20 май 2012 година. По този повод през януари 2014 г. ЕК изпрати до българските власти официално уведомително писмо, а през април 2015 г. и мотивирано становище, за да ни напомни да побързаме. И тъй като съответните разпоредби все още не действат в България, ЕК завежда дело срещу държавата ни в Съда на ЕС.
Цялата история около това решение напълно възпроизвежда духа на българската народна приказка, в която дъщеря разисква с майка си какво име да даде на сина си, който би се родил след евентуалната й женитба. И от дума на дума двете започнали да реват с глас и да оплакват неродения Петко, който паднал от люлката и умрял на място. От една страна, еврокомисарите ни пращат в съда, защото не сме изградили въпросното единно звено за контакти. Ама от друга – ние нито имаме необходимите документи с биометрични данни, за да работи системата, нито скоро ще имаме.
Депутатите от 43-ото Народно събрание ни завещаха истински батак по въпроса за българските документи за самоличност. През май 2016 г. те приеха Закона за електронната идентификация, според който личните карти на българите ще бъдат с чип, а той съдържа данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Това обаче ще се случи в практиката ни най-рано от 2018 година. Наличието на чип дава възможност за електронното гласуване и за използване на всички онлайн услуги, които предоставя държавата. Реформаторският блок предложи този текст и той бе приет на първо четене.
При второто четене на Закона за електронната идентификация обаче благодарение на заместник-председателя на ПГ на ГЕРБ и шеф на вътрешната комисия Цветан Цветанов текстът бе отменен. На практика беше бламирано намерението на МВР да започне процедура по издаване на нови документи за самоличност, съдържащи биометрични данни. Цветанов затри идеята на реформаторите, мотивирайки се с това, че разходите за новите лични документи ще скочат. Шефът на вътрешната комисия обясни, че редът за електронната идентификация ще бъде регламентиран окончателно с промените в Закона за българските документи за самоличност.
Според Закона за електронната идентификация, приет от депутатите, право на електронен идентификатор ще имат български граждани и чужденци, навършили 14-годишна възраст, които притежават единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец. Удостоверенията за електронна идентичност ще се издават от министъра на вътрешните работи след писмено заявление от физически лица, със срок на валидност пет години и ще се вписва в регистър на МВР. Освен това депутатите приеха в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да бъде създаден център за електронна идентификация, а МВР да поддържа публичен електронен регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация.
Но опцията, записана в Закона за електронната идентификация, трябва да бъде приета окончателно и в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). На 22 юни тази година при първото му четене народните представители решиха, че личните карти ще бъдат с чип, който съдържа данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис, но това ще се случи най-рано от 2018 година. Депутатите гласуваха, че смяната на личните документи ще стане поетапно и след като изтече срокът на старите.
Според проектозакона на първо четене бе решено българите да могат сами да решат каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти. Предвидена бе възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометричните данни на лицето в отделен защитен сегмент на носителя, ако в заявлението за издаване на документа гражданинът е поискал това.Проектът за българските лични документи трябваше да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР вече ще има техническа възможност да издава паспорти с биометрични данни.
Съдбата на приетия на първо четене проект обаче е твърде спорна, особено след като кабинетът на Бойко Борисов напусна управлението. Текстовете му са преминали на второ четене във вътрешната комисия в парламента, но до дебат в заседателната зала така и не стигна. Пожеланието, залегнало в Закона за електронната идентификация, което така и не бе потвърдено в Закона за българските документи за самоличност, обаче със сигурност ще си остане пожелание и едва ли от 1 януари 2018 г. вече ще държим в ръка лична карта с биометрични данни, удостоверение за електронната идентичност и електронен подпис. При липса на правителство (служебните кабинети се изключват) в близките пет-шест месеца и при неработещ парламент просто няма кой да добута започнатото до финала. Освен това дори и да се стигне до приемането на закона, на МВР ще му е необходима поне една година, за да бъде изградена новата система за лични документи, която вече ще бъде централизирана. Не е ясно и каква ще е съдбата на процедурата по избор на изпълнител.
Неизвестните около документите с биометрия са толкова много, че да се говори за старт в началото на 2018 г. е безпочвен оптимизъм. Неслучайно на последното си заседание кабинетът в оставка удължи договора на немската компания "Веридос" за следгаранционна поддръжка на системата с още една година. Той бе сключен през август за година на стойност над 10 млн. лева. В съобщение на пресцентъра на МС се казва, че с решението за това удължаване се цели да се избегне евентуален риск от недостиг на технологично време за определяне на новия модел за издаване на личните документи.
Законовата неразбория около новите документи с биометрични данни едва ли ще ни спаси от съдебната процедура, в която ще ни вкара ЕК. Ако съдът на ЕС действа като българската съдебна система, имаме шансове делото да се влачи през годините, а заплащането на грешката с изпуснатия срок за създаването на единно звено за контакт да се отдалечи максимално във времето. В крайна сметка обаче ще си платим всичко – и следгаранционната поддръжка на системата, и грешките на българския политически елит. Което, разбира се, няма да ни е за първи път…
