Интегрираната система за третиране на битовата смет в София е като мираж – ту я има, ту изчезва от хоризонта. Само преди два месеца столичните управници ни уверяваха, че около завода за отпадъците няма проблеми и всичко се изпълнява по план. Сега се оказва, че проектът е пред провал и че седем години след като общината заяви, че ще се справи с кризата с боклука като построи съоръжение за преработката му, отново сме в изходна позиция. Още по-неприятното е, че заради това може да загубим десетките милиони евро безвъзмездно финансиране от Брюксел.
Повод за мрачните прогнози е изявлението на заместник-кмета по екологията Мария Бояджийска, че кметството ще обяви нов конкурс за фирма, която да изгради завода, въпреки че още през миналото лято за целта бе избран германо-българският консорциум „Хут-Станилов“. Това се налагало поради промяна в техническото задание, направена след прегледа на проекта от европейските експерти, и включването на „Топлофикация – София“ в него за изгарянето на блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработване на отпадъците беше причината Европейската комисия досега да не даде съгласие за строителството на съоръжението. От Брюксел се съмняваха в ефективността му спрямо разходите в дългосрочен план и искаха да се изготви обстоен анализ дали остатъчният материал от процеса на преработка на сметта (RDF) е подходящ за гориво на софийската топлофикация. Както и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания.
Така в последна сметка „Хут-Станилов“ ще пие една студена вода, тъй като няма сключен договор и не може да иска обезщетение. Новата процедура пък ще бъде обявена най-рано в началото на следващата година и в оптимистичния случай ще се проточи между 10 и 12 месеца. Заради забавянето обаче сериозно нараства рискът да загубим, ако не всичките, то част от парите по оперативната програма „Околна среда“, с които се финансира строителството на инсталацията. Става дума за около 218 млн. лв., които ще се наложи да връщаме, ако заводът не заработи до края на 2014-а. А вероятността това да се случи никак не е малка, като имаме предвид, че подобни предприятия се изграждат най-малко за две-три години. Да не забравяме също, че може да има и обжалвания на процедурата, което допълнително ще забави началото на строителството.
Засега от Министерството на околната среда и водите са категорични, че няма място за притеснение, тъй като представените от Столичната община графици били реалистични. Но наистина ли е така? Засега Брюксел е одобрил отпускането само на 100 млн. лв. (бел. ред. – целият проект е за 360 млн. лв.), с които трябва да се изградят инсталациите за компостиране на хранителните отпадъци, депото за смет и съоръженията за сепариране на боклуците. Те обаче не могат да работят без самия завод.
Първата копка на новото сметище бе направена в средата на октомври. Строителството му е поверено на обединението между „Геотехмин“ и италианската „Униеко“, което след дълга съдебна сага спечели поръчката с оферта от близо 25.2 млн. лева. Кандидатът, който предложи най-ниска цена (22 млн. лв.) – „Строително предприемачески холдинг“, бе декласиран и обжалва процедурата, но Комисията за защита на конкуренцията отхвърли жалбата. След това се чакаше становището на Върховния административен съд, който през септември се произнесе окончателно в полза на италиано -българското обединение. Любопитна подробност е, че „Геотехмин“ е собственост на Цоло Вутов и във фирмата работеше Румен Миланов, преди да стане съветник на премиера Бойко Борисов и да оглави Центъра за противодействие с корупцията (БОРКОР).
Отново е на старта и процедурата за избор на строител на инсталациите за компостиране, след като обявената преди година и половина обществена поръчка беше прекратена. Тогава единственият допуснат до отваряне на ценовите оферти кандидат – „Егерсман и Ко“, предложи близо 57 млн. лв., което надвишаваше прогнозната стойност от 47 млн. лева. Във вторник – 6 декември, стана ясно, че оферти в сегашният търг са подали пет компании – обединението „Егерсман и Ко“, консорциум „Валмекс Атцвангер“, сдружение „Хан Богров 2011“, „Арге Богров“, и обединение „БТА – Ефасек – Умвелт Електроник и Еко танк“. Очакванията на местната администрация са победителят да бъде избран през април догодина. Индикативната стойност на проекта е 38 млн. лв., като се предвижда инсталацията да обработва 20 хил. тона растителни и 24 хил. тона хранителни отпадъци годишно, от които ще се получават компост и биомаса за производството на електроенергия.
Междувременно остава нерешен въпросът с натрупаните от години бали боклук. Още 85 хил. т. смет стоят на временни площадки край София и трябва да бъдат извозени към различни депа в страната. За това в бюджета на столицата са заделени 2.5 млн. лв., само че няма гаранция, че проблемът ще бъде решен. Тази година например от предвидените 3.15 млн. лв. за извозване на балите ще бъдат похарчени едва около половината. Причината е, че до сметищата в Ловече и Севлиево са транспортирани около 60 хил. т, но не е постигната договореност с община Карлово за използването на регионалното й депо и все още няма подписан договор за извозването на други 60 хил. тона.
Ивайло Станчев
ТПС: Засега единствения компонент от интегрираната система за третиране на отпадъците в София, който се строи, е депото край село Яна.
каре 1
Проектът
Цялостната интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци в Столичната община включва освен завода за биологично третиране с капацитет 410 хил. тона годишно и две инсталации за компостиране на отпадъци с общ обем от 44 хил. тона, както и сметище край село Яна с годишен капацитет от 154 хил. тона. Общата стойност на проекта е близо 360 млн. лв., от които 256 млн. лв. са осигурени по оперативната програма „Околна среда“ и от държавния бюджет. Останалите над 104 млн. лв. са под формата на заем от Европейската инвестиционна банка. Очаква се след пускането в експлоатация на предприятието количествата депонирани отпадъци да се намалят с 60 процента.
каре 2
Одит
Макар че още е доникъде с инсталациите за преработка на отпадъците, Столичната община вече търси фирма, която да направи одит на проекта. За целта е обявена специална обществена поръчка, оферти в която могат да се подават до 27 декември. Победителят ще получи 240 хил. лв., за да направи проверка на съответствието между отчетените разходи и реда и правилата за отчитането им. Одиторът също така ще следи и за разминаване между заявените за възстановяване разходи и тези, посочени в счетоводните записи и разходо-оправдателни документи.
