На пазара на външна реклама в столицата вече трета година цари пълен хаос. Всеки прави каквото си иска, няма кой да следи за спазването на разпоредбите и съответно постъпленията за общината от този иначе доходоносен бизнес са нищожни. За 2011-а например от хилядите билбордове, плакати, транспаранти и т. н. са събрани едва около 2.5 млн. лева. Така беше и през 2010-а, и през 2009-а, нищо, че според експерти при добро управление сумата би могла да достигне и 20 млн. лева.
На практика след изтичането на старите договори през 2009-а и на анексите за удължаването им до октомври 2010-а фирмите продължават да плащат на общината по старите тарифи за правото да рекламират на нейните терени. Сумите са символични и точно затова никой не иска да се подписват нови контракти, с които наемите значително ще набъбнат. Разбира се, за тази абсурдна ситуация си е виновно изцяло кметството, тъй като след изтичането на споразуменията с компаниите всички рекламни елементи трябваше да бъдат премахнати. Това е все едно да си дадеш под наем имота при определени условия и за определено време и след изтичането му да не гониш наемателите дори и когато не си плащат. Вярно, че местните управници направиха няколко плахи опита да демонтират някоя и друга незаконна реклама, но ефектът бе незабележим.
Има и друго – подобни акции изначално са обречени на неуспех, защото общината е приемала доброволните плащания на рекламните фирми и след приключването на договорите с тях. А след като парите не са били отказани, според Закона за задълженията и договорите контрактите могат да се смятат за продължени за неопределен период. При това положение заповедите за премахване на рекламните съоръженията не биха издържали в съда.
Поредният опит да се сложи известен ред се провали в края на миналата година. Тогава местният парламент отхвърли предложението на главния архитект Петър Диков всички рекламните елементи в София (над 1000 билборда), които са поставени незаконно върху общински имоти, да бъдат премахнати до 1 февруари.
„Сега всички билбордове са незаконни, тъй като договорите отдавна са изтекли. Рекламите стоят само защото общината проявява търпимост. Трета година отлагаме премахването на съоръженията. Новият конкурс все още не е приключил. Процедурата се оспорва и вероятно и резултатите от него също ще бъдат атакувани. Затова трябва да свалим елементите, за да може фирмите, които спечелят, да започнат на чисто“, разяснява ситуацията Диков.
Въпросната надпревара върви от миналото лятото, след като преди това претърпя няколко фалстарта. Само че оценителната комисия още не е обявила победителите. Причина за забавянето, от една страна, бяха местните избори, а от друга – редицата жалби, които подадоха някои от кандидатите. Повечето съдебни спорове вече са спечелени от кметството, но има едно решение на Комисията за защита на конкуренцията от 8 декември 2011-а по жалбата на Националното сдружение за външна реклама, което заслужава по-сериозно внимание. В случая сдружението е поискало становището на антимонополната комисия за част от условията на конкурса. Става дума за изискването фирмите да са имали сключени договори за външна рекламна дейност за периода от 2006-а до 2010-а, за точките, които носи професионалният опит, и за парична гаранция.
В становището си КЗК обяснява, че претенциите за история и пазарно присъствие в областта на външната реклама и реализиран приход от тази дейност на територията на България могат да доведат до ограничаване на кръга от възможни участници в търга, което пък би могло да доведе до ограничаване на конкуренцията. „Посочените изисквания поставят в привилегировано положение тези участници в конкурса, които имат пазарно присъствие и приходи в страната. Предприятията, които не извършват стопанската си дейност у нас, директно губят възможността да получат точки по тези два критерия“, пише още в документа.
Освен това с въвеждането на опита като критерий новонавлизащите фирми или потенциалните конкуренти на съответния пазар са изцяло лишени от възможността да докажат своите професионални качества. Според КЗК съществуването на критерия в този му вид „затваря“пазара в полза на „традиционните участници“, утвърдили се в дейността по осъществяването на външна реклама. Не бива да се забравя също така, че рекламната дейност е една от най-творческите, иновативни и динамично развиващи се индустрии и сам по себе си продължителният предишен професионален опит не гарантира предоставянето и на по-качествена услуга.
В крайна сметка антимонополният орган излезе с предложение Столичният общински съвет да промени условията в търга така, че да няма подобни противоречия със Закона за защита на конкуренцията. Местният парламент не е длъжен да го изпълни, но то може да се превърне в аргумент на някои от участниците за ново обжалване на конкурса, след като бъде обявено класирането.
Иначе общо 28 фирми се борят да вземат за десет години външната реклама в столицата. Местата за поставяне на съоръженията са разделени на два пакета от по десет позиции – за малките съоръжения до 4 кв. м и за билбордовете до 12 кв. метра. Кандидатите могат да участват максимум за три от общо 20-те позиции, за да не се създава монополно положение. По този начин билбордовете в София ще бъдат разделени най-малко между седем и най-много между 20 компании. Конкретната схема за разполагане на рекламните елементи върху общинската собственост пък предвижда най-много места за паната до 4 кв. м, а билбордовете с размер до 12 кв. м ще са около четиристотин.
За целия десетгодишен период се предвижда в общинската хазна да влезат поне 46.4 млн. лв., тъй като минималните годишните постъпления от такси са фиксирани на 4.64 млн. лева. За сравнение, в началото на 2011-а сметките бяха постъпленията да са над 5.4 млн. лева. Намалението дойде след бурните протести на фирмите от бранша, мотивирани с тежката финансова криза. Не е тайна обаче, че приходите от външна реклама могат много по-сериозно да попълват столичния бюджет, ако през последните години и бизнесът, и местната управа не бяха положили доста усилия това да не се случи. Сега остава само да се надяваме конкурсът да приключи благополучно и ако не друго, то поне разположението на рекламите вече да не е така безразборно.
Ивайло Станчев
ТПС: Рекламирането в центъра на София никак не е евтино удоволствие, но за общината остава една скромна част от печалбата.
каре
По данни на Българската асоциация на производителите на рекламно-информационни елементи безстопанствените външни реклами в цялата страна, за които никой не се грижи, са между 80 и 100 хиляди. Става въпрос за билбордовете, разположени по фасади и магазини, които често са потенциално опасни, нямат необходимите разрешителни и би трябвало да се премахнат.
От асоциацията настояват при монтирането на всяка реклама да има гаранционен стикер с уникален номер, за да може да се води регистър. В регистъра е необходимо да има информация какъв е гаранционният срок, кога е сложена рекламата и кой се грижи за поддръжката й в експлоатационния срок.
каре 2
Велико Търново печели по половин милион на година
Общо 3.5 млн. лв. приходи е внесло за последните седем години в хазната на Велико Търново общинското предприятие „Реклама“. Въпреки кризата и отлива от външна реклама за 2011-а дружеството е реализирало 500 хил. лв. чист приход от отдаване на общински терени за билбордове и табели.
Безстопанствените съоръжения в старата столица се броят на пръсти, тъй като на два-три месеца се правят проверки за незаконните и опасните рекламни носители. Поради тази причина в града няма и незаконно поставени билбордове върху общински терени.
