Финансовият министър Симеон Дянков опроверга през изминалата седмица всички приказки, че българските политици действат мудно. Само четири дни след като той заяви намерението си да закрие агенцията Държавен резерв и военно временните запаси, в сряда (9 ноември) вече имаше и правителствено решение по въпроса. От финансовото министерство обясниха за БАНКЕРЪ, че предстои да бъде извършен одит от Сметната плата, за да се установи как е управляван резервът през годините. А съмнения за източване на държавни пари оттам имаше не едно и две. Достатъчно е да припомним мегаскандала с Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина, Цоло Йотов, Любомир Цаков и бившите шефове на ведомството Станислав Копаров и Васил Цоканов. Обвиняваха ги за злоупотреби, в резултат на което резервът и съответно държавата са били ощетени с милиони левове.
По предложение на Дянков на мястото на сегашната структура ще бъде създадена Изпълнителна агенция Задължителни запаси от нефт и нефтени продукти, която ще е на пряко подчинение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. В новата структура ще работят 39 вместо сегашните 600 души. Още около 30 човека обаче ще има във вътрешното и военното министерство, където ще бъдат прехвърлени отговорностите за стратегическите стоки при кризисни ситуации, война или извънредно положение.
Мотивите на Симеон Дянков за закриването на досегашния Държавен резерв са доказаната му неефективност, като по този начин ще се спестят и поне 80-90 млн. лв. годишно. Друга причина, посочена в официалното съобщение на Министерския съвет, е кризата с горивата, която възникна това лято след отнемането на лицензите за данъчни складове на Лукойл Нефтохим – Бургас АД. Анализът на ситуацията е показал, че е необходимо да се оптимизира дейността по поддържането на запаси от петролни продукти, като се отдели в специализиран орган, който ще е правоприемник на всички съществуващи в момента договори. По думите на финансовия министър, след като транспортният сектор е най-зависим от запасите от горива, е напълно нормално транспортното ведомство да отговаря за тях. Резерви обаче ще се освобождават както досега – с решение на министъра на икономиката.
Закриването на Държавния резерв няма да стане веднага. За целта ще бъде създадена ликвидационна комисия, в която ще влязат представители на министерствата на транспорта, на вътрешните работи, на отбраната, на земеделието и на здравеопазването. В рамките на една година те ще трябва да решат кои резерви къде ще преминат и кои няма да се поддържат повече.
Очаквано решението на управляващите веднага бе атакувано от опозицията и синдикатите. Идеята е абсурдна от гледна точка на националната сигурност, на интересите на българското общество и държава и от гледна точка на европейските практики – заяви депутатът от Коалиция за България Румен Петков. – Това е изключено да се реализира като държавническо действие. Оставям настрани, че и никой няма да ни го позволи, категоричен бе той.
Синдикатът на работещите в системата на Държавен резерв и военновременни запаси също изрази своето несъгласие с намерението за закриването на една добре функционираща административна структура с 60-годишна история и разчупването й на парчета.В официалното му съобщение се твърди, че разпръскването на дейностите на резерва по други администрации е лишено от логика и икономически смисъл, противоречи на модерното държавно управление. Синдикалистите смятат, че това ще доведе държавата до невъзможност за бърза и централизирана реакция по отпускане и насочване на необходимите ресурси към населението, засегнато от бедствия, аварии и кризи. Държавата ще е изправена пред необходимостта да координира и съгласува усилията си по преодоляване на последствията между няколко министерства, което е доказано неефективно и изисква голям ресурс от време и решения от много на брой управленски структури, обясняват те.
nbsp;
Над 140 млн. лв. е взел Лукойл от поръчки на държавния резерв за една година. От декември 2010-а до края на октомври 2011-а са проведени пет търга за попълването на складовете му с бензин и дизел. Всички те са спечелени от Лукойл България, който е бил единствен кандидат.
Последният договор, за 33.8 млн. лв., е подписан на 18 октомври и е за зареждане на петролната база в Сливен с бензин А 95Н, зимeн клас С. Месец по-рано с Лукойл е подписан друг контракт със същия предмет, но този път за 29.9 млн. лева. В началото на август Държавният резерв е поръчал 9000 тона бензин А 95Н, за което са платени малко над 30 млн. лева. На 21 декември 2010-а пък са сключени два договора, като първият е за 9426 т бензин (за над 28.2 млн. лв.), а другият – за 7843 т дизел (20 млн. лева).
