Доживяхме и това – да чуем, че новият национален стадион ще бъде запокитен някъде из ливадите на столичния квартал Враждебна. Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков зарадва обществеността с новината, че вече тече процедура, за да може собствеността на определеното петно за строеж от 175 дка близо до бул. Ботевградско шосе и на гърба на летището да бъде прехвърлена към спортното ведомство. Никой от правителството обаче не излезе да разясни купищата възникнали въпроси за показаната само на макет Арена на розата. Най-важният от тях е кой ще финансира 150-милионния проект, дали обявените от Христо Стоичков за инвеститори испанци, дали държавата, или ще се търси публично-частно партньорство? Стоичков смело заяви,че първата копка трябва да бъде направена още през януари 2012-а, но засега процедура за възлагане на обществена поръчка за проектиране и строеж на нов национален стадион не е обявена. През месец юли Камата доведе от Иберийския полуостров представители на проектантското бюро Грас и строителната компания WMA. Те хвърлиха на масата едни
скици и макети за три стадиона
в София и Пловдив на обща стойност 450 млн. евро, огледаха терените и си заминаха. Преди това испанците изразиха увереност, че съоръженията могат да бъдат построени за по-малко от пет години, но не казаха кой ще плаща.
Засега е известно, че работна група от представители на държавата, спортното министерство, областната управа и общината ще трябва да реши по каква схема да се направи проектирането и дали изобщо ще бъде обявяван конкурс. Което само по себе си вече поражда съмнения. Защо не бъдат разгледани и други оферти, след като не само испанците могат да вдигат красиви и функционални стадиони? Освен хората на Стоичков интерес например проявиха и холандските строители на най-печелившия стадион в света – Амстердам арена. Те дори предложиха невиждана според министър Нейков оферта – съоръжение с капацитет 50 хил. души на цена около 100 млн. евро. Техният проект си заслужава вниманието и до края на годината имаме срок да преценим какво да направим, каза през юли министърът. В същото време в конкурентния план се предлага стадион за 45 хил. души на цена от 150 млн. евро. И всеки може да си направи сметка
кой проект би излязъл по-изгоден
финансово. Тази стойност изглежда доста надута, при положение че в Унгария на мястото на досегашния национален стадион ще бъде построен нов за 130 млн. евро, а бижуто на Юве – Ювентус Стейдиъм, излиза с цена 3000 евро за зрителско място.
Правителството се надява, че ще успее да убеди приятелите на Ицо да направят стадиона и да го дадат на държавата срещу право на строеж и стопанисване на прилежащия хотел (с около 100 стаи) и търговски център с над 100 000 кв. м разгърната застроена площ. Но това едва ли ще се случи, защото подобна замяна за чужденците би била като кон за кокошка. А и те са всичко друго, но не и инвеститори. По-вероятно е парите тихомълком да бъдат извадени от продънения бюджет на държавата.
От друга страна, няма никакъв смисъл да правим изцяло нов национален стадион, предназначен само за мачовете на националите ни, защото това ще е много нерентабилно. България има по-малко от десет домакински срещи на година, от които приходите в най-добрия случаи ще достигнат един-два милиона лева. Едва ли някой столичен клуб ще поиска да домакинства на Арена на розата, след като не може да закара феновете си до покрайнините на града. Именно локацията на Арена на розата е другият твърде дискусионен момент. Плюсовете са, че на няколкостотин метра от набелязаното място минава трамвай, трасето на третия метродиаметър е предвидено да бъде покрай него, а съоръжението ще бъде и съвсем близо до летището. Но последното май ще е от полза само за гостуващите агитки, а за нас е огромен минус. Националният ни отбор, на който така или иначе всичко му пречи да покаже стойностна игра, в бъдеще ще трябва да се съобразява и с невъобразимия шум от кацащи самолети. Метростанцията пък трудно ще бъде завършена преди 2020 година. Дотогава придвижването на феновете на трикольорите (ако останат такива) до стадиона ще бъде съсредоточено изцяло по бул. Ботевградско шосе. Така задръстванията по време на важните мачове ще се пренасочат от околностите на Васил Левски в центъра към новото съоръжение. Достъпът до него пък
изобщо няма да бъде удобен за
запалянковци от Люлин, Младост или Надежда, които са основният контингент присъстващи на футболните мачове. Трибуните често ще остават полупразни на контроли и в обречени квалификации.
Затвърждава се впечатлението, че държавата по твърде хаотичен начин определя приоритетите си по отношение на реконструкцията и строежа на нови стадиони. Спортният министър Свилен Нейков призна, че още не е намерен купувач на Раковски, Септември и Юнак заедно с прилежащата им собственост. Затова средства за реконструкция и модернизация на стадионите на елитните ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив (София) засега няма. Да припомним, че през април премиерът Бойко Борисов обеща 60 млн. лв. на столичните грандове за ремонти. Оттогава те не са получили и стотинка, въпреки че дори регистрираха сдружение, за да отстояват интересите си.
Собствениците на ЦСКА искаха да увеличат капацитета на Българска армия от 27 000 на 30 000 зрители, Левски планираха да сложат нова козирка над секторите и по-качествени седалки, а Славия и Локомотив искаха да намалят капацитета на стадионите си до 15 000-18 000 зрители и да изградят нови осветителни системи. Но пари така и не са получили. В същото време Берое бе одържавен и веднага получи за награда ново електронно табло за 1 млн. лева. Същите пари бяха обещани и за осветление на стадион Локомотив в Пловдив, но общината и до ден-днешен не е обявила конкурс за излъчването на изпълнител.
nbsp;
Провинцията изпреварва столицата
Проектите за реновиране на порутените стадиони напоследък се раждат в провинцията и, изглежда, няма да бъде далеч денят, когато столичните грандове ще завиждат на по-малките клубове. В рамките на десетина дни три клуба изявиха желание да инвестират в спортна инфраструктура. Най-впечатляващ изглежда замисълът на новото ръководство на Ботев (Пловдив). Президентът на клуба Юли Попов, който бе прокурист в Корпоративна търговска банка, обеща, че ще бъдат вложени 20 млн. лв., за да се превърне клубният стадион Христо Ботев в супермодерно съоръжение. Ремонтните дейности, които ще включват и реновиране на клубната база, е предвидено да започнат през пролетта, като през това време тимът най-вероятно ще домакинства в Брестник. Новият спонсор на хита в Б група Бдин – Димитър Герасимов, също обеща да вложи средства в клубната база.
Някога славният Спартак (Плевен) пък предстои да бъде регистриран като акционерно дружество, а половината от акциите ще придобие Иван Динов. Собственикът на компанията Интерфинанс холдинг ЕАД обяви намеренията си да превърне стадион Плевен в модерно европейско съоръжение и да направи от Спартак печелившо предприятие.
Водачът в елита Лудогорец през лятото инвестира в арената си 4 млн. лв., а амбициите на собственика Кирил Домусчиев са тя скоро да отговаря на стандартите на УЕФА за международни мачове. Теренът е с дренаж, отоплителна и отводнителна система, бяха вдигнати нови сектори и козирка, видеонаблюдение, уникално табло, конферентна зала, възстановителен център. Екстри, за които Левски и ЦСКА само могат да мечтаят.
