Правителството за пореден път доказа, че е последователно в непоследователността си, и реши да вдигне пенсионната възраст десет години преди заложеното в структурната реформа на ГЕРБ. Ако парламентът приеме предложението, от 1 януари 2012-а мъжете ще се пенсионират при навършени 64 вместо 63 години, а жените ще напускат трудовия пазар на 61 вместо на 60 години. През последния месец премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и други членове на кабинета постоянно пропагандираха в публичното пространство идеята, която на практика зачерква постулатите на пенсионната реформа от края на 2010-а. В същото време кандидат-пенсионерите от догодина ще трябва да трупат и с четири месеца по-дълъг трудов стаж, за да отговарят на новите критерии.
Най-обсъжданият вариант за промяна допреди няколко дни бе възрастта за пенсия и осигурителният стаж
да растат с по шест месеца годишно
от 2012-а, докато трудовият стаж стигне 37 години за жените и 40 години за мъжете, а пенсионната възраст удари кота 63 години за жените и 65 години за мъжете, но Дянков и компания се спряха на по-радикален ход, предвиждащ рязък еднократен скок. Според заместник-министъра на финансите Владислав Горанов графикът за повишение на възрастта ще бъде придвижен напред и следващото ново увеличение ще е с четири месеца от началото на 2015-а вместо от 2021-а. Предвид практиката на правителството да действа еднолично обаче едва ли и този срок ще бъде спазен. В дебатите по спешната реформа социалните партньори (работодатели и синдикати) бяха прескочени като страна, а представителите на КНСБ и КТ Подкрепаобмислят оттегляне от Тристранния съвет, докато някой проумее, че в него трябва да има диалог. Индикациите са, че управниците няма да се вслушат в гласовете против, а по-скоро ще разчита на мнозинството на ГЕРБ, за да прокарат мярката на второ четене в Народното събрание.
Вече съм изразил идеите си, а законите за 2012 г. са вече в парламента. Така че очаквам от депутатите да решат дали сега е добрият момент, коментира Симеон Дянков. Премиерът Борисов пък обвини предишната власт, че криела за сериозния дефицит на НОИ и заяви, че ако сега не започнат реформи, след три години няма да има пенсии. Но не поясни защо промяната на пенсионната възраст не бе заложена в края на 2010-а. Единствено синдикатите могат да стопират подобна развръзка с обявената готовност за национална стачка, само че Дянков намекна, че няма да се впечатли и от нея.
Безспорно реформата на пенсионната система трябваше да бъде ускорена, най-малкото защото трансферът от държавния бюджет за покриване на липсващата приходна част на държавното осигуряване се очаква догодина да достигне плашещите 1.9 млрд. лева. Доверието на българите към пенсионния модел е тотално изчерпано и никой вече не знае дали, кога и какви пенсии ще получава, дори изрядно да внася социалните си осигуровки. Но и това, което се прави, е
поредната реформа на парче
без дългосрочна визия и без експертна оценка за ефекта й върху най-уязвимата част от обществото. Заместник-министърът Горанов изтъкна, че мярката ще засегне едва около 15 хил. души, защото много от събралите необходимата възраст и стаж хора предпочитали да останат на работа. А и положителен финансов ефект реално нямало да има, тъй като средствата щели да отидат отново за пенсии. В този аспект остава неясно защо тогава изобщо се прави промяната и не е ли това още един буфер, за да излезе Бюджет 2012.
Независимо че кабинетът оповести намерението си да използва средствата за повишение на минималната пенсия от 136 на 145 лв. към месец май 2012-а, такова перо в следващия държавен бюджет все още не е заложено. Според параметрите му разходите за пенсии ще паднат на 8.9 на сто от БВП при очаквани 9.3% за тази година. За пенсиите на около 2.2 млн. души са предвидени 7.3 млрд. лв, което е с около 250 млн. повече спрямо 2011-а. От тях 200 млн. ще бъдат похарчени за увеличените с 6.5% вдовишки надбавки, а останалите ще бъдат изядени от новоотпуснатите по-високи пенсии. По разчетите на управляващите увеличението на най-ниските пенсии ще струва около 6 млн. лв. на месец, или 72 млн. годишно. Засега остава енигма дали в ГЕРБ наистина имат волята да помогнат на най-потърпевшите по време на очакваното още по-здраво затягане на коланите и ще бъдат ли достатъчни приходите от увеличената пенсионна възраст за тази цел?
Според председателя на социалната комисия и депутат от БСП – Драгомир Стойнев, е крайно време
и по-състоятелните да поемат част
nbsp;
от тежестта на реформата, като плащат по-високи осигуровки на големите си заплати. Не може вече четири години максималният осигурителен доход да бъде замразен на 2000 лева. Така правителството с лекота се отказва от допълнителни 100 млн. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване, смята Стойнев. Искането му имало подкрепата и на синдикатите, но ГЕРБ все още не го приемали и прехвърляли отговорността и тежестта върху най-слабите, увеличавайки минималните осигурителни прагове.
От ДСБ пък видяха живковизация на пенсионната реформа, която няма как да подкрепят. Становището на заместник-председателя на партията Радан Къдев е, че вместо да балансира бюджета на НОИ, кабинетът води политика на фалит и национализация. Пенсиите на хората вече не зависят от техните осигурителни вноски, а от настроенията на премиера и на финансовия министър. Ощетени от политиката на правителството са съвестните хора с прилични доходи, които плащат своите вноски. Те покриват с осигуровките и данъците си целия дефицит в общественото осигуряване, а бъдещите им пенсии зависят само от управляващите, е официалната позиция на ДСБ.
От своя страна депутатът от ДПС Хасан Адемов заяви, че повишаването на възрастта за пенсия от 2012-а е противоконституционно и с тази промяна не могат да се увеличат приходите в бюджета.
