Разпределението на милиардите евро между страните членки на ЕС през следващия програмен период става все по-гореща тема. На фона на дълговата криза и задаващата се рецесия обаче със сигурност ще има доста опарени, а вероятността и ние да сме сред тях не е никак малка. Отсега е ясно, че сметките няма да излязат, тъй като всеки иска да получи повече от иначе очертаващия се по-малък бюджет на еврофондовете. Официалната среща обаче за обсъждане на новия програмен период е насрочена за 14 декември и дотогава е необходимо парчетата от европейската баница криво-ляво да се разпределят. Разбира се, дебати ще има и през следващата година, но ако не си подредим отрано нещата, ни чакат неприятни изненади.
Първият ключов момент, по който България трябва да има активна позиция, е идеята за създаването на специален фонд Свързана Европа, който ще осигури финансиране за различни инфраструктурни проекти извън оперативните програми на отделните държави. При все че засега инициативата е в съвсем начален етап и има много въпросителни около нея, дискусиите за реализирането й не бива да се подминават с лека ръка. Става дума за специален фонд, който се управлява на ниво Европейска комисия. Това, което предизвиква спорове, е, че се предвижда той да използва поне 10 млрд. евро от Кохезионния фонд. Така някои страни смятат, че това ще намали ресурса за домашното финансиране, обясни министърът по управление на европейските средства Томислав Дончев. Само че фондът ще бъде захранен поне с още 30-40 млрд. евро чрез друго финансиране. Целта на експертите в Брюксел е с парите да се уеднаквят инфраструктурните стандарти в различните държави и да се постигне свързаност на жп линиите, енергетиката и телекомуникациите. Тези ще са основните области, в които ще може да се инвестира, като пътищата са извън списъка. Ако например в една страна отсечка от цялостна европейска жп линия не е в добро състояние, не е рехабилитирана или изобщо не съществува, тя ще може да бъде финансирана със средства от този фонд, допълни министърът.
Друга важна подробност е, че парите няма да се предоставят директно, а желаещите да ги получат ще се състезават за тях. Това ще става чрез проектни предложения към Европейската комисия.
Още не сме изразили позиция относно този фонд, но мисля, че той ще е полезен за нас, отбеляза Дончев и е прав, като се има предвид лошото състояние на жп инфраструктурата ни, особено в пограничните райони. Само че монетата има и друга страна – липсата на административен капацитет, както напоследък се нарича неподготвеността на чиновническата армия у нас. Така нищо чудно да се окаже, че не можем да представим достатъчно добри проекти, за които да получим финансова подкрепа.
Сериозни въпроси повдигат и правилата, по които ще се провеждат процедурите за финансиране. Много е възможно те да са доста по-различни от тези при оперативните програми, което допълнително ще усложни нещата. Аз ще настоявам да се спазват местните правила, иначе ще бъде много сложно. Инвестиционният процес не трябва да се управлява от Брюксел, каза по този повод Томислав Дончев.
Тепърва предстои да бъдат обсъдени и предварителните условия, на които е необходимо да отговаря дадена страна членка, за да получи средства от еврофондовете. Заради криза и лошата финансова дисциплина в редица държави има предложение да се определят макроикономически показатели, чието неизпълнение автоматически ще спира достъпа до всички недоговорени средства по оперативните програми. В случая става въпрос за допускане на по-голям бюджетен дефицит от 3 процента. България, в лицето на финансовия министър Симеон Дянков, подкрепя подобна мярка, тъй като покрива изискването. Каква обаче е гаранцията, че след година-две нещата отново ще стоят по същия начин?
