Увеличаването на дълга е неоправдано

Г-н Радев, както заяви лидерът на СДС Мартин Димитров от парламентарната трибуна в сряда, вие сте един от бившите финансови министри, който всеки път, когато се гласува бюджетът на държавата, неизменно е в Народното събрание, за да следи дебатите. Какви са впечатленията ви от бюджета за 2012 година?

– Когато говорим за Бюджет 2012-а, трябва условно да приемем две неща. Първо, че данъчните закони, които предстои да се приемат в Народното събрание, няма съществено да се променят от сегашния им вид. И второ, че очакваното изпълнение на бюджета за тази година, ще е достатъчно близо до прогнозите на Министерството на финансите. Изпитвам известни съмнения по този въпрос, защото прогнозите са правени през юни-юли 2011-а, а днес – през ноември, картината изглежда много по-различна. Това е важно, защото прогнозното изпълнение на бюджетните параметри за 2011-а са базата, на която се гради бюджетът за следващата и ако базата се окаже погрешна, то и бюджетът, изграден на нея, също ще бъде неверен.

Бюджетът за 2012-а, като цяло и на хартия, изглежда сравнително добре. На фона на кризата и в сравнение с повечето страни в Европейския съюз дори много добре. Има заложен брутен вътрешен продукт от 81.6 млрд. лв. при 2.9% реален икономически растеж. Една от най-високите стойности на растеж в Европа. Инфлацията в края на годината е предвидено да бъде 2.8%, което е напълно приемливо при очакваните 4% за тази година. Бюджетният дефицит е разчетен на 1.3% от БВП, при очакван за тази година 2.5%, и е един от най-ниските в ЕС. Заложените приходи са 28.7 млрд.лв., което е с 2.5 млрд. лв. повече от 2011-а, а предвидените разходи са 29.8 млрд. лв., или с 1.6.млрд. лв. повече от 2011-а. Преразпределителната функция на държавата ще е 36.5% от БВП, което е похвално на фона на далеч по-високите – над 40%, за страните от ЕС.

Като цяло, по форма и съдържание, бюджетът на 2012-а много прилича на този от настоящата година. Най-положителната му черта е, че се стреми да запази макроикономическата и финансовата стабилност на страната в условията на продължаваща криза и многообразна несигурност в световен и европейски хоризонт.

Да, но много от политиците и икономистите смятат, че той не дава достатъчно гаранции за финансовата стабилност на държавата срещу рисковете, на която я излага несигурната икономическа конюнктура в Европа?

– И са прави. Нещо повече – в самия бюджет за 2012-а са заложени редица рискове, които биха могли да поставят на сериозно изпитание както неговата устойчивост като цяло, така и всички заявени претенции за финансова стабилност. Вече няма никакво съмнение, че заложеният икономически растеж от 2.9% сигурно е изглеждал възможен преди няколко месеца, но днес, когато Европа тихо се готви за рецесия, вместо за растеж през 2012 г., той е, най-меко казано, нереален. А и вътрешните индикатори потвърждават това опасение, защото трите основни фактора на растеж бележат низходяща тенденция. Вътрешното потребление се е свило с 3% през септември 2011-а спрямо същия период за миналата година. Растежът на износа се забавя значително (през всяко следващо тримесечие на тази година растежът спада спрямо предишното с почти 50%). Да не говорим за външните и вътрешните инвестиции, които са далеч под заложените стойности. Така че, ако оптимистичният сценарий за икономически растеж не се сбъдне, при равни други условия, приходната част на бюджета няма да бъде постигната, а дефицитът ще нарасне.

Другият голям проблем е реалното усвояване на заложените 3.8.млрд. лв. от ЕС. На фона на съществуващия административен капацитет това е една свръхамбициозна цел. Тези 3.8 млрд. лв. са 13.2% от всички приходи в бюджета и евентуалното им неизпълнение ще компрометира приходната част на бюджета и ще увеличи дефицита.

Опозицията посочи като един от проблемите на Бюджет`2012 увеличаването на държавния дълг. Това наистина ли е сериозен проблем предвид ниското ниво на задлъжнялост на държавата ни?

– Съдете сами. Ако се вярва на числата в доклада към бюджета, в края на 2012-а държавният дълг ще нарасне с около 4.76 млрд. лв. спрямо месец юли тази година. Едно от малкото преимущества на България пред другите страни от ЕС е нейният малък държавен дълг – около 10 млрд. лв., или 13.9% от БВП. Планираното увеличение, на който и да е било държавен дълг, по правило е лош сигнал в няколко посоки. Затова всяко увеличение трябва да бъде много добре мотивирано и да се прави само в краен случай. Подобни мотиви в проектобюджета за 2012-а липсват.

Защо да липсват?

– По най-груби сметки за следващата година ще са необходими далеч по-малко средства. Планираният дефицит в бюджета е около 1.1 млрд. лв., спокойно може да се финансира от средствата над целевата част от фискалния резерв, без да се увеличава държавният дълг. През следващата година трябва да се осигурят пари за голямото плащане по външния дълг от около 1.6 млрд. лв., което ще се извърши през януари 2013-а. Това е основателна причина за увеличаване на дълга. Също така, ако искаме фискалният резерв да остане гарант за финансова стабилност и да не намаляваме размера му, може бюджетният дефицит да се финансира чрез увеличаване на държавния дълг. Това обаче прави обща необходимост от увеличаване на дълга от 2.7.млрд. лева. Разликата до 4.7.млрд. лв. – цели 2 млрд. лв., е необоснована и лихвите по нея ще тежат неоправдано на разходната част на бюджета.

Възможни са две обяснения за подобно решение. Едното е, че при срив на бюджета дефицитът може да стигне 4% от БВП, за финансирането на който ще са необходими тези допълнителни 2 млрд. лева. Другото обяснение е, че правителството има намерение да финансира някакъв проект, който не желае да коментира сега.

А наистина ли в този бюджет не са заложени реформи?

– Липсват същински реформи в бюджетната сфера. Като изключим БДЖ и Държавния резерв, където започнаха решителни преобразувания, не може да се отрече фактът, че днес държавата е обрасла с тежки, тромави, дълбоко нереформирани системи, които са като воденичен камък на шията й и я теглят към дъното. В този бюджет няма и помен от усилия за реформирането им. Това да даваш повече или по-малко пари на тази или онази система, съвсем не е реформа. То е лавиране и в крайна сметка запазване на статуквото. И не променя същността на бюджетната система, която като каца без дъно поглъща колкото и пари да налееш. Те обаче все не достигат, искат се още и още, а продуктът, който се създава, е същият или по-лош. Примери колкото щете.

За да се направи истинска реформа, са необходими две неща. Първото е да бъдат изготвени ясни и конкретни параметри, на които трябва да отговаря крайният продукт, който създава системата. И второ да има същинска промяна в съдържанието, в структурата, във функциите, в управлението, ако щете, на бюджетната система, така че тя да произведе в количествено и качествено отношение необходимия продукт, заради който е създадена. Всеки лев на входа , трябва да дава по-ефективен резултат на изхода. Едва тогава може да говорим за икономия на разходи, която ще се яви като пряк резултат на реформите и не е функция на безпринципно орязване от всички по малко. Вярно е, че реформи от този тип са болезнени и непопулярни, но те са единствено спасителни в средносрочен и дългосрочен план и са най-силният ход за противодействие на кризата.

Важно е да се отбележи, че в бюджета за 2012-а липсват задължителните мерки за стимулиране на икономическото оживление. Нещо повече, отношението на държавата към бизнеса продължава да бъде като отношение към едва ли не непочтен данъкоплатец. Правителството, а и общините продължават да не се разплащат с фирмите за свършената от тях и приета работа. Връщането на ДДС продължава да се бави неоправдано дълго, а нерядко изобщо се отказва със смехотворни мотиви. Повишаването на минималната работна заплата, на минималните осигурителни прагове, както и увеличаването на максималния размер на осигуряване са все действия срещу бизнеса. Тези и много други дребни наглед действия говорят за пълно неразбиране на ролята на реалната икономика в условията на криза. Ролята й на водещ фактор и същински двигател за излизане от кризата.

nbsp;