През последния месец станаха все лоши неща в Европа, което наложи промените във фискалната ни политика. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков в сутрешния блок на БТВ, коментирайки упреците, че в началото на годината е обещал дадени пари за секторите в бюджета, а след това средствата се оакзаха по-малко.
На първо място, като основен катализатор на последните трудности в ЕС, Дянков посочи намерението за референдум, изразено от бившия гръцки премиер Георгиос Папандреу. bdquo;Това постави под въпрос пакета за Гърция ndash; падна правителството там. Кризата отиде към Италия ndash; падна правителството и там. Кризата отиде към Белгия и там им намалиха кредитния рейтингrdquo;, обясни министърът. Той посочи, че Германия е най-големият ни пазар, а Италия – вторият по големина. bdquo;При положение, че и двете страни казват, че догодина ще са в криза, ние няма как да не реагираме на тези опасенияrdquo;, заяви Дянков. Според него в рамките на следващите 6 месеца има реален шанс еврозоната да не съществува.bdquo;За радост ние не сме въвели еврото, така че няма да ни се отрази толкова зле. Спестяванията на гражданите са гарантирани. Но има голяма опасност за износа ни. Трябва да се преориентираме към Азия и Русия, но няма как това да стане за няколко месеца, затова нещата са много несигурни като цялоrdquo;, каза финансовият министър.
Дянков прожектира обстановката в Европа у нас, заявявайки, че в началото на годината е бил прогнозиран един консерватиовен бюджет, именно заради успокоението, че пакетът за Гърция е съгласуван и нещата ще потръгнат в ЕС.bdquo;Сега обаче обстановката е по-нестабилна и затова се налага да направим бюджет, който има буфери. Той е оптимистичен, защото сме го изчислявали на база 1% растеж на икономиката ни, а се очаква той да е по-голямrdquo;, обясни още финансистът.
Дянков коментири а протестите в страната. Парите ги няма, така че колкото и да протестират зърнопроизводителите или заетите в други сектори на икономиката, няма какво да се преговаря, категоричен бе Дянков. bdquo;В началото на годината се надявахме, че ако съберем повече пари в НАП и митниците, може да раздадем повече пари, но сега се вижда, че това няма как да станеrdquo;, увери той. Според министъра 8 фирми от зърнопроизводството взимат половината от държавните субсидии за сектора. 30 милиона, например, са отишли в ръцете само на една фирма за тази година, тъй като системата им го е позволила. bdquo;Но сега ние променяме системата. Искаме да няма този монопол и парите да стигнат до дребните производители. Ако темата не е за пари, извинявам се на всички зърнопроизводителиrdquo;, заяви Дянков, изпълнявайки искането на протестиращите в понеделник да получат извинение от финансовия министър.
Той увери, че бюджетът за догодина ще издържи на кризата и страната ни ще завърши с дефицит по-нисък от 2,5 на сто ndash; втори или трети в ЕС. bdquo;Ако утре се създаде фискален съюз като алтернатива на еврозоната, ние ще сме една от осемте държави, които веднага ще влязат в нея, тъй като изпълваме критериитеrdquo;, каза още Дянков.
Той коментиари и напрежението около пенсиите и заплатите. Преизчисляване на пенсиите няма да има, но то така или иначе беше предвидено само за новите пенсионери ndash; тези от 2017-та, заяви Дянков. bdquo;Само тази година в Гърция заплатите са намалели с 60%, в Румъния с 30%, у нас с около 20%, а в Холандия с 15 на сто. Ако произвеждаме повече, оттам ще дойдат по-големите пенсии и заплатиrdquo;, увери той. Министърът поясни, че според разчети на НОИ поне до 2040 г. хората ще внасят повече, отколкото ще получават при пенсии.
Министърът коментиар и стачката в БДЖ. bdquo;Няма как да отстъпим, защото няма накъде. След десетия ден постепенно ще се закрие дружеството, защото на врата му сега тежат 850 милиона лева. Товарните превози ще се приватизират. За пътническите ще създадем нова компания, която не е обременена с дълговете на БДЖrdquo;, заяви Дянков по отношение на продължаващите протести на железничарите.
