Владимир Путин едва ли ще пропусне шансовете си отново да влезе в Кремъл като държавен глава. Това обаче в никакъв случай не означава, че премиерът няма да срещне трудности в седмиците до президентския вот през март. Първото препятствие, макар и донякъде неочаквано, вече е факт. Управляващата партия Единна Русия спечели парламентарните избори, но получи едва около половината гласове. Формацията, която от 2003 г. разполагаше с господстваща позиция в 450-местната Държавна дума (руският парламент), ще трябва да продължи да работи с мнозинство, съкратено от 315 на 238 депутатски кресла.
Всичко тръгна на зле от 24 септември, когато Путин изненада дори собствената си партия, разкривайки плановете си да се върне на президентския пост. Това беше също денят, в който арогантността на бившия служител на КГБ и на обкръжението му дойдоха в повече на някои избиратели. Откритието, че Путин и Медведев са се споразумели още преди години да си разменят постовете през 2012 г., беше последната капка за много руснаци, които се почувстваха излъгани, вярвайки дълго време, че Медведев ще направи нещо повече от това четири години да топли стола за своя ментор. Путин почувства връхната точка на тази промяна в обществените настроения през ноември, когато беше освиркан по време на спортна проява – рядък случай на пряко изразено обществено недоволство.
Руските граждани отправиха на изборите ясно послание към Путин, че той ще трябва да се потруди повече за тяхното благоденствие, ако иска да продължи да управлява страната още 12 години. Гласоподавателите във Федерацията лишиха управляващата партия Единна Русия от абсолютното й парламентарно мнозинство. Формацията плати цената и за това, че не успя да намали пропастта между бедни и богати в страната. След рухването на Съветския съюз през 1991 г. малък брой хора станаха милиардери, а ползите за мнозинството бяха повече от скромни. В отговор избирателите показаха на Кремъл по-скоро презрение, отколкото уважение.
Изправен пред признаци за растящо недоволство сред сънародниците си, Путин ще трябва да избира между това да влага повече финансови средства, за да излезе от неприятностите, или да възприеме по-твърд подход, за да покаже, че все още контролира нещата.
Силният човек в Кремъл вероятно ще избере първия вариант, заемайки се с икономическите проблеми, които са начело в списъка с оплаквания за мнозина руснаци. Така Путин няма да има много свободно време, докато се подготвя да си върне президентския пост на изборите през 2012 г. Петдесет и девет годишният политик едва ли ще разкрие веднага картите си. Засега той изтъква необходимостта от приемственост и укрепване на икономиката, но парламентарните избори възпламениха задкулисните дебати за това каква стратегия би трябвало да възприеме, за да спечели отново избирателите, които му вярваха безрезервно.
Въпреки всички обвинения за фалшификации на изборите постигнатият резултат на Единна Русия едва ли е калкулиран изцяло по нечестен начин. Нито една от опозиционните партии не успя да предложи на избирателите програма за реални промени. В Кремъл обаче чудесно разбират, че победата им е твърде различна от постигнатото през 2007 г. И по-важното, на единните сега ще им се наложи да работят, без да имат мнозинство в долната камара. Управляващата партия вече, изглежда, е готова да формира коалиционно мнозинство. Подобен ход на сътрудничество към другите партии е нещо болезнено, но необходимо при съвременната политическа култура. Основният проблем на формацията на Путин, както признава и той самият, е изгубеното мнозинство в някои региони.
Спечелването на близо половината гласове би се приело като триумф в много други страни, но резкият спад в избирателната подкрепа, в съчетание със заслужаващи внимание твърдения за измами, означават, че Единна Русия няма особени поводи да празнува. Вотът беше първата възможност за руснаците да се произнесат по решението на Путин да се завърне в президентството през 2012 г. след четири години като премиер. Резултатът трудно може да се нарече гръмко одобрение. Един от най-ниските показатели в 12-годишното му управление изложи на показ ахилесовата пета на Путин – уязвимостта му към промяна на настроенията сред руснаците. Той вероятно ще спечели президентските избори, но парламентарните показаха, че на сънародниците му започва да им омръзва един лидер, който планира да управлява още поне шест години. На много гласоподаватели толкова им беше дотегнало, че те за първи път след 1991 г. гласуваха за комунистите.
Какъвто и да е окончателният процент спечелени гласове след преброяване на всички бюлетини, не може да се отрече, че в Русия вече има различна политическа атмосфера, след като Путин обяви, че ще се връща в Кремъл. Както казахме, той ще спечели мартенските избори догодина. Доколко победата ще се дължи на реалната му популярност, на контрола върху медиите и на липсата на надеждна алтернатива, зависи от това с каква аудитория се говори. Макар всички да знаеха, че той възнамерява да се завърне, официалното потвърждение породи разочарование и досада. Преобладаващото настроение, изглежда, еволюира от политическата апатия с мълчаливо одобрение за режима към апатия с мълчаливо неодобрение. Предстои да видим колко време ще е нужно това новопоявило се неодобрение да узрее до истинско недоволство от Путин.
Владимир Владимирович си остава най-популярният политик в Русия, но изразеното на изборите разочарование не предвещава нищо добро за дългосрочната стабилност на една политическа система, която е изградена около личната му популярност. Резултатите показват, че Путин е уязвим. По-важното в момента всъщност е дали подобно откритие вече го притеснява. Налице е знак, че следващите шест години ще са далеч по-тежки за лидера на Кремъл, отколкото последните дванадесет. Едва ли обаче това ще промени усещането, че той е създал система, в която никой освен него не може да е президент. Затворен политически свят, в която само Путин може да управлява. И който ще се срути едновременно с него.
Анатоли Стайков
nbsp;
