Да спечелиш обществена поръчка на някое министерство, Народното събрание или друга институция е отколешна мечта за всяка фирма. Парите си заслужават, обезпечени са от държавата, затова и конкуренцията е жестока и почти винаги излиза извън правилата на феърплея. Във всеки случай у нас трудно може да се говори за прозрачност, нищо че уж винаги се избира най-изгодната оферта. Благодарение на отношенията си с подходящите хора на отговорни позиции редица компании от години печелят десетки милиони левове на гърба на данъкоплатците. Така от средство за борба с корупцията обществените поръчки се превърнаха в основния законен начин за източване на държавната хазна.
Най-категоричното свидетелство, че наистина има отбран кръг фаворити на властта, е проучването на Българската стопанска камара, проведено сред 500 мениджъри от различни сектори на икономиката в периода 20 ноември – 7 декември. Според представителите на бизнеса само близките до държавните и местните управници дружества печелят търговете. Дори при процедурите, които се финансират с пари от еврофондовете, корупцията е колосална и продължава да се увеличава – от 66% през 2010-а на 75% през тази година.
За да се придобие някаква представа кой какво е взел от държавната кесия през последните 12 месеца, БАНКЕРЪ направи преглед на някои от по-големите поръчки. Картинката, която сглобихме, се оказа повече от впечатляваща, при все че не претендираме за изчерпателност поради огромния обем данни.
Горивата гълтат стотици милиони
nbsp;
Безспорно най-апетитните обществени поръчки са тези за горивата. Доставянето на бензин и дизел за колите на министерствата, десетките им подопечни агенции, комисии и т.н. е в бляновете на всеки търговец в бранша. Само че около тези търгове винаги са намесени големи интереси, които вървят със съмнения за раздаване на карти под масата и толерирането на едни участници за сметка на други.
Очаквано в подобен сценарий се оплете и мегапроцедурата за 60 млн. лв. на Централния орган по обществените поръчки, с която през пролетта бяха избрани доставчиците на бензин и дизел за министерствата и подчинените им структури – Петрол и Лукойл. Още в хода на конкурса станахме свидетели на показен урок как се прави наддаване с нагласен победител. Тогава, след заявление на в. БАНКЕРЪ по Закона за достъп до обществена информация, се разбра, че по време на своята работа комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите е допуснала куп нарушения и неправомерно е посочила за победител Петрол. Разразилият се скандал и провеждането на нов търг обаче не промениха нищо. Осем месеца по-късно вече има една дузина контракти, но за сериозна конкуренция между фирмите трудно може да се говори, тъй като почти всички поръчки са дадени на първоначалния фаворит – Петрол. Наред с това той е основен доставчик на още редица учреждения, сред които Народното събрание, Изпълнителната агенция по лозата и виното, Главната дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация, Държавната агенция за бежанците, Български пощи, ТЕЦ Марица-изток 2 и други.
Истинска грешка обаче би било да се смята, че при отношенията с държавата Лукойл е в по-неизгодна позиция. Напротив – компанията получава далеч по-големи поръчки. Например за попълването на хранилищата на бившата вече Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси (сега Изпълнителна агенция Задължителни запаси от нефт и нефтени продукти). Както всеки може да се досети, става дума за огромни количества горива, които в кризисен момент би трябвало да осигурят нормалното функциониране на държавата и икономиката поне за няколко месеца. За изминалата година Лукойл е взел от подобни поръчки над 170 млн. лева. Последният голям договор – за близо 31 млн. лв., е от 16 ноември, и то при положение че месец преди това е бил сключен контракт за 33.8 млн. лв., а на 19 септември друг – за 29.8 млн. лева.
Златните полети на управниците
Не по-малко любопитни са търговете за осигуряването на самолетни билети на властта. Годишно за пътешествия по въздуха министерствата харчат около 30 млн. лв., които обаче си поделят една шепа туристически агенции, сред които Елит Травел Интернешънъл, Хорнит и Бългериан ВИП травъл. А след като централизираната поръчка, с която трябваше да бъдат уредени полетите на управляващите, на два пъти бе обявена за незаконна, пропадна и идеята на финансовия министър Симеон Дянков държавата да плаща по-малко, като купува по-големи количества. Заедно с нея удариха на камък и напъните да се разбие монополът на доставчиците, тъй като въпросните фирми очаквано удължиха старите си договори.
Доколко са нагласени нещата при доставянето на самолетните билети за властта, стана напълно ясно в петък (23 декември). Тогава Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с официално становище, че трима от участниците в централизирания търг са се споразумели предварително за ценовите си оферти, така че да прецакат конкуренцията. В случая, противно на логиката за конкурентна среда, Астрал Холидейз, Хорнит и Бългериан ВИП травъл бяха предложили не просто близки, а напълно идентични цени дори до десета от стотинката – 634.352 лева. Още в своя бр. 3 от 22 януари 2011-а БАНКЕРЪ също изрази съмнение относно начина на формиране на тези оферти. Финансовият министър Симеон Дянков също се е усъмнил в еднаквите цени и собственоръчно бе написал в протокола от заседанието на оценителната комисия: Не приемам констатациите на комисията. Да се назначи комисия в същия състав, която да изиска и разгледа финансовата обосновка на съответните предложения.
Елементарна справка в търговския регистър, направена от БАНКЕРЪ още в началото на година, показва, че Хорнит и Бългериан ВИП травъл са свързани и често кандидатстват заедно като консорциум. Първото е собственост на Агрохолд АД и Тера груп сервиз ЕООД, а негов управител е Лъчезар Тодоров. Другата компания се ръководи от Влади Алексиев, който е и мажоритарен собственик. Партньор в дружеството му е Милчо Занев. Шефовете на двете дружества обаче са категорични, че фактите за свързаността между Хорнит и Бългериан Вип Травъл нямат отношение към настоящето производство. Колкото до Астрал Холидейз, поне официално при тях свързани лица няма, но и не е необходимо да има, за да се споразумее за цената с останалите играчи.
Туристическият ни имидж струва скъпо
nbsp;
В своеобразен обръч от фирми е оплетена и рекламата на нашия туризъм, за която само през 2011-а са обявени обществени поръчки за над 15 млн. лева. Десетките търгове на икономическото министерство винаги са с едни и същи победители – отбрани рекламни и пиар агенции, които вече като по традиция прибират немалко пари за доста спорната си работа. Достатъчно е само да се спрем на търга за изграждането на националните павилиони за туристическите изложения в Лондон, Берлин, Киев и Москва. В надпреварата за 1.38 млн. лв. се включиха пет фирми – Арка ЛТД, Експо дизайн, Експо вижън, Стройтек и Юрапел комюникейшънс, които всъщност са и основните печеливши през последните години. Този път спечели Арка ЛТД, собственост на Димитър Гачев, Марина Гачева и Саво Вълчев, прибирайки над 1.26 млн. лв. за строителството на щандовете. За проектирането им е платено отделно на Юрапел комюникейшънс и Експо вижън.
Последните две фирми, заедно със Стройтек, Експо груп и Фернет България, се бориха за направата на българския щанд и на най-голямата румънска туристическа борса – TTR, в Букурещ. В крайна сметка за победител бе определено Юрапел комюникейшънс с предложена цена от 46 хил. лв. без ДДС. Дружеството има още над десет договора с различни държавни институции като Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и това на труда и социалната политика. Според Търговския регистър собственик на Юрапел комюникейшънс е Триас холдинг АД, управлявано от Илиана Неделчева-Димитрова и 19-годишната Божана Димитрова.
При наложилата се практика не е кой знае каква загадка при кого ще отидат догодина парите, които държавата дава за участия в международни изложения, за семинари, рекламни клипове и диплянки. Говорим за близо 23 млн. лева.
Енергийните потайности излизат наяве
nbsp;
Разглеждайки големите обществени поръчки, няма как да подминем енергетиката. Публична тайна е, че точно в този сектор стават едни от най-големите задкулисни договорки, но все още никой нищо конкретно не е доказал. Преди дни изпълнителният директор на Българската стопанска камара Сашо Дончев даде пример с електроразпределителната компания ЕВН, която е открила подстанция за 5.4 млн. лв., а преди три години съоръжение с абсолютно същите характеристики е било построено от НЕК за сумата от 11 млн. лева.
Та, като става дума за ток и жици, една от най-интересните възложени поръчки е тази за реконструкцията на съществуващата високоволтова линия Розовец и присъединяването на ТЕЦ АЕS-3C Mарица-изток 1 към електроенергийната система на страната. За изпълнението на тази задача бе сключен договор на 7 ноември за 5.3 млн. лв. без ДДС с консорциума Руел Гарант. Той е създаден на 21 юни 2011-а и по 50 на сто от собствеността му си поделят Рудин – Динев и Желев и сие и Електроконсорциум, управлявано според информационната система Дакси от Димитър Шевиков. Последният е и председател на управителния съвет на Българската браншова камара на енергетиците.
Малка подробност е, че въпреки липсата на подходящ далекопровод, ТЕЦ АЕS-3C Mарица-изток 1 бе официално открита от премиера Бойко Борисов още в началото на юни тази година.
Сред лидерите по раздаване на поръчки в енергетиката е и АЕЦ Козлодуй. Само за допълнителните мерки, свързани с подобряването на безопасността след аварията в японската АЕЦ Фукушима, българската централа олекна с няколко милиона лева. На 10 май или, по-малко от два месеца след силното земетресение край бреговете на Япония, Козлодуй обяви процедура за Актуализация на вероятностния анализ на безопасността за пълна мощност и разширяване на обхвата му за ниска мощност и за спрян реактор на пети и шести блок. За победител бе определена компанията Риск инженеринг на Богомил Манчев, която взе от този договор над 1.7 млн. лв. без ДДС. Същата фирма бе фаворитът и при провеждането на стрес-тестовете, които Брюксел задължи да направят всички ядрени оператори в Европейския съюз. За общо седем обособени позиции – Земетресения, Комбинация от земетресение и наводнение, надвишаващо проектното, Външни наводнения, Екстремни външни въздействия, Анализ на последствията при загуба на функции на безопасност при всяко възможно изходно събитие на площадката, Управление на тежки аварии и Обобщаващ доклад за преоценка готовността за действия в случай на поредица от необичайни събития, АЕЦ Козлодуй плати 2.52 млн. лв. без ДДС по няколко контракта, сключени в началото на юли. Конкретно Риск инженеринг спечели първите три със сумарна цена от 1.2 млн. лева.
Тестът за Екстремни външни въздействия бе възложен на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН срещу 280 хил. лв., а срещу 410 хил. лева Енпро консулт ООД бе натоварено да анализира последствията при загуба на функции на безопасност при всяко възможно изходно събитие…
Стрес-теста за Управление на тежки аварии получи българският клон на американската Уестингхауз Енерджи Систъмс ООД за 390 хил. лева. Но 36% от поръчката взе Енпро Консулт ООД като подизпълнител на американците.
Последната обособена позиция – Обобщаващ доклад…, бе дадена на Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис срещу 240 хил. лева. Компанията е консултант на проекта за изграждане на АЕЦ Белене, където пък неин подизпълнител е друга фирма на Богомил Манчев – Джи си Ар. Уорли Парсънс е взела още 200 хил. евро от Козлодуй по друга обществена поръчка – провеждане на стрес-тестове на изведените вече от търговска експлоатация трети и четвърти блок на ядрената централа (договорът е сключен на 10 август).
Добре заработи покрай АЕЦ-а през отиващата си година е Енемона. През март тя подписа договор за Изпълнение на електромонтажни дейности, отнасящи се до извършване на планирани ремонтни дейности, изпълнение на темите от инвестиционната програма и подобряване надеждността на оборудването от системите за безопасност и системите за надеждно електропроизводство през 2011-а. Услугите й са стрували близо 6.5 млн. лв. без ДДС.
Печатницата на всяка власт
nbsp;
Обзорът на най-любопитните обществени поръчки не би бил актуален, ако в него не фигурираше и Демакс АД на бившия народен представител от Коалиция за България, съветник на президента Георги Първанов и председател на Съюза на печатарската индустрия в България – Петър Кънев. Дружеството досега е получило една дузина обществени поръчки за отпечатване на изборни бюлетини, винетки, европейските здравни карти и други важни документи, издавани от държавните органи. То може да се похвали с клиенти като Министерския съвет, МВР, министерствата на транспорта и на финансите, банки и търговски организации.
През 2011-а Демакс спечели една изключително апетитна обществена поръчка – за отпечатване и доставка на документи, холографски продукти и образци, които са ценни книжа (бел. ред – винетките) , както и за изграждането на електронна система за изпитване на кандидат-шофьорите и необходимите за това технически средства и инфраструктура. Изпълнителят също така трябва да осигури възможност за отчет на отпечатаните, раздадените и изразходваните документи за периодичните технически прегледи за проверка на изправността на пътните превозни средства, за персонализиране на издаваните контролни талони, както и за регистрирането на данните от прегледите и предаването им във възложителя Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. За всичко това фирмата на бившия депутат ще прибере през следващите пет години солидната сума от 55 566 435 лв. с ДДС, или по около 11 млн. лв. на година. Необходимо е да се отбележи, че търгът бе обявен със свръхвисоки изисквания към кандидатите и в него не фигурираше възможността да се кандидатства за обособени позиции, независимо от многообразието на дейностите. Накрая, от решението за възлагане на поръчката, стана ясно, че компанията на Кънев ще даде на подизпълнители част от тези дейности. Така Демакс -холограми АД (в която Петър Кънев също участва като собственик) ще вземе 25% за изработката на винетките, а Демакс – Ди Пи Ай АД (отново собственост на Кънев) ще получи 15 на сто от цялата сума, или малко над 8.3 млн. лв. за онлайн листовките, осигурявайки и необходимите за това технически средства и поддръжка.
Екип на в. БАНКЕРЪ
