В международните отношения 2011-а беше особено динамична година. Някои емблематични политически лидери, предимно в арабския свят, сдадоха властта, други изгубиха и живота си. Жасминовата революция в Тунис през януари проби бронята на изглеждащата непоклатима арабска държава и разби мнението, че местните автокрации, чийто гръбнак е армията, а нервна система – службите за сигурност, са неуязвими. Египетската перестройка означаваше нов ред. Тя хвърли голям камък в застоялото блато на арабския деспотизъм и оказа отражение в целия свят. Разбунтувалите се египтяни не само отнеха властта от Хосни Мубарак. Те я изсмукаха от всеки един автократ в арабския свят, а списъкът с имена им изглежда дълъг. Либийците отидоха дори по-далеч. Недоволните от властта, със солидна помощ от НАТО, превзеха Триполи, а после екзекутираха Маумар Кадафи.
Арабският ред се срива, но дали ще рухне, или по някакъв начин ще се възроди отново съвсем не е сигурно. Управниците – от Северна Африка до Персийския залив, в богатите и бедните страни се намират в еднаква ситуация. Практически без изключение те бяха, а някои и още са начело на корумпирани автокрации с малка или изобщо без никаква легитимност в очите на собствения им народ. Досега бунтът е успешен, поне що се отнася до непосредствената цел – свалянето на омразните политически лидери. Падна Бен Али, замина си и Мубарак, Кадафи се пресели в отвъдното. Кой ли е на ред?
Съвсем на зле отиват нещата за президента на Йемен Али Абдула Салех. Той подаде оставка и обеща да се оттегли, но това доста напомня за случая с Мубарак. На египетския лидер не му беше позволено да довърши мандата. Такъв силов сценарий в Йемен беше избегнат на косъм. Засега. Азиатската държава никога не е била особено стабилна. В последните две години администрацията на Барак Обама се радваше на удобна връзка по сметка с нея. САЩ щедро снабдяваха местното правителство с оръжие и пари. В замяна арабите им помагаха да се борят с Ал Кайда или просто си затваряха очите, докато американците правеха това сами. Тези отношения са напът да станат не толкова удобни. От всички бунтове и протести, които заляха Близкия изток тази година, никой друг няма да има толкова последици за региона.
Сирийският президент Башар Асад отчаяно се опитва да си върне контрола върху своята обхваната от протести страна. Постоянно се появяват признаци, че размириците ще продължат. Това подлага на изпитание политическите умения на Асад, който дойде на власт през 2000 г. след 29-годишното управление на баща си. Повечето сирийци искат да ограничат проблема в неговия зародиш, тъй като се безпокоят за евентуален религиозен конфликт. Християни и други малцинствени групи намираха утеха през годините във факта, че Асад е алауит и вярата, че той е балансьорът на сунитското мнозинство. Ако сега бъде осъществена промяна на режима в Сирия, това ще означава преход от алауитско към сунитско управление. По всичко изглежда, че развръзката в Дамаск тепърва предстои и тя няма да бъде безболезнена.
Вълната от всенародни протести, провокирани от революциите в Тунис и Египет, продължават да разтърсват арабските страни като епидемия. Антиправителствени протести и сблъсъци с полицията продължават в Йемен и в Бахрейн, а в Техеран се състоя най-голямата демонстрация от 2009 г. насам. Най-зрелищната смяна на властта през годината се случи на брега на Средиземно море. Един политически дълголетник, може би най-емблематичният сред диктаторите в арабските държави, изгуби властта, а впоследствие и живота си. Муамар Кадафи, лидер на 42-годишния режим в Либийската джамахирия, вече не държи в ръце управлението на своето кралство. Водач с легендарен статут, полковникът беше сложен на власт от революцията от 1969 г., но сдаде короната по абсолютно същата схема. Размириците в Либия бяха страховито изпитание на силите между протестиращите, отчаяно търсещи промяна и режима, панически вкопчил се във властта. Кадафи обеща и наистина се сражава (или по-скоро бяга) до последно. Накрая всичко завърши трагично.
На 17 декември при неясни обстоятелства в отвъдното се пренесе и севернокорейският вожд Ким Чен-ир. За лидера на Пхенян и неговото здраве от години се носеха различни слухове и последвалата развръзка най-точно показва какво е било истинското положение. Смъртта на диктатора обаче направи нещата дори още по-сложни. Трудна задача е да коментираш нещо в държава, където всичко е засекретено и се знае само името на поредния вожд. Покойният Ким чудесно знаеше, че спорното му ядрено оръжие е безценна разменна монета в тази глобална игра на покер. Пултът с оръжията вече е в ръцете на неговия син.
Три хиляди петстотин трийсет и девет дни. Толкова време отмина от момента, в който терористи превърнаха една слънчева сутрин в Ню Йорк и Вашингтон в огнен ад. Точно толкова време беше необходимо, за да бъде открит и ликвидиран лидерът на Ал Кайда, който гордо пое отговорност за убийството на близо 3000 души, докато останалият свят гледаше с ужас телевизия. Осама може и да не управляваше държава, но за неговите власт и влияние много диктатори могат само да мечтаят. Дългото бягство на Бин Ладен от правосъдието приключи на 2 май, когато американските му преследвачи най-накрая го застигнаха в комплекс в пакистанския град Аботабад. С дългата си брада и замислено изражение Осама се превърна в един от най-лесно разпознаваемите хора в света. Ликът му се появи в американски интернет сайт, чрез който беше обявена награда от 25 млн. долара за главата му. Независимо дали е обект на хули като терорист и масов убиец или превъзнасян като защитник на потиснатите мюсюлмани, борещи се с несправедливостта и униженията, Бин Ладен промени хода на историята.
Списъкът с детронираните диктатори изглежда впечатляващо, но неговите страници съвсем не са дописани. Кандидадите да влязат в него също никак не са малко. Това обещава поредната динамична и вълнуваща година. През 2012-та предстоят и редица важни гласувания. Своите нови лидери ще избират в САЩ, Русия, Китай и Франция – четири от постоянните членки на Съвета за сигурност. Надеждите са политическите рокади и в останалата част от света да бъдат съпроводени с по-малко кръв.
