Ако се вярва на думите на бундесканцлера Ангела Меркел, кризата ще продължи поне още 10 години дори в икономически най-стабилните страни, като Германия. Европейският съюз обаче не е само Германия, така че, докато изкласим до заветната 2020-а, както се казва, я камилата, я камиларят .
Засега е ясно само едно: предстоят метаморфози. Като в какавида от непознат вид, покълват идеи, икономически, политически и социални тенденции, които са на път да променят Европа такава, каквато я познавахме досега.
Британците вече дадоха тон за песен. Даунинг стрийт 10 успя да се изолира от политическите елити на континента, които са без изключение проевропейски . Разбирайки, че подобен прецедент не вещае нищо добро за ЕС, Германия прави всичко възможно да върне Великобритания на масата за преговори. Без значение дали това ще се случи, решението на премиера Камерън го направи изключително популярен не само сред островните евроскептици, но и навсякъде, където се чуват критични към Брюксел гласове, тоест на практика от Финландия до Португалия.
Евроскептицизмът е новата мода на Стария континент. През 2012-а той ще достигне нови върхове, докато правителствените и държавните лидери на страните членки тичат от съмит на съмит , без да постигат видими за техните избиратели резултати. При подобен кризисен мениджмънт европейските граждани имат много причини да бъдат недоволни. Както вече съобщиха одиторите от Ernst amp; Young, новата година ще започне с рецесия, която ще продължи минимум шест месеца. В допълнение, според техния доклад, безработицата в еврозоната няма да падне под 10% чак до 2015-а.
Една от най-нещастните последици от тежката финансова и икономическа криза е, че започна търсенето на виновници за сегашното катастрофално положение, от което се възползват най-вече крайнодесни или крайнолеви формации и движения. Това търсене ще продължи усилено и през 2012-а, а, както е известно, при добро желание такива винаги се намират. Изборът от изкупителни жертви е голям: политиците, партиите, ЕС, имигрантите, мюсюлманите, гейовете, инакомислещите, незаинтересованите и т.н.
Както се разбра от публикуваното неотдавна изследване на британския център за анализи Демос, в Европа вече са започнали процеси, от които би трябвало да се притесняват всички. Крайната десница е в настъпление и поне на този етап изглежда, че никой не може и даже не се опитва да я спре. Нещо повече – според експертите самата политическа атмосфера в Европа през последните години е благоприятствала разпространяването на радикални идеи. Типичен пример в това отношение е Френският национален фронт на Жан-Мари льо Пен и неговата дъщеря Марин, който от 25 години се изявява успешно на местната политическа сцена. На предстоящите президентски избори през април-май догодина Марин льо Пен може да се окаже сериозен претендент в надпреварата за Елисейския дворец.
Подобно е положението и в Италия, където срещу вижданията на Брюксел, прокарвани от правителството на Марио Монти, въстават не само симпатизантите на Северната лига и Умберто Боси, но и някои от приятелите на доскорошния премиер на страната Силвио Берлускони. В Австрия пък една от основните политически сили е Партията на свободата, оглавявана сега от Хайнц-Кристиан Щрахе, а допреди няколко години от печалноизвестния отрицател на Холокоста и противник на ЕС Йорг Хайдер. От тези три страни пионери на крайната, антиевропейска десница, националистическите идеи се разпространиха бързо и в скандинавските държави. Шведските демократи и Партията на истинските фини направиха фурор по време на последните парламентарни избори.
В допълнение, крайнодесните превзеха и либералната до неотдавна Холандия. Тамошната Партия на свободата, оглавявана от Герт Вилдерс, е трета по брой на депутатите в местния парламент. Днес антиевропейските десни партии са със значително парламентарно присъствие в осем страни членки на Европейския съюз. Това, което ги обединява, е категоричното отхвърляне на всяка форма на мултикултурализъм. Този факт едва ли е учудващ. Под една или друга форма дори водещи европейски политици като Ангела Меркел, Никола Саркози и Дейвид Камерън вече признаха, че мултикултурализмът като модел на съжителство се провали. Въпреки че те визират в изказванията си най-вече отношенията между европейските граждани и новодошлите имигранти от ислямския свят, мултикултурализмът е също така един от основните стълбове на общността. И самият факт, че в наши дни все по-голям брой европейци го възприемат като заплаха за своята национална и културна идентичност, е изключително неблагоприятен показател за бъдещето на Евросъюза.
В това отношение се забелязва и една сравнително по-нова тенденция. ЕС вече не е толкова популярен дори на Изток. В Източна Европа съюзът беше възприеман като гарант за постигането на икономически просперитет, по-голяма социална справедливост, демокрация и човешки права. Кризата обаче се оказа вододел. Изведнъж на всички им стана ясно, че той не може да даде отговор на всички заплахи и предизвикателства, пред които ни изправя бъдещето.
За капак, кризата нанесе като че ли окончателен удар върху всичко това, което в Европа се наричаше с магическото словосъчетание социална държава. Държавата гувернантка, държавата прислужница вече не съществува. Бог да я прости! Тези, които бяха така добре свикнали с нея, сега трябва да си намерят друг начин на препитание. В този контекст 2012-а ще е от решаващо значение. Очертаващите се сурови икономии в Гърция, Италия, Испания, Португалия и в други части на Стария континент нямат алтернатива в лицето на новите световни икономически предизвикателства, с които се сблъсква Европейският съюз.
Всъщност, на път сме да се разделим и с един друг голям европейски мит. Освен за поредния милиарден транш за закъсалата Гърция в брюкселските кулоари през 2011-а се дискутираше въпросът: Кой е имал интерес и как щял да спасява Европа? Но се оказа, че този път, както се казваше в един стар виц, няма рицар. Споменаваше се за някакъв нов план Маршал, за китайско изкупуване на европейски облигации, за това колко нужна е Европа на модерна Русия, както и за финансова подкрепа от страна на Индия и Бразилия. Да, но…
Американците имат да си оправят собствената икономика и дългова криза, а Европа определено вече не е приоритет на Вашингтон. За Русия хич не е ясно дали Кремъл се плаши от кризата в еврозоната , или ще се стреми да я използва по някакъв начин за собствените си политически цели. Все пак не е тайна, че европейската интеграция под чадъра на ЕС не се харесваше особено в Москва. Бразилия и Индия пък не разбират защо трябва да си дават парите на някакви разглезени европейски богаташи, след като десетки милиони в техните собствени страни живеят под прага на бедността. Китай има същия сериозен морален проблем, но все пак, изглежда, проявява известен интерес европейските финанси да се стабилизират. Което не означава, че правителството на Уен Жибао ще си развърже кесията без конкретни икономически или политически искания. Пекин би бил готов да помогне, ако Брюксел изпълни поне едно от следните три условия: да повиши статуса на Китай в Международния валутен фонд (МВФ), да разшири правата на страната в Световната търговска организация или да отмени ембаргото върху доставки на европейско оръжие за Поднебесната империя. Европейски политици окачествиха подобни искания като унизителни и опасни, но през 2012-а те най-вероятно ще бъдат поставени на обсъждане и сериозно разгледани от европейските лидери.
В последна сметка на европейците не им остава нищо друго освен да викат още по-настоятелно неволята или да се хванат истински на работа. Да се хванат, но как? Хем по-дълги работни часове, хем по-ниска и конкурентна цена на произведената продукция, хем по-малко пари за заплати и пенсии. При такова сложно уравнение няма европейски политик, който да не се страхува за своето преизбиране. А и ако политиците знаеха как да решат тази задача, нямаше още през 2005-а немското списание Шпигел да излезе с подзаглавие в статията си за Индия и Китай, което гласеше: Докато в Европа дискутират за или против 35-часовата работна седмица, в Делхи въведоха 35-часовия работен ден.
За най-голямо съжаление уравнението няма да намери своето решение и през 2012 година. Но ларвите в какавидата ще продължават да растат.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
