Досущ като в заглавието на холивудския екшън с Анджелина Джоли и Никълъс Кейдж, в който банда крадци краде коли и изчезва мигновено, в първия работен ден на новата 2012-а непререгистиралите се еднолични търговци и клоновете на чуждестранни фирми у нас ще изчезнат от правния мир. За има няма и минута. Техните досиета ще бъдат архивирани в окръжните съдилища, в които се намираха и досега, а търговците по силата на закона ще се смятат за заличени. Причината – преди около година с изменения в Закона за търговския регистър бе постановено, че 31.12.2011 г. ще бъде последният срок, в който действащите на нашия пазар търговци трябва да прехвърлят делата си от съда към Агенцията по вписванията. Колкото до останалите – търговски дружества и кооперации, които не са се съобразили с предписанията на закона (те били близо 567 хиляди), ще бъдат, образно казано, замразени (т.е. дейността им ще бъде прекратена) в очакване на процедура по ликвидация или несъстоятелност. Но това ще се случи не по-рано от 1.10.2012 г. – дотогава окръжните съдилища би трябвало да са готови със списъка на всички непререгистрирали се търговци и да го публикуват на страницата на Агенцията по вписванията в интернет. Когато това стане факт, всяко заинтересовано лице (всъщност кредитор) ще може да подаде заявление до съда, с което да поиска пререгистрация и ликвидация за своя длъжник. До този момент запорираните дружества няма да могат да се разпореждат със своето имущество и ще извършват плащания само към персонала си или за погасяване на публични задължения.
Частните кредитори
не влизат в списъка на привилегированите. Защото веднага след Нова година съдебните или изпълнителните дела, по които страна е неизряден и непререгистриран търговец, ще бъдат автоматично спрени. А кредиторите ще узнаят, че в срок до 1.01.2015 г. могат да си пробват късмета в евентуално производство по ликвидация. Поне на теория дотук нещата изглеждат добре подредени. Още повече че прозира някаква надежда така дълго чаканият корпоративен катарзис най-после да се случи у нас.
Прочистването на фирмените регистри
от фантомите обаче си има цена. И по всичко личи, че тя ще бъде несправедливо платена от кредиторите на отпадащите от пазара дружества. В голямата си част това са банки и финансови институции. Дори и бегъл прочит на преходните и заключителните разпоредби към Закона за търговския регистър, в който са описани процедурите по заличаване на непререгистриралите се компании, навява на мисълта, че депутатите не са мислили достатъчно, когато са гласували.
Законодателят, който се оказва майка за длъжника и мащеха за кредитора, е предвидил, че ако дружеството не разполага с имущество, което е достатъчно да покрие разноските по ликвидацията, те ще се заплащат авансово от лицето, което я е поискало. Такава е обичайната практика, стига длъжникът да не бе получил шанса необезпокоявано да се освобождава от имуществото си с ясната мисъл, че може никога да не се пререгистрира. Известна утеха за кредиторите е, че ако се стигне до удовлетворяване на вземанията им, ще си възстановят и направените допълнителни разходи. Лошото е, че шансовете това да се случи не са особено големи. Едва ли някой се заблуждава, че в отпадащите от регистъра дружества са останали много атрактивни активи. Допълнителна възможност за кредитора се крие в законовата разпоредба, която предвижда, че ако ликвидираното дружество, не разполага с имущество
може да се поиска откриване на производство по несъстоятелност
nbsp;
Ако съдът уважи такава молба, някои сделки, извършени след датата на неплатежоспособността могат да бъдат обявени за недействителни и част от източените активи да се върнат в масата на несъстоятелността. Отделна тема е кога и как ще бъде определена тази дата и дали назначеният от съда синдик ще признае вземането на кредитора.
Практиката показва също, че както при ликвидацията, така и при несъстоятелността съществува и реален риск длъжникът да се окаже кредитор сам на себе си. Достатъчно е само през последната една година той да е сключил поредица от сделки (или фиктивни сделки) със свързани с него търговски дружества. При положение, че сделките са били фиктивни за действителните кредитори ще остане единствено да посегнат към чашата със студена вода и да отпишат вземанията си като несъбираеми.
В този смисъл, непонятно е защо законодателите не посмяха или по-скоро не поискаха да въведат механизми, с които да принудят търговците да се пререгистрират в срок или поне да защитят превантивно интересите на кредиторите. Логично е да се зададе въпросът:
защо мораториумът върху сделки с недвижимо имущество
се въвежда едва след изтичането на крайния срок за пререгистрация? Какво пречеше подобно ограничение да бъде факт още с влизането в сила на Закона за търговския регистър и да отпада при пререгистрация?
Интересно би било да се разбере и колко от съдружниците или акционерите в непререгистрирали се дружества са учредили и вписали нови фирми през последните години? Струва си да се запитаме дали едно законово ограничаване за регистрирането на нови компании, когато старите все още не са пререгистрирани, не би свършило полезна работа? Сега практиката за събиране на активите в едно дружество, а на пасивите в друго продължава да действа безотказно в услуга на недобросъвестните длъжници.
Странно е също, че така и не бе проведена масирана информационна кампания по повод на изтичащия срок за пререгистрация. Може би обяснението е, че смяната на министерския караул във ведомството е разсеяло отговорните чиновници. Но то звучи нелепо.
Абсурдно е също така, че
в Закона за търговския регистър липсват санкции
за собствениците или законните представители на фирми, които не са пререгистрирали своите дружества, опитвайки се по този начин да си спестят погасяването на задълженията към своите кредитори. Вярно, че в чл. 40 ал (1) от Закона за търговския регистър е предвидено, че лице което е било длъжно да заяви за вписване обстоятелство или да обяви акт и не го е сторило, се наказва с глоба от 500 до 1000 лева. Но защо да го прави, след като пререгистрацията е право, а не задължение. Някои депутати от мнозинството в Народното събрание през последната година доста се упражняваха по темата криминализиране на умишления фалит и практическото му прилагане, но, както се вижда, безрезултатно. И ако умишленият банкрут, поне на хартия, е наказауем, то умишлената ликвидация (като се пропуска пререгистрирацията) се оказва в… духа на закона.
Въпросителните около заличавнето на фантомите, които тепърва ще изникват в практиката, съвсем не свършват дотук. Лошото е, че се накърняват най-вече интересите на кредитора. Не е ясно например
защо банките или лизинговите компании ще чакат девет месеца
докато окръжните съдилища извършат инвентаризация на непререгистриралите се дружества. И чак след това ще могат да поискат откриване на производство по ликвидация. Нима фактът, че една фирма не се е пререгистрирала, не може да се установи с издаването на едно обикновено Удостоверение за актуално състояние и на паралелна справка в Търговския регистър?
Повече от странна е и ситуацията, че кредиторът няма свободата да назначи свой представител за ликвидатор още когато подава заявлението до Окръжния съд за пререгистрация и ликвидация на длъжника. Сега, според Закона за търговския регистър, за такъв трябва да бъде назначен последният вписан законен представител на търговското дружество, което ще се ликвидира. И ако той не действа в интерес на кредиторите, е допустимо да се иска неговата замяна. Излиза, че лицата, които са довели дружеството до състояние на фактически фалит, не само няма да бъдат санкционирани, но и ще получават възнаграждение като ликвидатори… което ще се изплаща от кредиторите им.
При това положение няма да е чудно, ако многомилиардната междуфирмена задлъжнялост, както и процентът на лошите кредити набъбнат чувствително през 2012-а. А в същото време длъжниците спокойно ще изчезват от регистъра само за 60 секунди – през широко отворената врата на закона.
