Новата 2012-а ще е решителна за еврозоната и за потъналата в грижи Европа, сподели пред репортери главният икономист на Дойче Банк Томас Майер. Според него съдбата на общността е в ръцете на италианския премиер Марио Монти. Експертът очаква Италия, чийто публичен дълг е втори по големина след гръцкия, да изпадне в рецесия в началото на следващата година. И ако Рим не успее да осъществи на практика мерките за строги икономии и реформи, еврорегионът ще се разпадне.
В навечерието на коледните празници цял букет от видни експерти коментираха, че макар еврото да оцеля през 2011-а, дните му са преброени. Въпреки че цяла година европейските лидери предлагаха през годината мащабни програми за ликвидиране на кризата на държавния дълг в еврозоната, тя продължи да се задълбочава.
Кутията на Пандора
бе отворена на Европейския съвет в началото на февруари, когато германският канцлер Ангела Меркел (подкрепена от френския президент Никола Саркози) предложи пакт за конкурентоспособност на еврозоната. Испанският Ел Паис пък предупреди в статия на 7 февруари, че приемането на подобен пакт заплашва социалните традиции на повечето европейски държави и е още една стъпка извън паричния съюз към общо икономическо управление. В резюме това споразумение означава да се развържат заплатите от инфлацията (новата зависимост става заплати срещу производителност), да се ограничат бюджетните дефицити и публичните дългове със закон, да се хармонизира пенсионната възраст, да се договори обща данъчна база за корпорациите, да се изработи унифицирана спасителна стратегия за банки в беда, а на територията на общността да се признават придобитите в различните страни образование, степени и програми за обучение. Ел Паис обърна внимание, че има различни пътища към постигането на общо икономическо управление, но европейските лидери са избрали консервативния подход под влияние на управляващите десни партии в Германия и Франция и със съдействието на десни политици като президента на ЕС Херман ван Ромпой, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и вече бившия управител на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.
Междувременно се наложи
практиката да се правят по две съвещания на върха
едно с лидерите на всичките 27 страни членки на ЕС и друго (без десет от тях) – на ръководителите на еврорегиона. И макар това да прилича на поредната мистериозна част от процедурите в Брюксел, историците веднага заподозряха, че се слага началото на разделянето на ЕС на доминираща, корпоративна еврозона и на по-малка и по-либерална външна зона.
Всъщност страхът, че единната валута може да раздели Европа, има дълга история, тръгнала още от Пакта за стабилност и растеж от Маастрихт през 1992-ра, когато Германия изигра съдбоносна роля за единството на съюза. Тогавашните лидери на страната под ръководството на канцлера Хелмут Кол се противопоставиха на френската схема за икономическо правителство като противовес на ЕЦБ, защото се страхуваха да не бъде компрометирана нейната независимост. Преди въвеждането на единната европейска валута през 1999-а пък тогавашният министър на финансите на Великобритания Гордън Браун възропта срещу създаването на еврогрупа на финансовите министри без неговото участие. На което френският му колега Доминик Строс-Кан репликира, че при женитбата никой не кани чужди хора в спалнята… Напълно в стила на потъналия в сексуални скандали французин.
Саркози получи своя Европейски валутен фонд
на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 21 юли тази година. Тогава бе договорен втори спасителен пакет от кредити за Гърция с учудващо висок процент на участие на частните инвеститори. Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) пък получи нови правомощия и заприлича подозрително на европейски МВФ.
Новата спасителна програма за Атина предвиждаше заеми за 109 млрд. евро от EFSF и МВФ плюс други 50 млрд. евро от частни кредитори до 2014-а, осигурени чрез преструктуриране на съществуващите задължения на южната ни съседка. EFSF се сдоби с допълнителни превантивни пълномощия, за да не допусне кризата на държавния дълг в еврозоната да плъзне и към други страни. Фондът получи правото да купува държавни облигации на вторичните пазари (примерно от банки и застрахователи), за да подкрепя най-задлъжнелите страни от общността. И за да не стане това рутинен бизнес (на което твърдо се противопоставяше Германия), ЕЦБ първо трябва да определи обслужването на чии държавни задължения е под въпрос и всички членове на еврорегиона да одобрят покупката на книжата, включително и да имат и правото на вето – условия, сходни с тези на МВФ.
Поредният етап от европейския маратон
бе на 26 и 27 октомври, когато се проведе поредната двустепенна среща на лидерите на еврозоната и впоследствие – на ЕС, на която бяха взети няколко ключови решения.
Най-важният пробив беше доброволно приетото от частния сектор опрощаване на гръцкия дълг с 50%, за да можел той да стане управляем и да слезе до 120% от БВП до 2020-а. Лидерите на еврозоната потвърдиха и решението си Гърция да получи втори спасителен пакет в размер на 109 млрд. евро.
Другият ключов момент бе решението за увеличаване на финансовия потенциал на EFSF до около 1 трлн. евро без участието на ЕЦБ и без отделните страни членки от еврозоната да предоставят по-големи от вече гласуваните на 21 юли гаранции. Като източници на парични постъпления бяха идентифицирани МВФ с уговорката, че за целта ще трябва да се увеличи капиталът му, както и помощта от най-бързо развиващите се световни стопанства от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).
Третият стълб на пакета от мерки бе рекапитализацията на европейските банки със 106 млрд. евро до средата на 2012-а, с което те да постигнат 9% коефициент на капиталова адекватност на първичния си капитал, но след като преоценят вложенията си в държавни облигации съобразно пазарните котировки. Банките, които не изпълнят тези изисквания, ще трябва да ограничат плащанията на дивиденти и на премии. Процедурата по рекапитализация на банките ще започне със средства на самите кредитни институции. След това, в случай на недостиг, ще помогнат националните правителства. Накрая, ако и те не могат да се справят, ще се намеси EFSF, който ще осигури парите.
Европейските лидери се договориха и за ограничени промени на основните пактове на ЕС, които да подобрят управлението на еврорегиона, и натовариха президента на съюза Ван Ромпой да председателства срещите на високо равнище на еврозоната – роля, която той изпълнява от началото на кризата. Ромпой ще уведомява членовете на ЕС извън еврозоната за взетите решения от нейните членове.
Финалният акорд за тази година бе
споразумението 27 минус
както го определи председателят на ЕК Барозу, постигнато на поредната среща на върха на европейските лидери на 9 декември. Дългосрочната му цел, според авторите му – двойката Меркел – Саркози, е подписването на т. нар. фискален пакт. Той изисква от подкрепящите го правителства да държат структурните си бюджетни дефицити под 0.5% от БВП, създава механизъм за автоматични корекции на неизпълнението и предвижда въвеждането на новите мерки в националните законодателства. Освен това ще има по-настоятелен контрол върху данъчните системи и разходите на правителствата, които надхвърлят тавана на бюджетния си дефицит от 3% от БВП.
Този блестящ сценарий за подобрена версия на ЕС бе помрачен от ветото на Великобритания, която не желае промени на договорите за създаване на общността и е против прекомерно силната интеграция. Неотстъпчивостта на англичаните принуди европейските лидери да договорят по принцип подписването на междуправителствено споразумение, защото в него няма да участват всички страни членки на ЕС и то не може да е част от съществуващите договори. Рамката му трябва да е готова до март 2012-а. Според икономисти тази задача изглежда много амбициозна, защото е твърде възможно да не заработи на практика.
Евроскептикът Мартин Фелдстейн
водещ американски икономист от Харвардския университет, още през 1997-а се усъмни, че единната европейска валута ще има успех в дългосрочен план без политически и фискален съюз. Професорът обаче предсказа и още нещо – ако интеграцията в Европа се засили, за да подкрепи еврото, стресът от подобни усилия най-вероятно ще доведе до голямо напрежение и дори до конфликти на Стария континент.
Идващите месеци ще покажат дали ще се изострят нервите около новия поход на еврозоната към фискален съюз и дали ще има подривни действия, или новият пакт ще излекува боледуващата общност. В случай че той не успее да спаси еврото, не е ясно дали Берлин има нови предложения. През последните месеци се коментира, че Германия и други по-богати държави от еврорегиона са готови да създадат по-малък валутен съюз с по-висока степен на фискална координация без участието на по-слабите страни членки.
Великобритания подготвя извънредни мерки
в случай на разпадане на еврозоната, за да предотврати наплива на хора и пари от континента към Острова, от което се опасяват експертите.
Финансовото министерство дори е разработило кризисни планове, които да попречат на инвеститорите да прехвърлят огромни суми в брой от еврорегиона във Великобритания, което би довело до рязко поскъпване на британския паунд. Появиха се и слухове, че някои богати инвеститори и физически лица от страни като Гърция вече прехвърлят средства и купуват недвижими имоти в Лондон.
На 27 декември се разбра, че границите на Обединеното кралство също могат да бъдат затворени временно за икономически бегълци от Европа, ако евентуален срив на общността предизвика граждански вълнения на територията й. Английското външно министерство пък разработвало специални планове за спешна евакуация на хиляди британци от поразените държави. Министерството на отбраната също било в повишена готовност да помогне за спасяването на британски поданици, закъсали в потопени от хаос държави. (Бел. ред. – Подобни извънредни действия предприемали и други страни от ЕС. Преди десетина дни се появиха съобщения, че Португалия временно ще затвори границите си, ако страната изпадне от еврозоната.)
Според последните проучвания на мнението на членовете на Консервативната партия на Англия 54% от анкетираните искат страната да излезе от ЕС.
