Три сделки очертаха най-значимите събития в банковия сектор през отиващата си година. И това е напълно резонно, след като от доста време насам банки не бяха сменяли собствениците си. Като изключим локалните битки, свързани с още три банки, и постоянните усилия за преодоляване на проблема с лошите кредити, може да се каже, че банковата система запази своята стабилност и остана притегателен център за парите на фирмите и домакинствата.
Именно продажбите на ТЕКСИБАНК, НЛБ Банк и БАКБ обаче оставиха ярък отпечатък върху финансовия сектор през 2011-а.
Първата сделка през годината бе за ТЕКСИМБАНК. Един от големите й акционери Аркус – Лясковец, се оказа с финансови затруднения и не успя да даде необходимата финансова подкрепа на кредитната институция. Така още в началото на годината (със съдействието на управление Банков надзор в БНБ) започнаха преговори за влизането на нови акционери в кредитната институция.
През пролетта на 2011-а група инвеститори, сред които Датамакс на Божидар Григоров и Георги Маринов, компанията за управление на дългови портфейли Финанс Консултинг заедно със Сила Холдинг и Химимпорт инвест (структури на Химимпорт) придобиха
мажоритарния пакет акции в ТЕКСИМБАНК.
Общият пакет ценни книжа, който новите собственици контролират, е 67% от капитала на кредитната институция. С най-голям дял е Финанс Консултинг – 1 924 330 бр. акции, следвана от Сила холдинг – с 990 000 бр., Датамакс и Датамакс Систем Холдинг – общо с 905 892 бр. акции и Химимпорт инвест – с 905 845 бр. акции. От досегашните акционери в банката с най-голям пакет остана Павлина Найденова, която притежава 1 753 285 броя акции, или 17.53% от капитала й.
На проведеното на 1 юни общо събрание на кредитната институция бе избран нов надзорен съвет, в който влязоха бившият председател на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов, Павлина Найденова и Милен Марков – председател на пенсионноосигурителна компания Съгласие, в която, според последния публикуван в Търговския регистър списък на акционерите Химимпорт притежава директно 49.43% от капитала, а Финанс консултинг – близо 19.95 процента. Веднага след общото събрание бе назначен и новият управителен съвет на ТЕКСИМБАНК в който влязоха адвокат Иглика Логофетова – избрана за председател, Красимир Жилов и Мария Виделова, които са двамата изпълнителни директори, както и Мадлена Димова, Румяна Рускова и Анатолий Величков.
През септември в интервю за в. БАНКЕРЪ председателят на Управителния съвет Иглика Логофетова изложи основните моменти в
новата стратегия на банката
nbsp;
Една от амбициите ни е да разширим клоновата мрежа. Предвиждаме в следващите две години да разкрием още 30-40 клонове и офиси. Смятаме да развием картовите плащания, да обособим самостоятелна дирекция Частно банкиране, която да се занимава с управлението на активи и да предлага специални услуги на по-заможни клиенти. Ще засилим и партньорството си с небанкови финансови институции – застрахователни, пенсионни и други компании, което едновременно ще ни даде възможност за по широко присъствие на пазара и за предлагане на комбинирани финансови услуги на клиентите, заяви Логофетова. Всъщност задачата на ръководството е да извади ТЕКСИМБАНК от групата на най-малките кредитни институции в България и да развие бизнеса й, без да поема прекалено големи рискове.
Продажбата на НЛБ Банк
също мина без проблеми. Нейният мажоритарен акционер – Нова Люблянска Банка, която е най-голямата кредитна институция в Словения, имаше сериозни затруднения с повишаване на капиталовата си адекватност и бе принудена да продава дъщерните си поделения в чужбина. Самата НЛБ Банк бе влязла в спиралата на загубите, като приключи 2010-а с 14 млн. лв. отрицателен финансов резултат, а през първите шест месеца на 2011-а отчете още 2.4 млн. лв. загуба. При размер на активите от 136 млн. лв. и капитал от 20.5 млн. лв. тези загуби се очертаха като изключително обезпокоителни. Затова идването на нов и платежоспособен акционер бе възможно най-доброто решение за НЛБ Банк.
В средата на юни регистрираната в Холандия израелска компания Ти Би Ай Файненшъл Сървисиз обяви че купува НЛБ Банк от словенския й собственик. Управлението и преструктурирането на кредитната институция Ти Би Ай Файненшъл Сървисиз повери на мениджърите на българските си дружества Ти Би Ай Кредит и Ти Би Ай лизинг. В надзорния съвет на банката бяха избрани двамата изпълнителни директори на Ти Би Ай Кредит Валентин Гълъбов и Иво Георгиев и изпълнителният директор на Ти Би Ай Файненшъл Сървисиз Ариел Хасон. От публикуваните по-късно документи в Търговския регистър се вижда и какви са били
условията по сделката
Ти Би Ай Файненшъл Сървисиз купува 100% от акциите в банката за 15 млн. евро. Освен това предоставя още 2.5 млн. евро на създадената заедно със словенската банка специализирана компания за управление на активи, в която да бъдат прехвърлени проблемните кредити на НЛБ Банк. Словенците пък се ангажират да запазят в НЛБ Банк подчинен срочен дълг в размер на 6 млн. евро за срок от една до пет години. Има и други финансови условия, чиято цел е да се гарантира стабилността и ликвидността на кредитната институция.
През октомври новият собственик на НЛБ Банк увеличи капитала й с 8 млн. до 46.4 млн. лв., а през декември получи разрешение от БНБ да промени името й на Ти Би Ай Банк.
Според Валентин Гълъбов покупката на НЛБ Банк е паснала най-добре на предпочитанията на Ти Би Ай Файненшъл Сървисиз- да придобие кредитна институция на относително приемлива цена заради лиценза. Както самият той заяви в интервю за в. БАНКЕРЪ всичко останало – мрежа от клиенти, обучени служители и информационна система, Ти Би Ай Кредит и Ти Би Ай Лизинг вече го имат. Дейността им дотогава обаче се е финансирала или чрез кредитни линии или чрез облигационни заеми, което вече е доста скъпо удоволствие.
Нашата амбиция е да създадем банка, която да предлага услуги предимно за граждани и малки и средни предприятия – т. нар. ритейл банк. И тъй като имаме мрежата и инфраструктурата, както и доверието на клиентите за този бизнес, се надяваме, че освен при предоставянето на кредити това доверие и тези навици на клиентите ни ще се прехвърлят и при набирането на депозити. А депозити по закон може да приема само институция, притежаваща банков лиценз, обясни Гълъбов.
Най-динамичната и напрегната сделка през годината обаче бе
продажбата на БАКБ
За нея имаше трима кандидати – Централна кооперативна банка, инвестиционният фонд Експат Капитал, представлявана от бившия вицепремиер Николай Василев, и инвестиционният фонд на Цветелина Бориславова СиЕсАйЕф. До продажбата Българо-американска кредитна банка бе дъщерно дружество на една от най-големите кредитни институции в Ирландия Алайд Айриш Банк, която притежаваше 49.99% от капитала й. Около 33.4% пък бяха собственост на американския инвестиционен фонд Грамърси и на две негови офшорни компании – Грамърси Селект Мастърс Фънд и Дейта Инвестмънтс.
Ирландската банка изпадна в дълбока финансова криза още през 2010-а, а година по-късно тя получи държавна помощ и контролът й бе поет от правителството в Дъблин. Казано накратко, Алайд Айриш Банк бе национализирана. Паралелно с това ирландците търсеха купувачи на всички свои поделения в чужбина, в това число и на БАКБ, която от 2010-а отчиташе сериозни загуби заради срива на пазара на имотите и стагнацията в строителството у нас. За 2010-а отрицателният й финансов резултат достигна 14.3 млн. лева. При тези обстоятелства бе ясно, че ирландците не могат да поддържат своята българска структура и за нея бързо трябваше да се намери платежоспособен инвеститор.
Първи интерес към дела на ирландците – още през септември 2010-а, проявиха Централна кооперативна банка и Експат Капитал.
През пролетта на 2011-а дойде и офертата на фонда на Цветелина Бориславова СиЕсАйЕф. Тя бе в добра позиция, защото разполагаше с достатъчно собствени средства – от продажбата на дела си (16.1% от капитала) в СИБАНК тя получи 141 млн. лева. Злите езици говорят, че Бориславова е имала достъп и до резултатите от дю дилиджънса на БАКБ, който Експат Капитал направи, което й е позволило бързо да подготви офертата си. Не на последно място е и ореолът, който Бориславова има като близка до управляващите от ГЕРБ. Така или иначе ирландците избраха да преговарят именно с нея, а БНБ се оказа блакосклонна към кандидатурата й.
На 17 юни
Алайд Айриш Банк продаде 6 311 100 броя акции
от капитала на БАКБ на фонда на Бориславова за обща цена от 100 000 евро. Ден по-рано ирландците прехвърлиха на СиЕсАйЕф всички свои вземания по междубанкова кредитна линия, предоставена на БАКБ в размер на 25 млн. евро. Като част от сделката СиЕсАйЕф се ангажира да осигури финансиране за банката в размер до 35 млн. евро. Освен това СиЕсАй Еф прие да участва в увеличението на капитала на кредитната институция с 50 млн. лева. Това решение трябваше да бъде гласувано на общото събрание на акционерите, насрочено за 5 юли. За целта от фонда на Бориславова предложиха да се пусне нова емисия от 12 624 725 броя акции, всяка с номинал 1 лев, като всеки акционер да има възможност да закупи пакет, съответстващ на тогавашния му дял в капитала на банката, и да плати по 4 лв. за една ценна книга. Целта бе да се достигне размерът на препоръчания от БНБ собствен капитал на БАКБ от 50.5 млн. лева.
Цветелина Бориславова обаче бе неприятно изненадана от контраофертата на американския фонд Грамърси, който настоя новата емисия да е от 6 733 188 броя акции, всяка от които да се предлага по цена от 7.5 лева. Така в капитала на БАКБ отново щяха да влязат 50.5 млн. лева. На пръв поглед разлика с офертата на фонда на Бориславова нямаше, тъй като и в единия, и в другия случай препоръката на БНБ щеше да бъде изпълнена. От СиЕсАйЕф обаче заподозряха, че целта на американската интервенция е Грамърси да излезе от БАКБ със сериозна печалба.
Ето защо от 17 юни до датата на общото събрание на 5 юли последваха
няколко кръга преговори
между СиЕсАйЕф и представителите на Грамърси, на които – с посредничеството на БНБ, двете страни се опитаха да изгладят противоречията помежду си. В крайна сметка Бориславова успя да се наложи и на 5 юли общото събрание на БАКБ гласува капиталът й да бъде увеличен с 50.5 млн. лв., а акциите от новата емисия бъдат предложени по 4 лв. за ценна книга. В отговор представителите на Грамърси дори не се регистрираха за участие в общото събрание. Юристи обясниха, че ден преди провеждането му Комисията за защита на конкуренцията е пуснала писмо до БАКБ, в което се казва, че Грамърси не може да упражни правото си на глас, защото преди година заедно със свързаните си лица – Грамърси Селект Мастър Фънд и Дейтън Кепитъл, без разрешение от КЗК, е придобила контролен пакет акции в банката. Така американците вече не можеха да блокират СиЕсАйЕф и трябваше да приемат офертата на Бориславова.
При увеличението на капитала на БАКБ фондът на бизнес дамата, както се и очакваше, придоби контрола върху 56.37% от акциите на банката. И според изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа тя направи
търгово предложение
на останалите акционери да изкупи дяловете им по цена 4 лв. за една ценна книга. Офертата е в сила до средата на януари 2012-а, като се предполага, че Грамърси няма да се възползва от нея и ще запази дела си от 33.4% в кредитната институция. Междувременно Бориславова направи промени както в надзорния съвет, където лично тя зае председателското място, така и в мениджърския екип на банката, като смени почти целия му състав. От управителния съвет бяха освободени Димитър Вучев и Янита Загорова, които бяха наследени от ирландския собственик Алайд Айриш Банк. За изпълнителни директори бяха назначени Васил Симов, който е и председател на управителния съвет, и Таня Керемедчиева, а за членове на УС – Илиян Георгиев и правистката Силвия Кирилова. Илиян Георгиев ще ръководи и дирекция Кредитиране.
В началото на декември централата на БАКБ се премести в нов офис – сградата на ул. Славянска ‘b95 в столицата, срещу Министерството на финансите, където преди се помещаваше главната квартира на СИБАНК. Там Цветелина Бориславова представи и новия мениджърски екип. Според нея стратегията за развитие на БАКБ включва кредитирането на така наречения зелен бизнес и подкрепата на проекти, финансирани от еврофондовете. Банката ще наблегне на електронните услуги и широкото предлагане на кредитни и дебитни карти. Васил Симов смята, че този подход ще позволи бързото увеличаване на клиентите, без това да е свързано с големи инвестиционни разходи.
И за трите кредитни институции, които през 2011-а смениха собствениците си, обаче първостепенната задача е да излязат на печалба. Разбира се, това не може да бъде постигнато нито лесно, нито бързо. Вероятно и на трите банки ще им е необходима поне година и половина, за да изчистят натрупаните негативи. Но именно положителният финансов резултат ще е истинската индикация за техния успех.
