Годината започна със скандал. Ако трябва да сме точни, скандалът, с който приключи 2011-а, продължи и през 2012-а. Скандалът си има и име, и то е … Борисов – Дянков. За 22 години демократичен преход не бяхме виждали подобно нещо, премиерът да скастри пред репортери, че и да заплаши с уволнение финансовия си министър за това, че си е позволил да изрази позиция за един свой колега министър и за един бивш министър. Сякаш Дянков не е вицепремиер, който може да дава оценки за членовете на кабинета, а някакъв послушник от йезуитски орден.
Едва ли някой може да ни заподозре, че сме фенове на Дянков, но в случая той не заслужава гнева на премиера, който взе да избухва под път и над път, сервирайки ни поредната си порция гняв. Още повече че министър Дянков в случая не каза нищо компрометиращо някого. Но факт е, че той доста лесно влиза в медийни капани. Така беше преди време с участието му в предаването на Иван и Андрей, откъдето произлезе сблъсъкът му с вече бившия президент Първанов, така стана и сега – с изказването му в сутрешния блок на bTV.
Споменаванията на имена на министри едва ли е най-големият грях на Дянков. Далеч по-опасни са публичните му коментари, свързани с паричната политика, лихвите и други подобни, в които министърът с охота се впуска. Предновогодишното му изявление например, че банките трябва да намалят лихвите по кредитите, предизвика истинско омерзение сред банкерите. Тази тема освен че е интересна за медиите и изключително благодатна за политически спекулации, е втръснала до болка на финансовите мениджъри. За тях лихвите по кредитите са производни на икономическата конюнктура. И толкоз. Впрочем председателят на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян даде много точна характеристика на изявлението на Дянков. На 5 януари по Българското национално радио Хампарцумян заяви:
Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата, разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да е проблем, свързан с лихви, банки и така нататък, защото устройството на държавата е друго. Но, разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил.
Държавата, включително и г-н Дянков, има банка. Министърът на финансите е принципал на Банката за развитие и съвсем спокойно биха могли оттам да започнат с намаляването на лихвите. Но както виждате, не само че не са започнали, но няма и да го направят, защото пазарът не го позволява, смята Хампарцумян.
Прогнозата на банкерите
Няма съмнение, че темата с лихвите ще продължи да се предъвква както от политиците, така и от медиите, и то в съвсем непрофесионален план. Тя обаче много бързо ще отпадне от дневния ред, ако икономическата конюнктура в страната се подобри. А това ще стане, когато бизнесът започне да получава повече поръчки, да прави по-големи обороти, когато безработицата намалее, а плащанията спрат да се бавят.
За съжаление банковите мениджъри не очакват подобно благоприятно развитие на събитията. Според тях бизнес средата в България е в пряка зависимост от това, което се случва в Европа. Сигурни са обаче, че еврото няма да рухне. Обезпокоени са от факта, че все още няма яснота какви ще са конкретните механизми, които ЕС и най-вече държавите от еврозоната ще договорят, за да се преодолее кризата на държавните дългове. Повечето банкови мениджъри са на мнение, че докато няма яснота по тези въпроси, много трудно могат да се правят прогнози за развитието на бизнеса в България.
Като цяло мениджърите на кредитните институции у нас не са големи оптимисти. Според тях банките ще продължат да водят политика на свръхликвидност, за да гарантират стабилността си и да защитят интересите на вложителите си, поне през тази и следващата година. А това на свой ред означава замразяване или слаби флуктуации на лихвените равнища както по влоговете, така и по предоставяните заеми. Кредитната дейност няма да се активира, което значи, че заеми ще се отпускат в рамките на събраните погасителни вноски. Всичко това навежда на мисълта, че банковите печалби ще са по-малки и е почти сигурно, че ще бъдат реинвестирани в собствения капитал на кредитните институции. Казано накратко, банковият сектор през 2012-а няма да се различава съществено от това, което бе през 2011-а.
Няколко са по-важните събития, които се очаква да се случат в него. До края на януари ще излязат
резултатите от търговото предложение на БАКБ
Както в. БАНКЕРЪ вече писа в края на 2011-а, фондът на Цветелина Бориславова СиЕсАйЕФ, който притежава 56.37% от капитала на кредитната институция, предложи на останалите акционери да изкупи акциите им по цена 4 лв. за една ценна книга. Очакванията са, че офертата няма да доведе до драматични промени в акционерната структура на БАКБ, защото американският инвестиционен фонд Грамърси, който държи блокиращата квота (една трета от капитала), засега не смята да излиза от банката.
Към края на април ще стане ясна и
съдбата на ИНВЕСТБАНК
БНБ задължи собственика й Петя Славова да вдигне капитала й с 50 млн. лева. На 19 октомври 2011-а общото събрание на кредитната институция взе решение за увеличението му с 50 млн. лв. и според изискванията на Търговския закон то трябва да бъде изпълнено в срок от шест месеца. До края на годината обаче Славова предпочиташе да оказва капиталова подкрепа на банката си чрез подчинен срочен дълг, който по твърдение на запознати произхожда от български и чуждестрани инвеститори. За момента набраните чрез такива инструменти средства са достатъчни, за да се осигури стабилността на банката. Използването на подчинен срочен дълг обаче не отменя ангажимента за вноска в акционерния капитал. Въпросът тук е: дали Славова може да извади собствени средства, за да осигури необходимите 50 млн. лв., или ще привлече нов инвеститор. Има и друга опция – да се договори с компаниите, предоставили й подчинен срочен дълг, да трансформират част от него в акционерен капитал. Не е тайна, че Славова не желае да дели властта в банката с друг акционер, но тук не става въпрос за желания, а за финансови възможности. И ако двете неща се разминат драстично, БНБ ще вземе нещата в свои ръце, за да реши въпроса, включително може да прибегне и до смяна на собствеността.
Третото очаквано голямо събитие през 2012-а е
консолидацията
между Юробанк И Еф Джи България и клона на Алфа Банк у нас. Тя ще е резултат от обединението на гръцките майки на двете банки.
Плановете са сливането в България да стане до края на 2012-а, но никой не може да каже какви ще са конкретните срокове. Причината е, че самите банки в южната ни съседка все още очакват да получат всички необходими разрешения за сливането си. Едва след това ще бъде назначен консултант по консолидацията и ще се разработят конкретни срокове за процедурите по обединението както за Гърция, така и за отделните държави, в които двете банки имат свои поделения.
В България консолидацията на двете структури ще създаде кредитна институция с активи от близо 8 млрд. лв. – третата по големина в страната. Много по-важно е при сливането е обаче за чия сметка ще мине немалката загуба на клона на Алфа Банк, която за деветте месеца на 2011-а е 30 млн. лева – най-голямата като абсолютен размер в целия банков сектор у нас. Логичното решение е тя да бъде прехвърлена в баланса на обединената гръцка кредитна институция или поне да бъде покрита с увеличение на капитала на консолидираната банка в България. Но пък на фона на неблагоприятната конюнктура в южната ни съседка няма да е учудващо, ако Юробанк И Еф Джи България бъде натоварена с покриването на въпросната загуба.
Като цяло трите събития, за които стана дума, няма да доведат до каквато и да е промяна в общото поведение на банковата система у нас. По-тъжното е, че няма изгледи тя да излезе от сегашния фризер на стабилността.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
