Ангел Джалъзов е роден е на 5 май 1972 г. в гр. Пазарджик. Притежава магистърска степен по право от СУ “Св.Климент Охридски и магистърска степен по международни финанси и мениджмънт от Университета в Амстердам, Холандия, както и следдипломна квалификация по европейско право от Университета в Страсбург, Франция.
В периода 1996-2003 г. заема последователно длъжностите на стажант съдия в Софийския окръжен съд, юрисконсулт на СОМАТ, експерт по европейска интеграция и право в МОСВ, инвестиционен мениджър в TBD Fund и директор правен отдел в JDamp;MG. От 2003 до 2007 г. изпълнява функциите на изпълнителен директор и председател на съвета на директорите в управляващо дружество КD Investments и инвестиционно дружество KD Pelikan, част от международната финансова група – KD Group. От 2007 до юни 2009 г. е изпълнителен директор последователно на Capital Dynamics-Bulgaria и Еuro-Phoenix Financial Advisors -South Europe.
Владее английски, немски, руски и холандски език.
nbsp;
nbsp;
Г-н Джалъзов, къде най-често се бърка при оценката на доходността от пенсионните схеми и защо постоянно се истеризира на тема загуби?
– Доходността на пенсионните фондове трябва да бъде разглеждана в по-дългосрочен хоризонт, тъй като спестяванията в такива фондове имат дългосрочен характер. Освен това тези фондове могат да инвестират част от парите си в дялови ценни книжа, характеризиращи се с по-големи отклонения в доходността за кратки периоди. През периоди на значителна несигурност, какъвто е започналият от началото на 2008 г., е трудно да се открият класове активи с умерена положителна доходност, отговарящи на определените законови изисквания. Ако доходността на повечето разрешени за покупка класове активи е в определени рамки (напр. отрицателна) за определен период от време, е трудно да си представим, че портфейлът на фонда ще се представи значително по-добре за същия период.
За да се измерва качеството на управление на фондовете, е подходящо да се използва отправен измерител (бенчмарк) като еталонен портфейл, чиято доходност да се сравнява с постигнатата от съответния фонд.
Инфлацията, макар и оказваща значително влияние върху покупателната стойност на средствата по партидите на осигурените лица, е външен фактор, който не е под контрола на пенсионните дружества. А с управлението на инвестициите се цели постигането на по-висока доходност от инфлацията в страната. Въпреки това резултатите могат да бъдат положителни само при наличието на инфлация в умерени граници и постигната по-висока доходност от разрешените за инвестиции инструменти.
Има ли фондове, които спекулирайки на борсата, вдигат доходността си в последните работни дни на годината, каквито случаи имаше преди години?
– Оценката на активите на пенсионните фондове се проверява ежедневно от управление Осигурителен надзор на КФН. С помощта на автоматизиран софтуер се прави изчерпателна проверка за оценките на най-рисковите активи със занижена ликвидност. При открояване на инвестиции със съмнения за по-високи от справедливите оценки с пенсионните дружества се води диалог, като КФН изисква прилагането на принципа на предпазливостта, изразяващ се в ненадценяване на активи. Пенсионноосигурителните дружества са наясно с този фокус в дейността на управление Осигурителен надзор, което оказва превантивен ефект върху опитите някои активи да се надценяват.
Може ли и как се манипулира доходност?
– Въпреки изброеното, и поради недостатъчно активния и развит капиталов пазар в страната ни завишаването на някои оценки на активи и съответно на доходността на някои пенсионни фондове е проблем. Върху него постоянно се работи, за да се намалят възможностите за манипулации, да се предоставя достоверна информация на осигурените лица и да се събират адекватни такси като приходи за управляващите пенсионноосигурителни дружества.
Какви са най-фрапиращите нарушения във фондовете при ваши проверки?
– От началото на 2011 г. досега най-голям брой нарушения са установени на няколко нормативни акта по допълнително пенсионно осигуряване. Има например 10 случая на неспазване на задължението пенсионносигурителното дружество да развива дейността си в съответствие с правилника за организацията и дейността на съответния фонд. Също толкова нарушения има на забраната пенсионносигурителното дружество да инвестира средствата на управляваните от него пенсионни фондове в ценни книжа, издадени от свързани с пенсионносигурителното дружество лица. Констатирали сме девет нарушения на задължението пенсионносигурителното дружество да разгледа възраженията на осигуреното лице по постановен отказ за прехвърляне, като вземе предвид всички представени писмени доказателства. Установили сме три отказа за разглеждане на заявление за прехвърляне, без да съществува нормативно установено основание за отказ. За тези нарушения са съставени актове за установяване на административно нарушение и са издадени наказателни постановления, които са обжалвани. Образуваните във връзка с жалбите съдебни дела не са приключили.
Очертайте обсега на смекчаване на рестрикциите с цел да се повишава доходността на инвестиционните инструменти? Какво показват разчетите ви – до какъв ръст на дохода би могло да доведе това?
– На първо място ще отбележа, че с подготвените промени в Кодекса за социално осигуряване се предлага разширяване на кръга на допустимите финансови инструменти, в които пенсионните фондове могат да влагат парите на осигурените. Целта е да се предоставят по-широки инвестиционни възможности за нарастващите средства на пенсионните фондове и да се постигне по-добра диверсификация на портфейлите им. Въвежда се възможност за инвестиране в някои нови инструменти – напр. дългови ценни книжа на международни финансови институции; акции, предлагани при условията на първично публично предлагане; варанти по акции, търгувани на регулирани пазари, както и дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лица, отговарящи на определени изисквания на Директива 2011/61/ЕС.
Освен това се предлагат промени в инвестиционните ограничения за задължителните пенсионни фондове. Така например да се въведе ограничение за инвестиции в дългови ценни книжа без инвестиционен рейтинг. За да се намали рискът от концентриране на инвестициите на пенсионните фондове в определени финансови инструменти, се предлага до 10 на сто от активите на задължителните фондове да могат да се инвестират в книжата на една група от дружества. За доброволните пенсионни фондове този процент е двадесет.
Въвежда се общ лимит за инвестициите в корпоративни облигации, търгувани на регулирани пазари, в размер до 50 на сто от активите на задължителните пенсионни фондове. Завишават се отделните лимити за инвестиране в акции, права, варанти и дялове на колективни инвестиционни схеми. Същевременно, за да се минимизират рисковите инструменти, се въвежда общо ограничение за инвестиране в дялови ценни книжа до 40 на сто от активите на фонда. Предвиждат се отделни ограничения и за новите финансови инструменти.
По отношение на сделките с опции, сключвани с цел да се хеджират рисковете, свързани с инвестиции на пенсионните фондове, се дава възможност за сключване на сделки с опции извън регулирания пазар. Това обаче ще бъде съпроводено с допълнителни изисквания към насрещната страна с цел да се намали рискът от неизпълнение на нейните задължения. Опциите и фючърсите, търгувани на регулирани пазари, са стандартизирани продукти, които много често не отговарят на потребностите за хеджиране на пенсионните фондове. На извънрегулираните пазари могат да се създават хеджиращи инструменти съгласно специфичните изисквания на всеки инвеститор, което от своя страна води до по-ефективно хеджиране и до намаляване на разходите по хеджирането.
Какви мерки предприемате, за да се заздрави финансовата дисциплина?
– За да се осигури по-добро управление на пенсионните фондове, се предвижда въвеждане на изисквания към инвестиционната дейност на пенсионноосигурителните дружества и към звената, които я осъществяват – инвестиционното звено и звеното по управление на рисковете. Засилват се също така изискванията към вътрешния контрол. Въвежда се задължение за пенсионноосигурителното дружество да следи постоянно за възникването на конфликти на интереси в процеса на инвестиране на средствата на пенсионните фондове, като за целта спазва своите вътрешни правила, както и правилата за личните сделки на лицата, работещи за него.
И накрая, по отношение на инвестициите на доброволните пенсионни фондове ще отбележа, че се запазва по-либералният режим в сравнение с този на задължителните фондове.
