Появата на първите евробанкноти и монети на 1 януари 2002-а бе съпроводена със среднощна заря, с хвалебствени слова на политици и с радостни тълпи от хора, които горяха от желание да докоснат новите пари.
Това е нашата валута и тя ще е символ на европейското единство и мощ, предрече тогавашният премиер на Франция Лионел Жоспен. И добави: Досега ние казвахме: Кралят е мъртъв, да живее кралят. Сега можем да кажем: Сбогом франк, да живее еврото.
Точно преди десет години 12 държави от Стария континент се разделиха с националните си парични единици и приеха за разплащателно средство единната европейска валута. Това бяха Германия, Франция, Австрия, Белгия, Финландия, Италия, Испания, Португалия, Холандия, Ирландия, Люксембург и Гърция. По-късно към тях се присъединиха Словения, Кипър, Малта и Словакия, а на 1 януари 2011-а – и Естония. Други шест европейски държави получиха разрешение да използват еврото, макар че не са членки на Европейския съюз – Андора, Косово, Монако, Черна гора, Сан Марино и Ватиканът.
Десет години по-късно, на 1 януари 2012-а, настроението е мрачно. Не планираме специално празненство за случая, защото еврото не е въведено с тази цел, а и ние не сме се събрали да празнуваме различни неща, заяви сухо пред репортери в Брюксел говорителят на Европейската комисия Оливие Бейли. Мненията на политиците за единната европейска валута пък варират от полюса на успеха до полюса на пълния провал.
Четири години преди физическата поява на еврото – като банкноти и монети, през 1998-а, бе основана Европейската централна банка по образ и подобие на германската Бундесбанк. Това бе изричното изискване на тогавашното германско правителство, за да се гарантира монетарната стабилност. И ако като показатели за оценка се приемат инфлацията и валутният курс, то еврото може да мине за успешно начинание.
През първия си ден на търговия на валутните пазари – на 4 януари 1999-а, европейската парична единица се разменяше срещу около 1.18 щ. долара за едно евро. След което настъпи остър срив и през октомври 2000 г. тя потъна до 82.3 щ. цента. Последваха масирани координирани интервенции на най-големите световни централни банки и валутата бе върната в правия път, за да достигне 1.6038 щ. долара за едно евро през юли 2008-а.
Валутните пазари обаче имат изключително остър нюх, за да усетят дали политиците са на прав път, когато разширяват еврозоната. А според Тео Вайгел, финансов министър на Германия през 90-те години на ХХ век, участвал в преговорите за въвеждане на еврото, Гърция изобщо не е трябвало да бъде допусната до валутния съюз. Според него няма проблем с валутата, а със специфични държави с финансови проблеми, причинени от кризите през последните 80 години и от грешки на техните правителства. С други думи, сегашната криза не е криза на еврото.
Действително, въпреки дълговите проблеми на еврозоната, единната европейска валута успя да се утвърди и да спести на компаниите милиарди, които биха отишли за комисиони по валутни операции. Тя помогна за бума на износа на Германия и осигури на периферните европейски държави ниски лихвени проценти за дълъг период от време. Нещо повече, за краткия си живот досега еврото се превърна във втората по важност световна резервна валута след щатския долар. И въпреки турбуленциите остана стабилна към зелените пари и днес котировките й са с грубо 9% над средната им стойност от времето на търговския дебют през 1999-а.
Икономисти прогнозират сваляне на базовата лихва на общността до 0.5% още през това тримесечие. Основание им дават последните публикувани фундаментални показатели на еврорегиона. Годишната инфлация през декември 2011-а се е понижила до 2.8 процента. Сборният индекс, отчитащ активността в сектора на услугите и на производството, е останал под 50 пункта, което е белег за спад в тези области. Безработицата в Испания е почти 23% на сезонно коригирана база. А индивидуалното потребление на французите се е свило с 0.1% през ноември спрямо октомври 2011-а и с 2.1% на годишна база. Единствен остров на умерен оптимизъм остава Германия, където декемврийската безработица е намаляла до 6.8 процента. А броят на безработните е 2.976 млн. души – най-нисък от 1991-а досега.
