Правителството на Швейцария назначи на 11 януари специална комисия, която да проучи възможностите за подобряване на надзора на централната банка. Това е първата решителна стъпка, след като в началото на седмицата нейният управител Филип Хилдебранд се оттегли от поста си.
Евелин Видмер-Шлумпф – финансов министър и държавен глава за тази година (съгласно швейцарските закони за ротационно управление) – обяви, че комисията ще преразгледа подялбата на отговорностите между кабинета и надзорния съвет на Швейцарската национална банка, за да прецени дали не могат да се внесат подобрения. В момента председателят на институцията се назначава от правителството, а 11-членният банков съвет, съставен предимно от регионални политици, контролира централната банка.
Досегашният управител на Швейцарската национална банка се оттегли, защото не успя да даде окончателно и неопровержимо доказателство, че не е знаел за валутна сделка на своята съпруга.
Вестник БАНКЕРЪ описа подробно в миналия си брой финансовата активност на нежната половинка на банкера – Кашия. Впечатлена от изключително ниската цена на щатската към швейцарската валута, дамата купила на 15 август 2011-а 504 хил. щ. долара. На 5 септември Националната банка на Швейцария взе поредните мерки, за да ограничи поскъпването на местната парична единица, като включително определи таван от 1.20 франка за едно евро, който се закле да защитава на всяка цена с неограничен по размер интервенции на валутните пазари. В резултат франкът поевтиня значително, а госпожа Хилдебранд , която е продала през октомври купените два месеца по-рано долари, е реализирала 75 хил. шв. франка печалба от операцията.
Сделката е абсолютно резонна за всеки експерт от бранша, особено за човек с опита на Кашия, която е бивш служител на американския хеджингов фонд Moor Capital Management. Тя обаче е много спорна за член на семейството на всеки изпълнителен директор на централната банка, която определя паричната политика на страната си. В тази връзка господин Хилдебранд заяви твърдо, че не е знаел за акцията на съпругата си. Публикуваните по-късно електронни писма, разменени между него и частния му финансов консултант Феликс Шойбер от обслужващата фамилията Банк Саразен, обаче опровергават тази теза. От тях става ясно, че часове преди проблемната операция банкерът е наредил покупката на акции за общо 75 хил. шв. франка в двете най-големи швейцарски фармацевтични компании Новартис и Рош, както и в международната група от нефтения бранш Уедърфорд интърнешънъл. От 15 август 2011-а досега акциите на Новартис са поскъпнали с 24%, на Рош – с 27, а на Уедърфорд – с 6.1 процента. Освен това Хилдебранд е споделил, че иска да увеличи размера на вложенията си в щатски долари, но ще остави на съпругата си да реши какво точно да направи.
Подобни мащабни финансови операции са учудващи от гледна точка на позицията на Хилдебранд , и то точно в момент на турбуленции на валутните пазари и масовото насочване на инвеститорите към швейцарския франк – традиционното спасително убежище в периоди на смут.
Разследване на швейцарското правителство и на централната банка (ангажирала за целта одиторската компания ПрайсУотърхаус Купърс) обаче показват, че банковият шеф е действал съгласно вътрешните банкови наредби за финансовите транзакции на висшите изпълнителни директори. Правилникът от четири страници, който се отнася за тричленния управителен борд и за тримата им заместници, позволява значителна финансова свобода. Забранено е единствено използването на вътрешна информация за лично облагодетелстване и притежаването на акции в швейцарски банки или на техни производни финансови инструменти. Разрешени са обаче инвестициите в други акции, злато и книжа с фиксиран доход. Освен това не се изисква портфейлите на банковите ръководители да се управляват пасивно от трета страна, а се разрешават директни покупки и продажби, при условие че активите се държат минимум шест месеца след като са придобити.
В този смисъл Хилдебранд е чист. Той обаче е специален случай сред централните банкери от гледна точка на опита му като бивш мениджър на хеджингов фонд и на значителното му персонално състояние.
Управлението на Националната банка на Швейцария е поверено временно на заместника на Хилдебранд – Томас Йордан, който може да стане и титуляр, ако бъде одобрен от правителството. На него се пада тежката задача да затегне правилата за финансовите транзакции на висшия банков мениджмънт, за да предотврати бъдещи недоразумения.
Филип Хилдебранд не е единствената жертва на спорни действия. Ернст Велтеке, който оглавяваше германската Бундесбанк преди Аксел Вебер, подаде оставка през 2004-а, след като се разбра, че се е възползвал от гостоприемството на Дрезден Банк и на Баейрише моторен верке, поели разходите за почивка на семейството му. Година по-късно от кормилото на Банка д’Италия се оттегли Антонио Фацио, заплашен от две криминални разследвания за ролята му в битките за поглъщания на италиански кредитори.
