На 18 януари православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден.
Атанасий е роден през 295 г. в столицата на Египет – Александрия. На 23 г. той участва във Вселенския събор в Никея, а пет години по-късно става Александрийски архиепископ.
Прозвището Велик Атанасий получава заради борбата си срещу учението на свещеника Арий, отричащ същността на Бог-Отец и Бог-Син. Затова Александрийският епископ е наречен баща на православието.
В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: Иди си, зимо, идвай, лято! Затова празникът е известен и като Среди зима.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Днес ще почерпят всички с името Атанас (от гръцки атанатос – безсмъртен), Атанаска, Анастас, Таско, Наско, Начо, Трайко, Танко, Таню, Танка, Тинка, Наца, Живко, Траян, Траяна и Трайка.
Да са живи и здрави всички именници!












