Новият президент Росен Плевнелиев се врече, че първият указ, който ще издаде като държавен глава, ще е за отзоваване на посланиците с досиета. И сигурно ще го направи, но мотивите едва ли ще бъдат свързани с принадлежността на въпросните дипломати към държавна сигурност. Причината е, че Конституционният съд вече се произнесе по казуса и излезе с решение. Той отмени текстовете от Закона за дипломатическата служба, с които се въвеждаше забрана за бившите сътрудници на Държавна сигурност (ДС) да стават посланици и консули или да заемат други публични длъжности в дипломатическата служба. Ако Плевнелиев все пак подпише укази за отзоваване на дипломати с лустрационни мотиви, няма съмнение, че засегнатите ще обжалват пред Конституционния съд и ако указите бъдат обявени за противоконституционни (което е почти сигурно), новият президент ще се превърне в нарушител на основния закон в държавата. При това положение се задейства чл.103 от конституцията, според който президент, който наруши основния закон, трябва да бъде отстранен от поста си. Депутатът от БСП Любен Корнезов още в края на ноември предупреди Плевнелиев за капана, в който би могло да го вкара неистовото желание на външния министър Николай Младенов за разчистване на посолствата от кадри на ДС. Аргументите на Корнезов са правно издържани – законите трябва да се спазват. Всяко действие в друга посока е аматьорски напън и обикновено пъчене. Ако Младенов наистина искаше да се справи с този проблем, можеше да намери приемлива юридическа форма и да избегне конфуза, които изглеждаше предизвестен и логичен резултат от неговата самоувереност.
Алибито реформа
Две години слушаме за реформи във външно министерство за посланици с ДС минало, които трябва да се завърнат в България, и за бърза писта, по която млади дипломати ще правят кариера и ще представят България пред света. Откакто през януари 2010 Николай Младенов смени Румяна Желева и стана дипломат №1 на България, във външно непрекъснато се тресат от поредната ножица на щатовете, от промени в закона за дипломатическата служба, от ремонти на устройствения правилник.
Това, за което в министерството на Младенов най-малко се говори и мисли, е външната политика на България. Аргументи в подкрепа на твърдението не е трудно да се открият. Достатъчно е да се погледне къде са били официалните посещения на премиера ни от началото на мандата, да се преброят посолствата ни без посланици (в момента те са около 50) и да се види хаосът в министерството, където настойчиво се питат има ли пилот в самолета. Ако се съди по продължаващите напъни за реформи, може да се надяваме, че все пак пилот има, но той все още тренира. И не е ясно дали ако тренировките му продължат до края на мандата на ГЕРБ, щетите няма да са по-малко и малки, отколкото ако отлепи от пистата…
Фактите
Няма съмнение, че външното министерство трябва да бъде реформирано. За съжаление обаче след Стоян Ганев, Николай Младенов повтаря погрешните му стъпки. Резултатът със сигурност ще е същият – следващият, който ще поеме външно министерство, трябва да преодолява щетите. Две години Николай Младенов убедително доказва, че реформата в МВнР е сведена до промяна на трийсетина текстове в Закона за дипломатическата служба, нов устройствен правилник, който ще позволи съкращаването на 130 щата във ведомството му и смъкване нивото на дипломатическото ни представителство по света. Дипломати коментират и безпрецедентната липса дори на една среща на министъра с българските посланици, на която по традиция се обсъждат приоритетите във външната ни политика и се изслушва предложения и мнения.
Втора година министерството занимава обществото с отзоваването на посланиците, свързани с ДС, а в същото време нищо не е направено за смяна на дипломатите,чиито мандати отдавна са изтекли. Парадоксално е, че все още няма издадени укази за освобождаването на шефа на кабинета на Николай Младенов Валери Рачев от посланическия пост в Ирак. Както и на постоянния секретар на министерството Ради Найденов от Австрия. Няма указ за освобождаването на Здравко Попов като дипломат №1 на България в Прага.
Необясними кадрови решения
Най-безпроблемно Младенов се справи с генералните консули, за които нямаше нужда от президентски укази. За първи път външното министерство избра чрез конкурс нови консули, но доста от решенията на комисията се оказаха, меко казано, странни. Лъснаха и предварително поети ангажименти за устройване на разни протежета – като това на Антоанета Бойчева от фондация Ханс Зайдел, смятана за приближена на вицепремиера Цветан Цветанов. Соченият за фаворит за този пост – бившият шеф на радиото Александър Велев, оглави консулството ни в Истанбул, а дипломатът Любомир Попов е в Одрин. Странно кадрово решение прати месеци след назначаването им за техни помощници осветените вече като сътрудници на ДС бивши генерални консули в Истанбул и Одрин. Това доказа, че упражнението с отзоваването на генералните консули, свързани с ДС, е направено, за да се назначат близки до новата власт хора. По всичко личи, че същото ще се случи и с посланиците. Вече се завъртяха в публичното пространство няколко имена на кандидати. Сред тях са това на сините Владимир Кисьов, Димо Гяуров, депутатите от ГЕРБ Ирена Соколова и Красимир Минчев. Дясната ръка на Николай Младенов във външно Валери Рачев нямал нищо против да замине за Лондон…
Процедурата за назначаване на нови посланици няма да е по-различна от предишните. За номинациите отдавна текат пазарлъци, а основният критерий е наш човек. Най-голяма ще е битката за т.нар. 20-процентна политическа квота, от която се очаква да се назначат осмина, които питат къде е стаята на агремана. Неприятностите на Младенов ще дойдат в момента, в който се опита да вкара в Министерския съвет списъците с предложения. До този момент посланическото кадруване не е обсъждано с Бойко Борисов, а това, както знаем, е доста авантюристичен подход.
Да продаваш имоти в криза
Едно от най-странните решения на външното министерство е да продаде 13 имота зад граница през тази година. Странно е, защото дори онези, които никога не са се занимавали с финанси, знаят, че в криза недвижими имоти не се продават.
България притежава 220 имота в 72 държави, от които по предназначение се ползват около 67 процента. Средната възраст на сградите е около 45 години. Сега МВнР търси купувачи за сградата на бившето посолство и търговското представителство в столицата на Замбия – Лусака, на две посолствата в Южна Америка – в Кито – Еквадор, и в Богота – Колумбия. В Мексико ще продава апартаменти, ползвани от дипломатите ни. Посолството ни в Судан, двуетажната сграда на мисията в Хартум, както и земята от близо декар около нея също са извадени на тезгяха за продан. Купувачи чакат и три сгради от бившия комплекс на посолство ни в Бон. В Гана продава два имота, в списъка е и генералното ни консулство в Мюнхен, както и търговското ни представителство в Копенхаген.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Посланици с ДС-минало чакат отзоваване
Почти сигурно е, че ще бъде намерен начин за отзоваване на посланици, оповестени като сътрудници на Държавна сигурност. Друг е въпросът дали всички ще бъдат сменени, или за пореден път ще бъдат разделени по критерия наши и чужди, т.е. назначени по времето на предишния външен министър Ивайло Калфин.
С ДС-минало се оказаха постоянният ни представител в ООН Райко Райчев, посланиците в Москва – Пламен Грозданов, в Катар – Николай Иванов; във Ватикана – Никола Калудов; в Лондон – Любомир Кючуков; в Токио – Любомир Тодоров; в Берлин – Иво Петров; в Мадрид – Иван Христов; в Лисабон – Иван Иванов; в Стокхолм – Иван Цветков; в Кайро и Арабската лига – Иван Гайтанджиев; в Китай – Георги Пейчинов; в Женева – Ганчо Ганев; в Букурещ – Валентин Радомирски, в Рим -Атанас Младенов; в Атина – Андрей Караславов, в Белград – Георги Димитров, в Хага – Златин Тръпков.
С досиета се оказаха и назначените от Николай Младенов – Красимир Тулечки (в Турция), Боби Бобев (в Косово), и Раковски Лашев (в Скопие).
nbsp;
Клюки от кулоарите
Една от най-коментираните теми във външно министерство е кариерното развитие на Николай Младенов, който успя да заслужи ироничното отношение на мнозина от дипломатите ни. Служители на ведомството твърдят, че Младенов наскоро се разделил с амбицията да стане заместник генерален секретар на ООН. След това му се наложило да се прости и с илюзията, че би могъл да се пласира като върховен представител на световната организация и специален представител на ЕС в Босна. Такъв бе от 2007 до 2009 г. сегашният външен министър на Словакия Мирослав Лайчак. Последната и най-прясна идея на Николай Младенов била да създаде и оглави фондация, която да поеме демократичните промени в Арабския свят.
