След обявяване на независимостта на Косово от местния парламент еуфорията на косоварите беше неудържима. По бул. Бил Клинтън в центъра на столицата Прищина дефилираха колони от автомобили с надути клаксони и развети албански знамена. Пиянството на един народ в такива случаи обаче преминава бързо. Каква е равносметката днес?
За съжаление на правителството, оглавявано от бившия командир от Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи, тя е, меко казано, отрезвяваща. На първо място, Сърбия категорично отказва да приеме загубата на 15 % от своята национална територия. Русия, която е най-големият външнополитически съюзник на Белград, продължава да блокира членството на Косово в Организацията на обединените нации (ООН), а повече от половината страни членки в световната организация засега също не признават косовската независимост. В Европейския съюз по този жизненоважен за Прищина въпрос липсва консенсус, като пет от държавите членки, а именно Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция подкрепиха позицията на сръбското правителство.
Поради всичко това Косово на практика все още не може да се похвали с някои основни характеристики на държавния суверенитет. В допълнение, след като през декември 2010-а най-после паднаха визовите ограничения за Албания и Босна и Херцеговина, най-младата страна на Балканите остана единствената в региона, чиито граждани все още нямат право на безвизово пътуване в т.нар. Шенгенско пространство. В резултат косоварите продължават да плащат между 35 и 60 евро за виза, въпреки че средната им месечна заплата не надхвърля 200 евро, а 40% от населението нямат постоянна работа. В този контекст едва ли е учудващо, че дори местните хора започнаха все по-често да наричат Косово черна дупка и гетото на Югоизточна Европа.
В желанието си да намери изход от тази ситуация Европейската комисия реши да започне разговори с правителството на Тачи за отмяна на туристическите визи за косовските граждани. По този повод на 19 януари комисарят по правосъдието Сесилия Малмстрьом посети Прищина и се срещна с представители на косовския политически елит. Все още обаче съществуват редица големи проблеми, които трябва на всяка цена да бъдат превъзмогнати, преди ограниченията да отпаднат.
Повече от десет години след бомбардировките на НАТО и оттеглянето на сръбските войски от областта Косово така и не се раздели с имиджа си на сигурно пристанище за организираната престъпност в глобален план. Европейските експерти са единодушни, че през територията на страната преминава едно от главните трасета за доставка на опиум и хероин от Афганистан, а в допълнение и големи канали за търговия със секс робини и оръжие. Критични гласове говорят, че в тези сделки са забъркани и водещи местни политици, които са установили приятелски отношения с някои от престъпните кланове още по време на въоръжените акции на АОК срещу сръбската полиция в края на 90-те.
Според представения неотдавна специален доклад на Съвета на Европа, изготвен от швейцарския експерт Дик Марти, самият премиер Тачи се е занимавал с нелегален трафик на човешки органи, а според натовски източници от 2004 г. той се е занимавал и с търговия на оръжие и трафик на хора.
Друг основен проблем, преди да отпаднат визите, е обезпечаването на сигурността на косовските граници. Северно Косово, в което живеят близо 60 хил. сърби, на практика се владее и управлява от техни въоръжени формирования, които си остават лоялни към Белград и не признават правителството в Прищина. Както и косовските албанци, те също се занимават с организирана престъпност (преди всичко с контрабанда на цигари и алкохол, както и с трафик на хора). Не е тайна, че за албанските служители в косовската полиция Северно Косово си остава територия с повишен риск, в която дори и силите на НАТО невинаги могат да се движат необезпокоявано.
Някои европейски държави са склонни да обвиняват Сърбия, че подкрепя местните сръбски лидери и се стреми с всички средства да възпрепятства европейската интеграция на Косово. Това е причината голям брой наблюдатели и анализатори да смятат, че ситуацията ще се нормализира едва когато Северно Косово се сдобие с по-голяма политическа автономия. Такава стъпка обаче крие огромни рискове, тъй като ще предизвика вълна от подобни искания от страна на сърбите в Босна и Херцеговина или на албанците в Македония.
Необходимо е да се спомене и един друг интересен факт. Нерядко международните сили за сигурност в Косово също се оказват забъркани в контрабандни схеми и несъвместими с тяхната официална дейност практики. През 2010-а нашумя случаят с 16 румънски полицаи, които бяха заловени на македонската граница с голямо количество цигари и алкохол. Те, естествено, не бяха наказани, а само отзовани. В този ред на мисли не е преувеличено становището, че Европейският съюз и НАТО носят определена част от отговорността за това, в което се е превърнало Косово.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
