Здравната политика на кабинета Борисов изглежда все по-радикална, хаотична и прибързана, а маневрите в сектора имат доста съмнителен ефект. Почти не минава ден, в който парламентарната опозиция, болниците, лекарите или пациентите да не възроптаят срещу поредния закон, противоречащ на вече съществуващите нормативи или дори на конституцията.
Здравната ревизия на трета скорост без спазване на правилата започна с миналогодишния опит на правителството тихомълком да национализира натрупания от 2000 г. досега резерв на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 1.234 млрд. лева. След заплахата на БСП, че ще сезира прокуратурата за неправомерно изхарчените здравни вноски, финансовият министър Симеон Дянков се измъкна сух от дълбокото с обяснението, че парите се пазят в сметки на БНБ и ще бъдат пипани само при планиран дефицит на касата. Май никой не му повярва, но с този акт управляващите реално заявиха готовност
самоволно да променят здравната система
nbsp;
без да се съобразяват с участниците в нея, още по-малко с общественото мнение.
Заваляха нови закони, поправки и наредби – коя от коя по-дискусионни, недомислени и лишени от елементарна логика. Затова никак не е изненадващо, че през последната година съдът във всичките му форми бе принуден да стане коректив на случващото се в здравеопазването. На подсъдимата скамейка седнаха текстове, касаещи областните здравни карти, лимитите за лекарства и болнични легла, трансферът от касата към Министерството на здравеопазването, достъпът на хората с увреждания до аптеките. Към тях в съдебната зала вероятно ще се присъединят и други умотворения. Оказа се, че настоящето на широкопрокламираната здравна реформа е в ръцете на правосъдието. В такъв случай дали пък бъдещето й няма да бъде в затвора?
Новосъздаден законодателен акт с подчертан съдебен привкус е Законът за лечебните заведения. Или по-точно частта в него, отнасяща се до изискването специализирана болница да има поне 30 легла, а многопрофилна – не по-малко от 60, за да сключи договор с касата. Спорният текст на практика удари частните клиники, работещи в специалности като очни болести, уши – нос – гърло, урология и кардиология, както и областни болници, неразполагащи с необходимата леглова база и персонал. Въпросните лечебници са поставени пред дилемата – или да достроят помещения и да назначават хора, само за да отчитат дейност (докато леглата им стоят празни), или да фалират. Бившият здравен министър Анна-Мария Борисова още през 2010-а се опита да прокара текстовете, но Върховният административен съд ги отмени. Впоследствие Министерството на здравеопазването ги включи в Наредба 40, но и по този начин номерът не мина. Последният засега опит бе промените да станат факт чрез Закона за лечебните заведения. Оказа се, че здравната комисия на практика бойкотира министър Стефан Константинов, като отхвърли проекта. Но не се знае дали парламентът няма да му даде зелена светлина, което пък може да го адресира директно към Конституционния съд.
Магистратите ще решават и
странния случай с трансфера на 100 млн. лв.
nbsp;
от бюджета на НЗОК към този на здравното министерство. Подобен транш всъщност се прави за втора поредна година, като през 2011-а той беше в размер на 340 млн. лева. Идеята бе на финансовия министър Симеон Дянков с цел да се спестят средства от държавния бюджет и министерството да се субсидира с пари от здравни вноски за неосигурителни дейности. В края на декември 2011-а 60 народни представители от ДПС и Коалиция за България оспориха мярката в съда, определяйки я като противоречаща на редица текстове от основния държавен закон. Депутатите съзряха нарушение на разпоредбите на чл. 52, регламентиращ правото на всеки български гражданин за достъпна медицинска помощ, включително и чрез осигуровките, които плаща.
Противоконституционно и разминаващо се със законите на правовата и социална държава е да се конфискуват пари на българите, определени за тяхното здраве, изтъкна бившият съдия Любен Корнезов. БСП започва да превръща Конституционния съд в изтривалка, отговори гневно премиерът Бойко Борисов, а министър Константинов заяви, че ще се откаже от средствата, ако получи допълнителна бюджетна субсидия.
Националната здравна карта пък бе атакувана пред Върховния административен съд от бизнеса (Българската стопанска камара) и пациентски организации с мотива, че е дискриминационен документ, ликвидиращ конкуренцията между болниците и създаващ предпоставки за влошаване на качеството на медицинското обслужване. С последвалото решение от 26 октомври 2011-а съдът постанови, че има явни нарушения при определянето на комисиите по изготвяне на областните здравни карти и ги обяви за нелегитимни. А на базата на тях се изготвя цялостната карта. Което автоматично означава, че тя също е съставена в нарушение на закона и на практика е невалидна. Парадоксално, този факт не спря Министерския съвет да я приеме с постановление. Със сигурност обаче това далеч не е краят на сагата и картата вероятно също ще попадне зад решетките.
Министрите бяха развенчани и при опита си да забранят на касата да плаща на болниците за пациент, хоспитализиран
неколкократно по една клинична пътека
nbsp;
в рамките на месец. Рестрикцията бе пробутана чрез утвърдената методика за остойностяване на медицинската дейност, но срещна силна обществена съпротива и набързо бе свалена на земята от съда. Има много случаи, при които на човек е необходимо да се направи повторна операция. Това обикновено е мръсна дума за една болница и означава, че не само няма да й се плати, но е и самопризнаване на грешка, което никой няма да направи. Това беше записано от Министерския съвет, въпреки че не е негова работа да определя кой за какво ще плаща, изтъква Асен Георгиев от Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Същата пациентска организация се пребори и с текстовете в Наредба 34 от 2010-а, предвиждащи осигуряването на лекарства да става в рамките на бюджетните средства. Така бе направен опит да се узакони държавното лимитиране на медикаменти с всичките му пагубни за болните последствия.
Съвсем неотдавна
Върховният административен съд суспендира
nbsp;
чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 (влизаща в сила от 1-ви януари) за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, издадена от Министерството на здравеопазването. Спорният текст задължава магистър-фармацевтите, управляващи аптеки, да осигурят достъп за хора с увреждания до приемното си помещение. Крайният срок за изпълнението на наредбата бе 24 декември, но след заведения иск от страна на шуменски магистър-фармацевти, Българския фармацевтичен съюз и Националната аптечна камара министерството постанови отговорността да бъде прехвърлена към юридическото лице с разрешение за търговия на дребно.
Действието също се оказа нарушение на Закона за интеграция на хората с увреждания, както и на Закона за устройство на териториите, и делото ще се гледа през април. Ще отменим една правна недомислица, която затормозява дейността на аптечната система и с нищо не допринася за подобряване на положението на хората с увреждания и всички останали граждани. В селските аптеки най-често управители са помощник-фармацевти, но собствениците са други. На много места в градовете магистър-фармацевти са наети за управители на аптеки, регистрирани на чуждо име. Невинаги инвестиция от няколко хиляди лева е по силите на управителя на аптеката, да не забравяме и за фалиралите търговци на дребно, коментира работещият в бранша Радослав Златанов.
Последната видима заплаха
за правителствената здравна реформа е насочена към Наредбата за избор на екип. Според червения депутат Мая Манолова тя противоречи на текст от Закона за здравното осигуряване, даващ право на свободен достъп до медицинска помощ и свободен избор на лечебно заведение и лекар на всички здравноосигурени лица. Ако текстовете в наредбата бъдат атакувани пред ВАС, те ще бъдат отменени. Не използвайте платения избор на екип като средство за дофинансиране на клиничните пътеки, призова управляващите Манолова. Здравния министър отговори, че само 1.5% от пациентите в болниците избират лекар или екип, няма злоупотреби и затова не се налага промяна в регламентите. Но като цяло, изглежда, и този текст ще подлежи на ревизия свише.
