Приватизационните мераци на управляващите за поредната година останаха попарени и се видя, че сметките в чиновническите кабинети са едно, а пазарната среда и интересът на инвеститорите -нещо друго.
Проучване на в. БАНКЕРЪ установи (виж справка в карето), че от мащабните планове за продажбата на дялове от десет дружества са станали само четири сделки. Става дума за раздържавяването на Булгартабак холдинг АД и Промишлено строителство холдинг ЕАД, и продажбата на два миноритарни пакета с акции на електроразпределителните дружества на ЕВН България, и то през втората половина на годината. Така от списъка на дружествата с над 50% държавно участие останаха още шест, които нямаха късмета да попаднат във фокуса на инвеститорите.
Забавените звездни сделки
nbsp;
са три. Сред тях са миноритарните пакети (до 33%) на държавата в капитала на електроразпределителните дружества – Е.ОН България продажби АД, Варна, и Е.ОН България мрежи АД, Горна Оряховица. Въпреки че бяха сред приоритетите на управляващите за продажба през 2011-а, те не намериха сили (а може би и желание) да ги приключат. Последвалото оттегляне на немската компания Е.ОН от инвестицията й у нас (на 3 декември 2011-а) послужи като достатъчно оправдание за забавянето.
Очакванията за 2012-а са проспектът за търговията на двете фирми на БФБ-София, който е изготвен от инвестиционния посредник Първа ФБК, да бъде одобрен от АПСК и Е.ОН България и да стигне до Комисията за финансов надзор. Едва след това ще има някакъв ориентир за цената. Докато се подготвя публичното предлагане, държавата вероятно ще се опита да се договори с новия собственик на двете електроразпределителни дружества – чешката Енерго Про, дали ще участва и как в борсовата приватизация.
Друга приоритетна сделка
nbsp;
с която управляващите не се справиха, бе раздържавяването на Вазовски машиностроителни заводи ЕАД в Сопот. Актуализираната стратегия за приватизацията им беше одобрена от Народното събрание. От нея стана ясно, че за компанията ще се търси финансово стабилен инвеститор, който разполага с реални пари и ще може да плати за покупката и последващото технологично развитие на ВМЗ. Държавата предлага на потенциалния кандидат 118 млн. броя акции, представляващи 100% от капитала на дружеството. За 23.6 млн. броя от книжата се разрешава плащането да стане с непарични платежни средства – компенсаторки. В момента се подготвя ограничен конкурс за избор на оценители на предприятието.
Като плюс на предстоящата сделка се сочи нулевата възможност в нея да участват офшорни компании. Кандидатите трябва да покажат приходи от продажби за последните три години от над 120 млн. лева. Засега се знае, че приватизацията ще се проведе чрез публично оповестен конкурс на един етап (любимият метод през 2011-а), а най-важният показател е предлаганата покупна цена, която ще има 60% тежест в оценката на офертите. От купувача се очаква да помогне за повишаване на конкурентоспособността на дружеството чрез технологичното му обновление и навлизането на нови пазари, както и да запази ролята на ВМЗ като най-голям работодател в региона. Не е ясно обаче колко годишна забрана ще впише АПСК в договора за продажбата, през които да не могат да се продават основни активи на дружеството и да не се променя предметът му на дейност.
Още три дружества от звездния приватизационен списък търсят нови собственици. В проведените през 2011-а централизирани публични търгове (26-и и 27-и) държавата предложи 100% от капитала на
Свободна зона – Свиленград
nbsp;
В нейния предмет на дейност е отдаването на площи под наем, митническо агентство и товаро-разтоварни работи. Предложените акции пък са собственост на държавната Национална компания индустриални зони. Мераклия за тях обаче така и не се намери. Както се подразбира, свободната зона с площ от 70 138 дка е разположена в землището на Свиленград. В нея има изградени: павилион-административна сграда, трафопост, пункт за нафта, кафе-магазин, канцелария на началник склад, канцелария на митническия контрол и седем склада. Дълготрайните материални активи (сгради и земи) на дружеството в края на 2010 г. са оценени на обща стойност 725 хил. лева. Финансовият му резултат за 2009 и 2010 г. е загуба, а нетните приходи от продажби вървят надолу. Така е според отчетите, а печели ли се от тази дейност на Свиленградската граница е съвсем отделен разговор.
Софийската фирма
Стандартизация – Принт ЕООД
nbsp;
която се занимава с издателска и полиграфическа дейност, също се размина с продажбата през 2011-а. Според информация от Агенцията за приватизация предстои в Държавен вестник да бъде обявена приватизационна процедура за нея чрез търг с явно наддаване. Фирмата се управлява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Капиталът й е в размер на 123 908 лв., разпределени в 123 908 дяла с номинална стойност 1 лв. всеки. Държавата предлага за продажба до 100% от дяловете с право на глас.
В дружеството се извършва предпечатна подготовка, отпечатване на българските стандарти, на официалния бюлетин на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на списание Стандартизация, метрология и сертификация. В предмета на сделката влиза и продажбата на тези издания.
Стандартизация – Принт не разполага със собствен сграден фонд и в момента заема помещения под наем в сградата на Министерството на икономиката. Технологичното оборудване на печатницата е от 80-те и 90-те години на миналия век. Нетните приходи от продажби, както и финансовия резултат през 2008, 2009 и 2010 г. показват тенденция на намаление.
В списъка на чакащите остана
nbsp;
и Център за външноикономическа подготовка на кадри ЕООД – София. В предмета му на дейност влиза чуждоезиково обучение, обучение по мениджмънт, икономика и търговия, външноикономическа политика, консултантска дейност и други. Дружеството не разполага със собствен сграден фонд и в момента заема помещения под наем в сградата на Колежа по телекомуникации и пощи. Съдебно регистрираният капитал на Центъра за подготовка на кадри е 340 700 лв., разпределени в 3407 дяла с номинална стойност 100 лева за всеки, а Агенцията за приватизация търси кандидати за целия пакет. Интересът обаче гравитира около нулата. Проведени са два неуспешни публични търга с явно наддаване през 2009 година. Дружеството е предлагано и на неприсъствен публичен търг на БФБ-София през 2010 г., без да се стигне до продажба.
Постоянно намаляващите нетни приходи от продажби също са сред причините за липсата на кандидати. От 377 хил. лв. през 2008 г. те намаляват до 162 хил. през 2009-а и 70 хил. в края на 2010-а. Заедно с това загубата лети нагоре.
nbsp;
nbsp;
Какво още може да продаде държавата
Преобладаващата част от държавните активи, които бяха отредени за продажба през миналите години, отдавна имат нови собственици. Сега целият потенциал, който може да разгърне Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, се крепи на 22 дружества с над 50% държавно участие. При някои от тях все още съществуват правни проблеми, свързани със собствеността им, а при други процедурите за бъдещото им раздържавяване зависят от действията и решенията на други ведомства.
В забранителния списък чакат (слава Богу!) още 173 дружества, част от които, след съответните нормативни промени, могат да бъдат успешно приватизирани и да подпомогнат при нужда държавната хазна.
Сто двадесет и шест пък са дружествата с под 50% държавно участие в капитала. В този списък влизат акциите или дяловете на 76 компании, в които държавното участие е под 10 процента. По-голямата част от тези дружества не са публични, т.е. не се търгуват на борсата, което ги прави неатрактивни за инвеститорите. Продажбата на друга, немалка част от фирмите с миноритарно държавно участие в капитала е блокирана поради реституционни претенции и заведените по този повод съдебни дела (40 броя).
Плащане с непарични платежни средства, което ще донесе по-малко приходи на бюджета, в момента се допуска за пакети от акции или дялове от капитала на 147 дружества. От друга страна обаче, по този начин ще могат да се обезщетят притежателите на различен тип компенсаторни инструменти.
nbsp;
Отчет
Основната част от приватизационните постъпления през 2011 г. се дължат на сделката за Булгартабак холдинг АД, за който австрийската фирма БТ Инвест плати 100.1 млн. евро.
В другата голяма сделка Водстрой 98 АД изкупи 100% от софийското Промишлено строителство – холдинг АД за 12.01 млн. лв. (със 100 хил. над минималната цена, поискана от държавата). Това беше първият мажоритарен пакет, който си намери купувач в последните две години. Тъй като 30% от цената можеше да се плати с компенсаторни инструменти, сухата пара от продажбата реално е 8.407 млн. лева. Тя ще влезе в Сребърния фонд и ще подкрепи пенсионната система.
През ноември 2011-а приключи и друга, бавена от години продажба. Работническо-мениджърското дружество Арсенал 2000 изкупи и миноритарния дял от 35.78% от капитала на военния завод Арсенал АД в Казанлък. Купувачът плати за него 15.1 млн. лв. и вече контролира 99.63% от акциите с право на глас. Незначителен дял от 0.37% от завода се намира в ръцете на 223 малки инвеститори.
В единствената борсова приватизация за миналата година държавата продаде миноритарните си дялове (от по 33%) в две от енергоразпределителните дружества. Така ЕВН България ЕАД придоби 97.75% от капитала на ЕВН България Електроразпределение АД и 99.73% в ЕВН България Електроснабдяване АД. Двете сделки донесоха почти 93 млн. лв. в Държавната консолидационна компания, които под формата на дивиденти впоследствие ще влязат в бюджета.
nbsp;
От продажбата на мажоритарни и миноритарни пакети, за част от капитала на които се допуска плащане с компенсаторни инструменти, се очакваха постъпления в размер на 1.5 млн. лева.
Планираните парични постъпления от следприватизационен контрол през 2011 г. пък бяха в размер на 6.032 млн. лв., в т.ч. приходи от редовни падежи, издадени в полза на АПСК изпълнителни листове и сключени спогодби за разсрочване на вземанията. Отчетът за изминалата 2011 г. все още не е готов, но Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, говори за акумулирана сума, близка до тази. Проблемът е, че повечето от обезпеченията по договорите са недвижими имоти, а сривът на този пазар направи събирането на дължимите суми по-трудно, обясни още шефът на агенцията.
