Огромен скандал с откровено криминален привкус назрява в Студентския град на столицата. Близо година държавата, в лицето на едноличното акционерно дружество Студентски столове и общежития, 100% собственост на Министерството на образованието и науката, е лишено от възможността да влезе в един от най-апетитните си имоти. Култовата преди 1989-а дискотека Цветан Спасов, която за последно се прероди в претенциозното заведение Плаза Денс Център и вече е между най-предпочитаните места за забавление не само на живеещите там студенти, но и на младите хора в столицата, е окупирана и добре охранявана от едрички момчета с типичните вратове. В същото време реалните собственици на имота са вкарани във въртележката на тежки и продължителни съдебни спорове, в които
трябва да доказват, че не са камили
А от март миналата година те се намират в безумна ситуация – държат в ръцете си документите за собствеността си, но реално не могат да припарят до нея.
Сагата започва, след като разбират (от подаден сигнал), че в тяхната сграда абсолютно непознати лица извършват грандиозен ремонт, без хората от предприятието да са уведомени за това и без да са давали такова разрешение на когото и да било. При опита си да изяснят ситуацията разбират, че дискотеката има…наемател. Това не е всичко – освен че реалният й собственик не знае за това, инвеститорът размахва в обекта договор за 1000 евро месечен наем, който е сключен с… частно лице.
Изпълнителният директор на Студентски столове и общежития Иван Йонов се видял в чудо и започнал да праща жалби и сигнали до всички правоохраняващи институции у нас. На този етап обаче резултатът е равен на… нула.
Вестник БАНКЕРЪ се поразрови в историята около този имот през годините и тя се оказа, меко казано, вмирисана. И спокойно може да послужи за пореден том от наръчника на
наглата демонстрация как се погазва законът
nbsp;
Многократно сме разказвали случаи, потвърждаващи, че у нас е достатъчно някой да разполага с нужния гръб или пък да умее да мотивира точните хора, да си хареса даден обект и така да го превърти през годините и през процедурите и документите за доказване на собственост, че без особени усилия да го узакони като свой. Случаят, за който става дума, е точно такава ярка илюстрация как законът се дави в блатото. За да се изясни ситуацията, е необходимо да се върнем в далечната 1993-а, когато поземлената комисия в района решава да уважи иска на бивши собственици на земята, върху която е издигната сградата на тогавашния Младежки дом на културата. В резултат е възстановено правото на собственост, и то в реални граници на наследниците на някой си Добрен Пенков. Те притежавали документ за собственост за 3.81 дка нива в землището на бившето с. Драгалевци, издаден през 1943 г., и поискали тя да им бъде върната. И макар че в писмо (‘b9 94-С-132 от 9 август 1993-а) до поземлената комисия тогавашният кметски наместник на района инж. Стоян Стоянов изрично е написал, че върху този имот попада младежки дом с дискотека Цветан Спасов, паркинг, улица и канал, услужлив чиновник – а в зората на демокрацията ни имаше много – решава да върне имота в реални граници…
Последващите събития също говорят за очевидно добре мотивирано чиновническо безхаберие. Районната администрация удобно пропуска да обжалва това решение и то по закон влиза в сила. На това основание е издаден и нотариален акт за земята, в който обаче изрично е записано, че става дума за празно дворно място. Само по себе си това решение е абсурдно, тъй като още през 1982-а (според акта за държавна собственост) върху парцела е построена масивна едноетажна сграда със застроена площ от 1242 кв. м, а в границите на възстановения имот има дори… улица. Някой очевидно е почерпил поземлената комисия и тя без да назначи оглед от специалисти от техническата служба (което е задължително по закон), просто е сложила парафа и е въвела във владение наследниците на бившия собственик на… нива. Така те получили солиден урегулиран и с изградена инфраструктура имот. Както се казва – който си има късмет, има…
По това време наематели на сградата, издигната върху терена, са едни от най-сръчните бизнесмени, закалени в младежките кооперации – братята Димитър и Красимир Илиеви, основатели на кооперация Ялта. Интересът им от години е насочен към барове, дискотеки и клубове, а имената им са набъркани в купища скандали. Ретроспекцията на бизнес начинанията им винаги ги свързва с хора близки до властта или със смешни наемни договори и с всякакъв вид врътки за сметка на държавата или общината. По това време дискотеката работи на база документи, издадени на основание разрешение за ползване с дата 24 март 2003-а от Дирекцията за национален и строителен контрол на името на младежката кооперация. В тези документи обаче много ясно е записано, че собственик на обекта е Студентски столове и общежития, а младежката кооперация Ялта е само наемател. Очевидно обаче оправните младежи впоследствие нещо не са се разбрали със Студентски столове и общежития за подновяването на договора (за трети път) и след изтичането му (през 2007-а) валидността му се прекратява. Обявен е конкурс и новият наемател на обекта за срок от три години става дружеството с ограничена отговорност Ем Пи Си 2004, което по това време се е управлявало от Пламен Троански (впоследствие фирмата е препродадена няколко пъти и днес е собственост на Красимир Велчев), а месечният наем е 7 хил. лева. През 2010-а и този договор изтича и в съответствие със закона отново е обявен конкурс. На 20 август е определен и победителят в него – едноличното дружество с ограничена отговорност Биг Брадър клуб, чийто управител е същият Пламен Троански, а собственик е офшорката Биг Брадър Клуб Ейч Кей Лимитид. Новият собственик на стария наемател (Ем Пи Си 2004) обжалва конкурса и докато процедурата приключи, продължава да стопанисва обекта. До март миналата година дори редовно си е плащал наема. Междувременно обаче в нечия глава
узрява план за заграбване на сградата
като се включат в операцията и собствениците на земята, възстановена им от поземлената комисия. Те стават обект на ухажване, а интересът към терена стремително се повишава. В рамките на по-малко от две седмици са сключени две сделки и съответно са се сменили двама собственици. На 13 юни 2007-а като купувач на терена в имотния регистър е вписано дружеството с ограничена отговорност Парнас груп, по онова време собственост на Петьо Петков и Румяна Данова. Тогава те броят на собствениците 400 хил. евро. Очевидно обаче меракът им да притежават имот в този район бързо се е изчерпал, защото на 26 юни Петков и Данова го препродават на едноличното дружество с ограничена отговорност Теодору Пропъртис БГ, собственост на Янос Теодору. За тези десетина дни цената на имота скача повече от три пъти. Купувачите плащат 1.300 млн. евро. Ще напомним, че тази компания само преди месец беше посочена сред най-големите длъжници на Столичната община , за които в. БАНКЕРЪ писа. Задълженията й към кметството са на стойност 375 645.44 лева. Изглежда, кипърският бизнесмен има странен подход към бизнеса, защото е допуснал въпросният имот да бъде запориран и даден за продажба от частен съдебен изпълнител. Така на 8 ноември миналата година някогашната нива отново сменя собственика си. Но странно как при първото постановление за възлагане на собственост към земята е прикачена и сградата…?! А още по-странна е и цената на новообразувания пакет – тя, оказва се, се е сринала до…. 110 200 лева. Собственик на имота вече е Стойне Бонев – при проверка в Търговския регистър името му се появява единствено като притежател на две малки фирми. Въоръжен с така издаденото постановление, той декларира в дирекция Приходи и администриране на местни данъци и такси и сградата, като своя собственост. Някой от градските чиновници все пак се усеща за гафа. Заформя се сериозен скандал и от Столичната община уведомяват Студентски столове и общежития, че постановлението за възлагане от частния съдебен изпълнител е коригирано и в него вече са заличени думите заедно с всички подобрения и приращения съгласно чл.92 от СЗ, което на практика създава предпоставки за погрешно тълкуване на обема на прехвърлените вещни права…
В същото време обаче името на новия собственик Бонев изниква в един договор за наем на самата сграда на дискотеката, подписан на 21 ноември 2011 година. А ако човек се поразрови в светските хроники, объркването около тази дискотека, която вече се нарича Плаза Денс Център, ще бъде пълно. Четири дни след като Бонев става наемател на сградата (на 25 ноември 2011-а), в светските сайтове се появява информация, че предишната вечер близо 2000 приятели, партньори и гости уважиха новия старт на заведението, в което партньор е фолкизпълнителят Константин.
Много се вълнувам. Бил съм на много откривания, но това е най-емоционалното ми до момента. Искам да благодаря на моите партньори – Мишо и Петьо, както и на всички, които работиха без почивка в последните месеци, и да им кажа, че това е само началото, споделя тогава певецът бизнесмен Константин, докато на сцената се вихрят Преслава, Лияна, Борис Дали, Илиян, Емануела и много други, които поздравяват Константин за новото му начинание. Така не става ясно кой е кум и кой сват в цялото това бизнес начинание.
Още по-любопитна става историята, като се прегледа историята около наемането на сградата. Оказва се, че Бонев я е наел от варненското еднолично дружество с ограничена отговорност Дивас 2010 , управлявано от Константин Славчев (същия певец Константин или Коцето). То пък я е наело с договор от кипъреца… Янус Теодору. В този момент кашата става пълна. Нашата проверка в администрацията на район Студентски показа, че опитите към терена да бъде прикачена и държавната сграда не са приключили. Кметът на района Дилчев каза пред в. БАНКЕРЪ, че в ръководената от него администрация са се усетили и са отказали да припознаят собственика на имота и като собственик на сградата и са го уведомили, че за нея съществува акт за частна държавна собственост.
В същото време шефовете на Студентски общежития и столове са се хванали за главата как да се справят със ситуацията. Директорът на държавното дружество Иван Йонов каза пред в. БАНКЕРЪ, че на този етап не само не получават наем, но и е принуден да води купища съдебни дела и да моли прокуратурата и МВР да го въведат в собствеността му. Преписката в държавното обвинение е от миналата година. Говорителят на Районната прокуратура Руси Алексиев потвърди пред в. БАНКЕРЪ, че е възложена за проверка на икономическа полиция, а оттам е отишла при дознател в 7-мо РПУ на МВР. В началото на този месец, обаче е поискано удължаване на срока на проверката, тъй като било необходимо да се съберат още доказателства. Юристката на държавното дружество Савова пък каза, че всички документи, които доказват собствеността на компанията върху сградата са отдавна предадени на съответните органи.
За никого не е тайна, че подобно размотаване
налива вода единствено в мелницата
на самонастанилите се ползватели на имота.
Разказваме и разказваме за тези и за десетки подобни абсурди, родени както от разнопосочното тълкуване на законите у нас, така и от чиновническото безхаберие, а те се множат и клонират със скоростта на най-модерните заряди. Освен всичко друго, за да бъде пуснато в експлоатация едно заведение и то да заработи, е необходимо да му бъде направена категоризация. И дискотека Плаза притежава такава. Странното е как е придобила този документ?! Интересно какви са били основанията на експертната комисия по категоризация към общинското предприятие Туристическо обслужване да издаде необходимия кетап, при положение че не е видяла документи за собственост, което е задължително по закон… Очевидно се е задоволила само с договора за наем между две частни дружества – нещо, което пък е изрично забранено – пак по закон. За тези неща говорихме с председателя на комисията за категоризация и директор на общинското предприятие Туристическо обслужване инж. Стоян Лазаров. Той заяви, че е бил подведен, според него са били представени документи, които удостоверявали собствеността на сградата. Естествено, хората на Лазаров не са следователи, за да разследват фалшиви или не са документите, които се внасят в комисията. Друг е въпросът защо след като Студентски столове и общежития е изпратило в общината сигнал за възникналата ситуация още миналата година, и до този момент не е отнета категоризацията на обекта. Всъщност Лазаров обеща пред в.БАНКЕРЪ, че това ще стане през следващата седмица, тъй като на този етап все още нещата не били съвсем ясни. На практика заведението трябва да бъде затворено. Това пък е работа на Комисията за защита на потребителите. Свързахме се и с нейния председател Александър Масларски. Той е категоричен, че в момента, в който бъде отнета категоризацията на дискотеката, неговите служители ще я затворят. Той обаче твърди, че много често големи и оборотни нощни заведения продължават да работят въпреки санкциите. Лошото в случая е, че предвидените в закона наказания не са диференцирани. И ако за едно малко заведение те могат да се окажат фатални, за големите те не са нито възпиращи, нито дисциплиниращи. Масларски не скри, че инспекторите му невинаги успяват да проследят дали запечатана веднъж дискотека няма да отвори на следващата вечер без разрешение (това важи особено за нощните заведения).
А какво ще се случи в Плаза и най-важното как и кога държавата ще успее да си върне собствеността – засега не става много ясно. Още по-малко е ясно дали прокуратурата ще открие виновните за всичко, което се е случило тук.
nbsp;
Каре
nbsp;
nbsp;
Нека не забравяме, че неразбориите около собствеността на терените в този район на столицата не са от вчера. Трябва да припомним, че след скандала с незаконните строителства тук, чийто фитил беше подпален от инцидента с убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека Амнезия през 2009-а, доказа за пореден път, че дефицитът в нашата държава се нарича безнаказаност.
Плах опит да се въведе ред в хаоса направи родното ни депутатство през 2009-а – на 26 май 40-ото Народно събрание взе решение за проверка на актовете и действията, с които са уредени собствеността и начинът на ползване на имоти в Студентския град в София, а Министерството на образованието и науката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да предявят искове за собственост за всички имоти, предмет на нищожни актове на поземлени комисии по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за възстановяване на собствеността и за всички имоти, за които са съставени актове за общинска собственост, като противоречащи на закона и засягащи целостта на територията на м. Студентски град – София. Двете министерства трябваше да поискат да бъдат обявени за нищожни сделки с недвижими имоти в м. Студентски град – София, апортирани в капитала на общинските търговски дружества и продадени от тях на трети лица в нарушение на закона, а областният управител да проведе административна процедура по чл. 80 от Закона за държавната собственост по изземване на неправомерно заети имоти – държавна собственост, на територията на м. Студентски град – София.
Трябваше дори да започнат процедури по отчуждаване на възстановени имоти, за които не е възможно да се предявят искове за собственост, но които са необходими за публични нужди, съгласно sect; 13, ал. 2 от Закона за устройство на територията и чл. 17 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община на територията на м. Студентски град и да създаде регистър на имотите публична държавна собственост и частна държавна собственост тази територия.
По това време беше наложен и мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на м. Студентски град – София, до изясняване на собствеността им. А Министерският съвет трябваше да предприеме законодателна инициатива за създаване на нов закон за уреждане на статута и начина на ползване на държавните имоти в студентските градчета или за изменения в законодателството, с които да се постигне резултат, отговарящ на обществения интерес. И макар че това решение дори беше обнародвано в Държавен вестник (бр.41 от 2 юни 2009-а), до този момент няма данни всичката тази работа да е свършена. А може би не е и почвана?!
nbsp;
