Двудневната среща на финансовия елит на Европейския съюз на 23 и 24 януари, на която трябваше да бъдат обсъдени и придвижени най-неотложните въпроси за измъкването на еврозоната от кризата на държавния дълг, приключи със съмнителен успех.
Единственият пункт, по който се споразумяха финансовите министри от еврорегиона, бе договорът за спасителния фонд на общността – т. нар. Европейски стабилизационен механизъм (ESM), с което се разчиства пътят за въвеждането му в действие още това лято – година преди планирания срок. Новината бе съобщена от премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер след края на вечерното съвещание на финансистите на 23 януари. Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък допълни, че било постигнато и окончателно съгласие за по-стриктни бюджетни правила на еврозоната. Все пак Шойбле призна след срещата, че той и колегите му още не са превалили планината, но има причини за оптимизъм.
Европейският стабилизационен механизъм
ще има кредитен потенциал в размер на 500 млрд. евро, който ще се използва за подпомагане на борещи се с дългови и икономически проблеми държави от еврозоната.
Според италианския премиер Марио Монти, френския президент Никола Саркози и управителния директор на МВФ Кристин Лагард тези средства няма да са достатъчно солидна преграда за пазарни атаки срещу държави като Испания и Италия.
Германският канцлер Ангела Меркел храбро се противопоставя на призивите за още пари (поне 1 трлн. евро по сметки на Монти), въпреки че мнозина се надяват да свали гарда. В някои финансови източници, включително и във Файненшъл таймс, се появиха репортажи, че дамата би се съгласила за увеличение до 750 млрд. евро, но само ако партньорите й от еврозоната приемат стриктните бюджетни ограничения в новия фискален пакт. Това може да стане, ако съществуващият Фонд за финансова стабилност (EFSF), в който има около 250 млрд. евро неизползвани средства, остане да работи паралелно с наследника си ESM след 1 юли. Говорителят на Меркел – Щефан Зайберт – категорично отрече пред агенция Ройтерс да има подобни решения.
Държавите от еврорегиона ще внесат в ESM 80 млрд. евро в брой и ще поемат ангажимент да осигурят още 420 млрд. евро. Германия е с най-голямо участие в това начинание – 22 млрд. евро кеш плюс още 168 млрд. евро, или 27.13% от общата сума. Тази цифра обяснява нежеланието на Меркел да се ангажира с даването на допълнителни средства, макар че темата ще се обсъжда отново на срещата на европейските лидери през март.
Финансовите министри ще подпишат договора за ESM на 20 февруари и ще го изпратят за ратификация от националните парламенти.
Държавите, които искат да получат парична подкрепа от спасителния фонд, трябва да са подписали пакта за стриктна бюджетна дисциплина.
Малката победа на Финландия
Споразумението за ESM бе постигнато, след като се прие искането на финландския финансов министър Юта Урпилайнен за начина, по който да се гласува за използването на средствата.
Да припомним, че на срещата на европейските лидери през декември 2011-а бе решено спешните случаи да бъдат гласувани с квалифицирано мнозинство от 85% вместо с консенсус. Тогава единствено Финландия възропта срещу промяната и заплаши да наложи вето. В резултат въпросният текст бе заменен с друг, според който квалифицирано мнозинство ще е достатъчно само за отпускане на заеми на страни в криза при извънредни ситуации и при използване на други механизми на институцията. Докато увеличението на капитала на ESM ще изисква консенсус. Кога даден случай е извънреден ще решават Европейската комисия и Европейската централна банка, които ще оценяват дали липсата на бързо решение няма да застраши икономическата стабилност на еврозоната.
Сделката с Финландия ще бъде подписана на 30 януари, когато ще се проведе срещата на върха на лидерите на ЕС.
Гръцката кръстословица
Финансовите министри на 16-те страни членки на еврорегиона поискаха от гръцките си партньори още промени и по-дълбоки реформи, за да се съгласят да отпуснат новия спасителен пакет от кредити за 130 млрд. евро. Атина ще трябва да вземе допълнителни мерки през тази година, за да снижи дефицита си със 7 млрд. евро след едва 2 млрд. евро редукция през 2011-а. Това ще стане чрез по-нататъшни орязвания на заплатите в публичния и частния сектор, а също и на пенсиите и на здравните разходи. И най-важното – чрез обещаваните повече от две години структурни реформи.
Финансовият елит на еврозоната отхвърли и предложението на частните кредитори на Гърция за средно около 4.25% годишна лихва по новите гръцки облигации, с които ще бъде заменен преструктурираният 30-годишен дълг на страната. Финансистите поискаха доходност под 3.5% за книжата, които ще бъдат обслужвани до 2020-а и под 4% за облигациите със срочност над 30 години. Допълнителната финансова тежест за инвеститорите ще е между 10 и 20 млрд. евро, по оценка на икономисти от Ай Ен Джи груп.
Управителният директор на Института за международни финанси Чарлз Далара, който представлява частния сектор, обаче заяви пред репортери, че това е максималната загуба, която са склонни да поемат собствениците на гръцки облигации. Всякакви други претенции ще опорочат доброволния характер на сделката и ще задействат клаузата за фалит и плащания по застрахователните контракти. Според Далара договореното в края на миналата седмица споразумение с Атина натоварва финансовите компании със загуба в размер на 65-70% от номинала на съществуващите дългосрочни гръцки облигации.
Проблемът на официалните кредитори на Гърция от МВФ и ЕС обаче е, че без още волни пожертвования от частния бранш дългът на южната ни съседка ще надхвърли 120% от БВП през 2020-а. А именно това е равнището, което МВФ смята за поносимо за обслужване. Просто защото гръцкото стопанство е в състояние на свободно падане след срива с 6% през 2011-а при официални прогнози за 3.8-4.5% спад.
В капана на Атина падна и ЕЦБ
Напоследък започнаха да се чуват все повече гласове, че и тя трябва да поеме част от бремето за попълване на разширяващата се дупка в гръцката хазна.
В случая става въпрос за вложенията на ЕЦБ в гръцки облигации, които банкери от Барклейз кепитъл оценяват на около 36 млрд. евро. Банката започна да купува книжата през май 2010-а доста под номинала им (по около 70-75 евроцента за едно евро) като част от програмата за предотвратяване на колапс на гръцките дългови пазари. Освен това ЕЦБ е приела гръцки облигации и като залог по евтини кредити за изпитващите остри ликвидни нужди гръцки банки. Тези ДЦК, чиято доходност се оценява над 7%, ще осигурят добра печалба на собственика си, ако Гърция не фалира и ако те останат в банковия портфейл до падежите им.
На пресконференция в Цюрих на 24 януари Чарлз Далара призова всички страни да спазват ангажиментите си, като и частният и публичният сектор трябва да допринесат за понижаване на гръцкия дълг. Далара заяви, че частните инвеститори притежават около 60% от общите задължения на Гърция в размер на 350 млрд. евро. ЕЦБ обаче упорства, че нейните облигации не са включени в инструментите, по които частният сектор се е съгласил да поеме своя дял от загубите, защото те са придобити за целите на монетарната политика.
Въпреки съпротивата на европейската институция нейният 23-членен управителен съвет е започнал да обсъжда варианти за отстъпки, включително и възможност за отказ от очакваните печалби, твърди източник, пожелал анонимност. ЕЦБ може да замени своите гръцки облигации с друга форма на гръцки държавен дълг на цени, сходни с разходите, направени за покупката на книжата. По този начин банката на теория няма да излезе на загуба и същевременно ще намали дълговото бреме на Гърция. Според анализатори подобно решение ще се приеме положително от пазарите. Разглеждала се е и опция националните централни банки от еврозоната да поемат загуби от гръцките облигации в собствените им портфейли.
Въпросът не търпи отлагане след последното заключение на експертите на МВФ, че договореният на 26 октомври 2011-а втори спасителен пакет от 130 млрд. евро за Гърция няма да позволи на Атина да свали до 2020-а дълга си от 350 млрд. евро до поносимо ниво. Кристин Лагард заяви пред журналисти в Париж на 25 януари, че европейските правителства и други публични собственици на гръцки облигации ще трябва да увеличат подкрепата си, ако частният сектор откаже повече жертви.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
