Дали не дойде време премиерът да преосмисли доверието си към министър Цветан Цветанов? Полицейското фиаско, при което предполагаемият съучастник в отвличането на Мирослава от Перник Стойчо Стоев се самоуби, и грозният арест на семейството от Мировяне отново превърнаха МВР в събирателен център за общественото недоволство. Известно е, че политическият успех на ресорния министър и вицепремиер се крепи най-вече на безрезервната подкрепа, с която се ползва той от страна на Борисов. За времето, в което беше изтеглен от шефа си като от ракета-носител в публичното пространство, Цветанов се превърна от скромен асистент в главна партийна фигура, ръководеща структурите на ГЕРБ и участваща по-често в пиар акциите й дори и от самия премиер.
Те двамата са екип, но такъв, в който ролите на шефа и подчинения са строго разпределени. Известно е обаче и че министър-председателят става изключително раздразнителен, когато хора от обкръжението му носят публични негативи на кабинета и стават причина за появата на негативен обществен отзвук. Има ли причина Цветанов да се притеснява по-сериозно за мястото си?
По всичко личи, че засега отговорът е по-скоро не. Случаите с подалите оставки бивши членове на кабинета Румяна Желева, Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова и Божидар Димитров обаче показват, че когато прецени, премиерът няма да има проблем да поднесе пред олтара на общественото мнение и следващ министър. Разбира се, сравнението не е напълно коректно, защото нито един от отстранените нямаха същите заслуги като Цветанов към управляващата партия и лично към Борисов. Министър-председателят коментира възможността да поиска оставката на Цветанов при повторение на полицейското насилие по следния начин: Ако има политическа грешка, винаги съм казвал, че всеки в ГЕРБ носи политическата си отговорност. Имайки предвид значимостта на Цветан Цветанов, това е по-скоро медийна закана, отколкото реално намерение.
Борисов неведнъж е затварял очите си пред гафовете на своята дясна ръка. Многобройните арести, последвани от телевизионни изхвърляния вместо от присъди, явно не му правят особено голямо впечатление, тъй като и самият той се е намирал в същата ситуация. Може би пък в страна с особена съдебна система като България подобни акции наистина да имат някаква превантивна роля. Премиерът не показа и смущение от укрепналото имотно състояние на силовия вицепремиер – това беше може би най-сериозният скандал персонално с него. Ако пропуснем удобно заметения под килима случай с изнесените записи от специални разузнавателни средства, в които цъфна самият премиер… Иначе случаят със съчетаването на министерското кресло и ръководенето на предизборния щаб на ГЕРБ от Цветанов е по-различно, защото то изобщо не би могло да се случи без предварителната санкция на Борисов.
Обществената реакция след гафовете на МВР в последните седмици обаче беше достатъчно силна, за да го принуди да обърне внимание на министерството, за което заместникът му отговаря.
След ареста на семейство Начкови от Мировяне Борисов обеща оставки в МВР. Такива не последваха, вместо това с понижение, порицание и мъмрене бяха наказани трима служители на вътрешното министерство. Премиерът обяви публично, че се надява Цветанов да го е разбрал правилно, че при следващ подобен случай от МВР трябва да си отидат и големи началници. От думите на вътрешния министър пък стана известно, че единият от наказаните – директорът на СДВР Вальо Йорданов, осъзнава, че в момента натискът към МВР е огромен и той няма да обжалва заповедта, с която ще му бъде наложено дисциплинарно наказание. Смее ли обществото да е неудовлетворено от заетата поза на разкаяние?
Въпреки първоначалния призив на министър-председателя и главният секретар на министерството Калин Георгиев да поеме отговорност, той също не беше наказан, освен с мъмрене пред медиите. Впрочем в интервю за БНТ през ноември Георгиев каза, че статистиката за нарушаването на права от униформени говори в полза на вътрешното министерство. Полицейското насилие в България е мит, заключи тогава той.
През седмицата дори и семейната приятелка на Цветанов съдия Владимира Янева се разграничи от поредния му коментар за работата на съдиите в България, част от сапунения сериал за войната между добрата полиция и порочната съдебна система. Става въпрос за коментара му, че с действията си председателят на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова може да създаде благоприятна среда в полза на организираната престъпност.
Цветанов притежава уникалния талант да консолидира опозицията срещу ГЕРБ и да вкарва партията и ведомството, което ръководи, от скандал в скандал. Третият вот на недоверие за кабинета, който беше гласуван през юли, беше внесен за провал в политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, отложеното членство в Шенгенското пространство, полицейщината и нарушаването на основни човешки права. На него БСП, ДПС, Синята коалиция и групата на Яне Янев заедно гласуваха срещу правителството. Социалистическата партия вече обяви, че обмисля да инициира четвърти вот на недоверие срещу кабинета отново заради провала в сферата на сигурността.
Когато в една политическа партия или пък дори в частно дружество някой от висшето ръководство започне да носи много публични негативи, логично е това да доведе до отстраняването му. В същото време съществуват особен тип хора, често смятани за незаменими, сраснали се със структурата, омесили идентичността си с нея отвъд степента, в която едното е различимо от другото. Именно такъв човек е Цветанов за ГЕРБ. Той изгради структурите на партията от нулата, ръководи предизборния щаб на управляващите, посветен е в тайните на ГЕРБ и в много от тези на криминалния свят. Прибавете и контрола върху една от най-могъщите пропагандни машини в републиката – пресцентъра на МВР, и става ясно защо мащабът на властта, съсредоточена в ръцете му, е крайно нездравословен.
Разбира се, невъзможно е Цветанов да бъде рязко отстранен от организациите, които управлява. Най-малкото защото последващите трусове в тях биха били притеснителни, а оставеният вакуум – прекалено труден за запълване. И все пак впечатлението, че ГЕРБ не би могла да функционира и съществува без т. нар. дясна ръка на премиера, е погрешно. Когато Румен Петков подаде оставка през април 2008 г., правителството на Станишев не претърпя от това негативи, просто инерцията на общественото неодобрение, която вече беше се задвижила, продължи да се засилва. И Петков, както сегашният вътрешен министър, беше една от силните фигури в партията.
Настоящият кабинет няма сериозен проблем с популярността, но това се дължи отчасти на липсата на алтернатива. Ситуацията обаче вероятно ще се промени, ако движението около Меглена Кунева заяви открито политически амбиции. Тогава тя би могла да отхапе сериозно парче от електората на ГЕРБ. Според проучване на Центъра за анализи и маркетинг евентуална бъдеща нейна формация сега събира електорална подкрепа, равна на тази на ДПС. Такъв сценарий би поставил управляващите в много по-различна ситуация, макар и да не представлява пряка заплаха за тях. Появата на нов атрактивен политически субект в дясно-център би могъл да стимулира ГЕРБ да излязат от блатото на самодоволността, в което живеят, и да се опитат да ограничат гафовете на втория по незаменимост в партията.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
