Ангел Джалъзов е роден на 5 май 1972 г в гр. Пазарджик. Притежава магистърска степен по право от СУ “Св.Климент Охридски и по международни финанси и мениджмънт от Университета в Амстердам, Холандия, както и следдипломна квалификация по европейско право от Университета в Страсбург, Франция. В периода 1996-2003 г. заема последователно длъжностите на стажант съдия в Софийския окръжен съд, юрисконсулт в СОМАТ, експерт по европейска интеграция и право в МОСВ, инвестиционен мениджър в TBD Fund и директор правен отдел в JDamp;MG. До 2007 г. е бил шеф на управляващото дружество КD Investments, а след това – изпълнителен директор последователно на Capital Dynamics-Bulgaria и Еuro-Phoenix Financial Advisors -South Europe.
nbsp;
Г-н Джалъзов, след като пазарната конкуренция не успя да свали таксите на пенсионните фондове, ще го направите ли административно?
– Действително пенсионноосигурителните дружества събират максимално допустимия от закона размер на таксите за управление на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. В сравнение с определените в законите на други страни максимални размери на такситенашите са сред най-високите. Индиректните стимули, например включването на таксите като критерий при служебното разпределение, не доведоха до конкуренция между дружествата, водеща до намаляване на таксите. Но свалянето им не може да стане административно, а със съответни законови промени. Вече е изготвен проект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, в който се предвиждат необходимите изменения в това отношение.
Какви са разчетите за намаляването на инвестиционната такса и какво показва вашата 10-годишна прогноза за активите на фондовете, на базата на която са правени сметките?
– Предложението за намаляване на таксите в задължителните пенсионни фондове е направено на базата на два типа разчети. От една страна, това са разчети за влиянието на таксите върху натрупването на средства в индивидуалната партида, което е от първостепенна важност за осигуряване на адекватни пенсионни доходи от II стълб на пенсионната система. Същевременно беше направен и анализ на ефекта от намаляване на размера на таксите върху приходите и финансовото състояние на пенсионноосигурителните дружества. Този анализ се основава на прогнози за постъпленията от осигурителни вноски и динамиката на нетните активи в задължителните пенсионни фондове до 2020 година.
Какво показват разчетите?
– Безспорно е, че структурата и размерите на таксите и удръжките влияят съществено върху натрупванията в индивидуалната партида. Сегашните максимални размери на таксите в Кодекса за социалното осигурява (5% от осигурителната вноска и 1% върху активите на годишна база) за период на осигуряване от 40 години ще редуцират размера на натрупванията на осигурения с около 20 на сто.
Най-съществено влияние върху намаляването на средствата по осигурителната партида оказва инвестиционната такса. Поради това законопроектът предвижда най-напред намаление именно на тази такса. Предлага се, считано още от 2012 г., инвестиционната такса в допълнителното задължително пенсионно осигуряване да намалява ежегодно с 0.1 на сто и максималният й размер от 1 на сто върху нетните активи на фонда сега да достигне до 0.5 на сто от 2016 г. нататък.
Намалението на инвестиционната такса ще доведе до увеличаване на натрупванията по партидата на осигурените лица, но в същото време ще намали приходите на пенсионноосигурителните дружества. Тези дружества по закон могат да извършват само пенсионноосигурителна дейност и таксите и удръжките са основен източник на приходи за тях. Следователно трябва да се търси решение, което ускорява натрупванията за допълнителна пенсия, без това да застрашава финансовата стабилност на пенсионноосигурителните дружества. Според направените в КФН прогнози се очаква нетните активи на задължителните фондове (които сега са почти 4 млрд. лв.) да нараснат между 4 и 5 пъти до 2020 година. Това означава, че приходите на ПОД от инвестиционна такса ще продължат да нарастват, но с по-бавни темпове поради намаления максимален размер на таксата.
Следва да отбележим, че увеличаването на осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове, считано от 2017 г., от 5 на сто сега на 7 на сто върху осигурителния доход на лицата дава допълнителна възможност за намаление на таксите. С оглед на това, считано от 2017 г., се предлага стъпаловидно редуциране и на удръжката от всяка осигурителна вноска от сегашните 5 на сто до достигането на размер 2.5 на сто през 2019 година.
Не е ли по-правилно да се обвърже нивото на таксата с броя на осигурените? Примерно – до 50 000 души – 5%, от 50 000 до 100 000 души – 4.5%, над 100 000 – 4 процента?
– Трябва да бъдем много внимателни и да се съобразяваме с множество фактори, когато променяме таксите, които плащат осигурените лица. Както посочих по-горе, нашето предложение за намаление на таксите отчита както интересите на осигурените лица, така и запазването на финансовата стабилност на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване. Не трябва да се забравя и необходимостта от стимулиране на конкуренцията на този пазар. Въвеждането на такса от всяка вноска в зависимост от броя на осигурените лица в съответния фонд ще доведе до масови прехвърляния от малките към големите пенсионни фондове, в резултат на което ще останат още по-малко играчи на пазара. Това би било в ущърб на конкуренцията на пазара на допълнителното пенсионно осигуряване.
След дългите години на високи такси не се ли опасявате, че с намаляването им ще направите неконкурентни малките и вероятните нови играчи?
– Както отбелязах, на осигурителния пазар оперират и няколко по-малки пенсионни дружества по броя на осигурените лица и размера на нетните активи в управляваните от тях фондове. Повечето от тях са започнали сравнително скоро дейността си. Практиката показва, че новите фондове бързо набират осигурени лица – както от навлизащите в осигурителната система нови кохорти лица (вкл. и чрез механизма на служебно разпределение на лицата, неизбрали задължителен пенсионен фонд), така и чрез прехвърляне на вече осигурени лица от други фондове. Освен това възрастовата структура на лицата в новите фондове е по-благоприятна от тази в по-старите. Осигурените лица в новите фондове са по-млади, а следователно и по-перспективни от гледна точка на натрупване на активи и на срока на осигуряване. Това може да се разглежда като бъдещо преимущество по отношение на приходите на по-малките дружества, които управляват по-нови пенсионни фондове. От друга страна, трябва да отбележим, че предоставянето на качествени финансови услуги е свързано със значителни разходи.
